Уикипедия

Бозец

Бо̀зец[2] (традиционно произнасяно в местния диалект Бозъц,[3]на гръцки: Άθυρα, Атира, до 1926 година Μπόζετς, Бозец[4]) е село в Република Гърция, в дем Пела на област Централна Македония.

Бозец
Άθυρα
— село —
Гърция
40.8261° с. ш. 22.5928° и. д.
Бозец
Централна Македония
40.8261° с. ш. 22.5928° и. д.
Бозец
Воденско
40.8261° с. ш. 22.5928° и. д.
Бозец
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПела
Географска областСолунско поле
Надм. височина30 m
Население1234 души (2021 г.)
Демонимбозич̀ани[1]
Пощенски код580 05
Телефонен код2391
Бозец в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено на 20 km южно от Боймица (Аксиуполи) и на 6 km северно от Куфалово (Куфалия), на 30 m надморска височина в Солунското поле, близо до десния бряг на Вардар.[5]

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Бозыцъ като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Мозиц (Mozits), Воденска епархия, живеят 360 гърци.[7]

На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Бозеч (Bozeč),[8] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Бозец (Μπόζετς), християнско село.[9]

Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидежнски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополитът успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Бозецъ има 1655 жители българи.[11] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[12] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бозец (Bozetz) има 816 българи екзархисти.[13] По-късно, под натиск от страна на гръцката пропаганда, част от населението приема католицизма.[14]

В селото има българска църква „Свети Спас“ („Възнесение Господне“), изгорена от турците през 1904 година и възстановена през 1914 година. Работи българско училище, а след Младотурската революция от 1908 година се отварят гръцко училище и църква.[15]

 
Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[16] а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово

В село Бозец още преди Илинденско-Преображенското въстание има 10 души селска чета на ВМОРО, начело със Стоян Хаджиев.[17] Често стават сражения между дейци на ВМОРО и андартски чети след 1904 година. На 12 август 1906 година андартите са отблъснати след двучасово сражение, а при нападения на 16 септември 1906 година и 13 февруари 1907 година андартите убиват няколко деца и дейци на ВМОРО. Акциите са командвани от Йоанис Деместихас (Капитан Никифорос) и „барба Тасо“ (вероятно Атанас Димов).[18] На 13 февруари 1907 година 70-членна андартска чета, придружена от гъркомани от Бозец, Петрово и Постол напада къщата на 70-годишния Константин Делитанасов и убива сина му Никола и 7-годишното му внуче Спасе и ранява другия му син Атанас, снаха му Неда и тригодишната ѝ дъщеря Велика. Гръцката чета била придружена от бозецките гъркомани Божин Попдимитров и Дионис Христов и петровските Христо Калин, Мицо Карастоян и Божин Кукул, както и от калугера в Бозец, който е прикрит гръцки офицер.[19]

Гръцкият комитет в Бозец е начело с поп Димитър Икономов (папа Димитрис Икономос) и учителката Евталия и е подчинен на комитета в Енидже Вардар. Загиналите гъркомани от Бозец са Тодор Попдимитров Икономов (Теодорос Иконому Пападимитриу), Ангел Янчев (Ангелос Янцис), Лазар Димчев (Лазар Димцас), Тодор Самаров (Теодорос Самарас), Яно Димчев (Янос Димчев) и Яни Карзаков (Янис Карзакис).[20]

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Бозец има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[21]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Μπόζιτς) има 790 екзархисти и 120 патриаршисти.[9][22]

При избухването на войната двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[23]

В Гърция

редактиране
 
Бежанци от Бозец на лагер при Свиленград, 22 октомври 1924 г.

През Балканската война на 22 октомври 1912 година, два дни след Ениджевардарската битка, в Бозец влизат гръцки войски.[20] Арестуват кмета Атанас Самарджиев, помощника му Никола Арабаджиев и учителя Никола Антонов, които отказват да предадат ключовете на общината и училището на гръцката власт. На 5 март 1913 година е арестуван и пребит новият кмет М. Филев, след като в кметството са открити 34 пушки при обиск.[24] От селото е прогонена и българската учителка.[25] В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. След Междусъюзническата война в 1913 година Бозец остава в Гърция. Преброяването в 1913 година показва Бозец (Μπόζετς) като село с 345 мъже и 371 жени.[9]

Българските му жители са принудени да се изселват в България - изселват се 718 души.[5] Ликвидирани са 22 имота на жители, преселили се в България.[9] Почти цялото население на град Бяла, Варненска област, са потомци на бежанци от Бозец. Наследници на бежанци от Бозец има още в Асеновград, Варна, Пловдив, Хасково, София и Равда.

На мястото на изселилите се българи са настанени гърци бежанци от Източна Тракия и Понт, общо 1133 души.[5] Селищата, от които идват бежанците са цариградските квартали Бююкчекмедже (Атира), Каваклъ (Гардас) и Есенюрт (Калио), градчето Чаталджа (Метрес), Еникьой (Неохори) на Галиполския полуостров, Кюпли в Тракия и от Кюлюк (Кулик) в Понт.[20]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бозеч има 150 къщи славяни християни.[26]

В 1926 година името на селото е сменено на Атира,[5] античното име на Бююкчекмедже.[20] В 1928 година селото е представено като чисто бежанско с 313 бежански семейства и 438 души бежанци.[27]

В десетилетието 1948 - 1958 година в селото се заселват и 6 големи каракачански семейства.[20] Според Тодор Симовски от 1613 жители в 1991 година, 300 са с местен произход, 100 са власи, а останалите са гърци.[5]

Тъй като землището е равнинно и се напоява добре, селото е доста богато. Произвеждат се жито и памук, но е развито и краварството.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Бозец на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Тагариш[28] Τάγαρις Воскес Βοσκές[29] местност на СЗ от Бозец[28]
Чаир[28] Τσαΐρι Ливади Λιβάδι[29] местност на СИ от Бозец[28]
Чаири[28] Τσαΐρια Ливадия Λιβάδια[29] местност на ЮИ от Бозец[28]
Катерлина[28] Κατερλίνα Катерина Κατερίνα[29] местност на СЗ от Бозец[28]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 716[5] 924[5] 1404[5] 1542[5] 1698[5] 1742[5] 1749[5] 1681[5] 1613[5] 1693 1524 1234

Личности

редактиране
 
Революционната група на Борис Изворски (четвърти), прераснала в чета на ВМРО. Четниците му са Григор Фустанов (пети), Борис Струмнички, Спас Бозечки, Христо Андонов и Атанас Костадинов.[30]
Родени в Бозец
  •   Ангелос Янчис (Άγγελος Γιαντσής), гръцки андартски деец, агент от трети ред[31]
  •   Атанас Божинов (Божилов, 1883 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Трета солунска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[32]
  •   Атанас Костадинов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[33]
  •   Божин Кърчоков, четник в околийската чета на ВМОРО, наказан от организацията през Младотурската революция[34]
  •   Георги Димчев (1916 – 1980), ръководител на Македонското младежко националноосвободително движение (1943 – 1944) и командир на 3-та доброволческа дружина във Воденско през 1944 г.
  •   Георгиос Цандзурас (Γεώργιος Τσαντζούρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[31]
  •   Димитриос Георгиадис (Δημήτριος Γεωργιάδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[31]
  •   Димо Димчев (? – 1919), войвода на ВМОРО
  •   Емануил Димцас (Εμμανουήλ Δήμτσας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, брат на убития Лазар Димцас[31]
  •   Кольо Костадинов Делиатанасов, български революционер от ВМОРО[35]
  •   Костадин Мастагарков (1867 - след 1943), български революционер от ВМОРО[36]
  •   Младен Димчев, селски войвода на ВМОРО, по-късно бежанец в България[37]
  •   Офил Козаров (1864 - 1945), български революционер от ВМОРО
  •   Петър (Пено) Пецанов (Пецан Пено), четник в околийската чета на ВМОРО, подвойвода на Апостол Петков, загинал през 1905 година край Кушиново
  •   Спас Стоянов Бозечки (? - 1928), деец на ВМРО
  •   Стоян Хаджиев, български революционер от ВМОРО
  •   Теодорос Пападимитриу (Θεόδωρος Παπαδημητρίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[31]
  •   Тодор Гуганов (1868 -1953), четник в околийската чета на ВМОРО
  •   Тодор Самарджиев, четник от ВМОРО
  •   Тома Кехайов (1909 - 1999), укривател на Иван Михайлов и Менча Кърничева[38]

Бележки

редактиране
  1. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 347.
  2. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 687.
  3. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 48, 411.
  4. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 64. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  9. ↑ а б в г Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 4 август 2019 г.
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  14. ↑ Трайкова, Весела. Андартството в Солунския вилает през 1906 г., в: Военноисторически сборник, бр.4, 2011, стр. 52
  15. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 351-352.
  16. ↑ Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр. 157.
  17. ↑ Шалдевъ, Христо. Изъ революционнитѣ борби въ Ениджевардарското блато // Илюстрация Илиндень 8 (38). Илинденска организация, Мартъ 1932. с. 15 - 16.
  18. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 348-350.
  19. ↑ Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  20. ↑ а б в г д Τα Άθυρα // Δήμος Πέλλας. Посетен на 4 юни 2020 г. (на гръцки)
  21. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  22. ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
  24. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 163.
  25. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 185.
  26. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  27. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  28. ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  29. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  30. ↑ Бабев, Иван, Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 352.
  31. ↑ а б в г д Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 93.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 362.
  34. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 344.
  35. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 349.
  36. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 246.
  37. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр. 346, 349.
  38. ↑ Бабев, Иван. Помним делата ви. НСА Прес, 2013. с. 252.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бозец&oldid=12346028“.