Бозец
Бо̀зец[2] (традиционно произнасяно в местния диалект Бозъц,[3]на гръцки: Άθυρα, Атира, до 1926 година Μπόζετς, Бозец[4]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.
Бозец Άθυρα | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Пела |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 30 m |
Население | 1524 души (2011 г.) |
Демоним | бозич̀ани[1] |
Пощенски код | 580 05 |
Телефонен код | 2391 |
Бозец в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 20 km южно от Боймица (Аксиуполи) и на 6 km северно от Куфалово (Куфалия), на 30 m надморска височина в Солунското поле, близо до десния бряг на Вардар.[5]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Бозыцъ като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мозиц (Mozits), Воденска епархия, живеят 360 гърци.[7]
На австрийската военна карта е отбелязано като Бозеч (Bozeč), на картата на Кондоянис е отбелязано като Бозец (Μπόζετς), християнско село.[8]
Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[9]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бозецъ има 1655 жители българи.[10] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бозец (Bozetz) има 816 българи екзархисти.[12] По-късно, под натиск от страна на гръцката пропаганда, част от населението приема католицизма.[13]
В селото има българска църква „Свети Спас“ („Възнесение Господне“), изгорена от турците през 1904 година и възстановена през 1914 година. Работи българско училище, а след Младотурската революция от 1908 година се отварят гръцко училище и църква.[14]
В село Бозец още преди Илинденско-Преображенското въстание има 10 души селска чета на ВМОРО, начело със Стоян Хаджиев.[16] Често стават сражения между дейци на ВМОРО и андартски чети след 1904 година. На 12 август 1906 година андартите са отблъснати след двучасово сражение, а при нападения на 16 септември 1906 година и 13 февруари 1907 година андартите убиват няколко деца и дейци на ВМОРО. Акциите са командвани от Йоанис Деместихас (Капитан Никифорос) и „барба Тасо“ (вероятно Атанас Димов).[17] На 13 февруари 1907 година 70-членна андартска чета, придружена от гъркомани от Бозец, Петрово и Постол напада къщата на 70-годишния Константин Делитанасов и убива сина му Никола и 7-годишното му внуче Спасе и ранява другия му син Атанас, снаха му Неда и тригодишната ѝ дъщеря Велика. Гръцката чета била придружена от бозецките гъркомани Божин Попдимитров и Дионис Христов и петровските Христо Калин, Мицо Карастоян и Божин Кукул, както и от калугера в Бозец, който е прикрит гръцки офицер.[18]
Гръцкият комитет в Бозец е начело с поп Димитър Икономов (папа Димитрис Икономос) и учителката Евталия и е подчинен на комитета в Енидже Вардар. Загиналите гъркомани от Бозец са Тодор Попдимитров Икономов (Теодорос Иконому Пападимитриу), Ангел Янчев (Ангелос Янцис), Лазар Димчев (Лазар Димцас), Тодор Самаров (Теодорос Самарас), Яно Димчев (Янос Димчев) и Яни Карзаков (Янис Карзакис).[19]
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Бозец има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[20]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Μπόζιτς) има 790 екзархисти и 120 патриаршисти.[8][21]
При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[22]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война на 22 октомври 1912 година, два дни след Ениджевардарската битка, в Бозец влизат гръцки войски.[19] Арестуват кмета Атанас Самарджиев, помощника му Никола Арабаджиев и учителя Никола Антонов, които отказват да предадат ключовете на общината и училището на гръцката власт. На 5 март 1913 година е арестуван и пребит новият кмет М. Филев, след като в кметството са открити 34 пушки при обиск.[23] От селото е прогонена и българската учителка.[24] В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. След Междусъюзническата война в 1913 година Бозец остава в Гърция. Преброяването в 1913 година показва Бозец (Μπόζετς) като село с 345 мъже и 371 жени.[8]
Българските му жители са принудени да се изселват в България - изселват се 718 души.[5] Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България.[8] Почти цялото население на град Бяла, Варненска област, са потомци на бежанци от Бозец. Наследници на бежанци от Бозец има още в Асеновград, Варна, Пловдив, Хасково, София и Равда.
На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт, общо 1133 души.[5] Селищата, от които идват бежанците са цариградските квартали Бююкчекмедже (Атира), Каваклъ (Гардас) и Есенюрт (Калио), градчето Чаталджа (Метрес), Еникьой (Неохори) на Галиполския полуостров, Кюпли в Тракия и от Кюлюк (Кулик) в Понт.[19]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бозеч има 150 къщи славяни християни.[25]
В 1926 година името на селото е сменено на Атира,[5] античното име на Бююкчекмедже.[19] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 313 бежански семейства и 438 души бежанци.[26]
В десетилетието 1948 - 1958 година в селото се заселват и 6 големи каракачански семейства.[19] Според Тодор Симовски от 1613 жители в 1991 година, 300 са с местен произход, 100 са власи, а останалите са гърци.[5]
Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се жито и памук, но е развито и краварството.[5]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Тагариш[27] | Τάγαρις | Воскес | Βοσκές[28] | местност на СЗ от Бозец[27] |
Чаир[27] | Τσαΐρι | Ливади | Λιβάδι[28] | местност на СИ от Бозец[27] |
Чаири[27] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[28] | местност на ЮИ от Бозец[27] |
Катерлина[27] | Κατερλίνα | Катерина | Κατερίνα[28] | местност на СЗ от Бозец[27] |
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 716[5] | 924[5] | 1404[5] | 1542[5] | 1698[5] | 1742[5] | 1749[5] | 1681[5] | 1613[5] | 1693 | 1524 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Бозец
- Ангелос Янчис (Άγγελος Γιαντσής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[30]
- Атанас Божинов (Божилов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[31]
- Атанас Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[32]
- Божин Кърчоков, четник в околийската чета на ВМОРО, наказан от организацията през Младотурската революция[33]
- Георги Димчев (1916 – 1980), ръководител на Македонското младежко националноосвободително движение (1943 – 1944) и командир на 3-та доброволческа дружина във Воденско през 1944 г.
- Георгиос Цандзурас (Γεώργιος Τσαντζούρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[30]
- Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[30]
- Димо Димчев (? – 1919), войвода на ВМОРО
- Емануил Димцас (Εμμανουήλ Δήμτσας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, брат на убития Лазар Димцас[30]
- Кольо Костадинов Делиатанасов, български революционер от ВМОРО[34]
- Костадин Мастагарков (1867 - след 1943), български революционер от ВМОРО[35]
- Младен Димчев, селски войвода на ВМОРО, по-късно бежанец в България[36]
- Офил Козаров (1864 - 1945), български революционер от ВМОРО
- Петър (Пено) Пецанов (Пецан Пено), четник в околийската чета на ВМОРО, подвойвода на Апостол Петков, загинал през 1905 година край Кушиново
- Спас Стоянов Бозечки (? - 1928), деец на ВМРО
- Стоян Хаджиев, български революционер от ВМОРО
- Теодорос Пападимитриу (Θεόδωρος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[30]
- Тодор Гуганов (1868 -1953), четник в околийската чета на ВМОРО
- Тодор Самарджиев, четник от ВМОРО
- Тома Кехайов (1909 - 1999), укривател на Иван Михайлов и Менча Кърничева[37]
БележкиРедактиране
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 347.
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 48, 411.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927. // lithoksou.net. Посетен на 4 август 2019 г.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 52
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 351-352.
- ↑ Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр. 157.
- ↑ Шалдевъ, Христо. Изъ революционнитѣ борби въ Ениджевардарското блато. // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 15 - 16.
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 348-350.
- ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
- ↑ а б в г д Τα Άθυρα. // Δήμος Πέλλας. Посетен на 4 юни 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 185.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
- ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 352.
- ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 93.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 344.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 349.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 246.
- ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 346, 349.
- ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 252.