Методий Димов
Тази статия е за духовника от Македония. За писателя и общественика от Македония вижте Методи Димов.
Методий Димов е български духовник, архимандрит, деец на българското възраждане в Македония.
Методий | |
---|---|
български духовник | |
|
|
|
|
Роден |
|
Починал | |
|
|
Религия | Православие |
Методий в Общомедия |
БиографияРедактиране
Роден е в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. В 1894 година йеродякон Методий завършва Киевската духовна семинария.[1]
От 1905 година е архиерейски наместник е в Костур и председател на костурската българска община, заместен през 1907 година от архимандрит Иларион.[2] По-късно е ректор е на българското свещеническо училище в Скопие и протосингел на скопския митрополит.
По време на Балканската война на 8 април 1913 година, архимандрит Методий е подложен от сръбските военни власти в Скопие на морални изтезания и физическо малтретиране. Спасява живота си благодарение на застъпничеството на френския консул Карлие и заминава за София.[3][4]
Автор е на книгата „Град Воден“ (София, 1920).
Умира в София.[5]
БележкиРедактиране
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 54.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Пърличев, Кирил. Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)", София, 1917, стр. 6.
- ↑ Сръбски вандалщини. Вестник „Църковен вестник“, 27 април 1913, бр. 31, стр. 610.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
свещеник Григорий Попдимитров | → | управляващ Костурската българска епархия (10 септември 1905 – 1907) |
→ | архимандрит Иларион |