Метаморфоси (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Метаморфоси.
Метамо̀рфоси или Дравуда̀нища (на гръцки: Μεταμόρφωση, Метаморфоси, катаревуса: Μεταμόρφωσις, Метаморфосис, до 1928 година Σωληνάρι, Солинари,[1] до 1927 година Δραβουντάνιστα, Дравуданиста[2]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
| Метаморфоси Μεταμόρφωση | |
| — село — | |
  Метаморфоси  Метаморфоси  Метаморфоси | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 780 m |
| Население | 278 души (2021 г.) |
География
редактиранеМетаморфоси е разположено на 780 m надморска височина,[3] западно от град Кожани, високо в северните склонове на Червена гора (Вуринос), над прохода, който я отделя от Синяк (Синяцико).[4]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов името на селото говори ясно, че е било основано от българи. Дуриданов смята, че името е първоначален патроним на -ишти < -itji от изчезналото лично име *Драгодал, което Станислав Роспонд сравнява с чешкото лично име Bohdal и полското Bogdal.[5]
В Османската империя
редактиранеЦърквата в селото „Свети Димитър“ е изписана в средата на XVI век.[6]
В края на ХІХ век Дравуданища е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. На етническата карта на Македония на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година Дромово (Dromovo) е отбелязано като гръцко село,[7] а според статистиката му Драгодалища, Кайлярска каза, има 270 жители гърци.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драгунища (Драгодалища) е чисто гръцко село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 25 къщи.[9]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Дравуданиста (Ντραβουντάνιστα) живеят 225 гърци християни.[10]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1927 година името на селото е сменено на Солинари, но на следната 1928 година селото е прекръстено отново на Метаморфоси (в превод Преображение).[3]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[11]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Цаирия[4] | Τσαΐρια | Ливадия | Λιβάδια[12] | местност на ЮЮИ от Метаморфоси[4] |
| Вигла[4] | Βίγλα | Корфула | Κορφούλα[12] | връх на ЮИ от Метаморфоси (1141 m)[4] |
| Хавуза[4] | Χαβούζα | Дексамени | Δεξαμενή[12] | местност на С от Метаморфоси[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 526[3] | 436[3] | 541[11] | 674[11] | 676[11] | 798[11] | 563[11] | 549[11] | 546[11] | 491 | 346 | 278 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 309. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/26378/758/12-7-1996 - ΦΕΚ 756/Β/27-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-18. Посетен на 27 декември 2014.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 310. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1053. (на гръцки)