Уикипедия

Костурска българска община

Костурска българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Костур, Османската империя, съществувало до 1913 година, когато е закрито след Междусъюзническата война от новите гръцки власти.

Костурска българска община
Печат на общината с надпис „Бълг. църк. учил. общин. въ Костуръ 1892“
Печат на общината с надпис „Бълг. църк. учил. общин. въ Костуръ 1892“
Информация
Типучилищно-църковна организация
Основана1870-те г., Османска империя
Закрита1913 г., Гърция
Положениенесъществуваща
СедалищеКостур
Езицибългарски

История Редактиране

 
Последен випуск на Костурското българско класно училище, 1912 – 1913

В XIX век, независимо че почти цялата околност на Костур е населена с българско население, самият град, който е митрополитски център, има предимно гръцки облик и от него гъркоманията се разпространява в околните български села. С развитието на Българското Възраждане във втората половина на века движението за българска просвета стига и до Костурско. Пръв опит за отваряне на българско училище в Костур прави Георги Динков, станал в 1869 година пръв български учител в Костурско – в Загоричани. След основаването на Българската екзархия в 1870 година, заедно с помощника си Генков, Динков отваря българско училище в къщата на Никола и Елена Цикови. Училището обаче просъществува едва няколко седмици и е затворено от полицията след натиск от страна на владиката Никифор I Костурски. Динков се опитва да закупи къща в Костур за училище, но и този му опит е неуспешен. Динков заедно с Търпо Поповски, учител в Дъмбени и Герасим Калугера, учител в Търсие, са първите трима български учители в Костурско.[1]

 
Демография на Костурския район от началото на ХХ век, публикация от 1940 г.

Българизираният албанец Диамандаки, лекар в Костур, купува къща в града, която прави на параклис и по-късно дарява за българско училище. Той е и първият председател на Костурската българска община.[2] В учебната 1882 – 1883 година Екзархията в Цариград решава да отвори училище в Костур и за учител е избран Златко Каратанасов от костурското село Бобища. Едновременно с това от София е назначен Григорий Бейдов от Косинец.[2]

В новата българска училищна община влизат Панайот Василев Дъмбенски (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „Свети Безсребреници“. В училището има 41 ученици, разпределени в I, II отделение и I клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.[3][4]

В 1883 година, атестирани от Апостол Грежов, I клас на костурското българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ завършват Димитър Янков Вергов от Костур (по-късно запасен офицер във Варна), Иван Шишков от Здралци, Козма Темелков от Тиолища (по-късно търговец в Америка) и Христо Спасов от Брезница.[5]

На следната учебна 1883 – 1884 година в Костурското българско училище освен Каратанасов преподават Търпо Поповски, който е назначен за главен учител, и учителката Фания. Училището се помещава в къщата на Маньо Чамишев и има 40 ученици в I, II и III отделение. Председател на общината на мястото на оттеглилия се Панайот Дъмбенски става Козма[5] (Янко[6]) Вергов от Костур. Училището среща много проблеми от страна на гърците, които често го нападат. След скандала с Бейдов Екзархията също първоначално решава да спре финансирането на училището в Костур, но Поповски заедно с околните села, се застъпва за оставането на български учители в града и решението е променено.[7]

 
Ученик в българското училище в Костур в началото на XX век

През май 1885 година под натиск от владиката Кирил Търпо Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско – Кузман Шапарданов, хрупищкият Апостол Калоянов, Константин Дамянов – са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези в Хрупища, Дъмбени, Смърдеш, Косинец, Нестрам, Кономлади, Загоричани е затворено.[8]

В 1887 – 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия Халил Рифат паша, но не успява да отвори училището и става учител в Дъмбени. В същата година е отворено и Хрупищкото училище, а след тези двете на следната 1888 – 1889 и училищата в Смърдеш, Косинец, Кономлади, Апоскеп, Шестеово, Габреш, Българска Блаца, Черешница, Загоричани, Бобища, Мокрени и Мокрени. Затворени остават единствено Костурското и Нестрамското българско училище.[9]

 
Антибългарски митинг в двора на митрополията в Костур, организиран от Герман Каравангелис, през май 1904 година срещу идването в града на българския битолски митрополит Авксентий[10][11]
 
Ученици в българската непълна гимназия в Костур в 1910 г. Прави от ляво надясно: Атанас Шонев, Кузман Караджов. Седнали от ляво надясно: Блажо Стаматов и Борис Марков

С помощта на Никола Робев на 4 декември 1888 година битолският валия Рифат паша издава емир за откриване на костурското училище и за главен учител е назначен Апостол Грежов, подпомогнат от Бейдов и Каратанасов. Поради това, че повечето ученици са от селата, костурските българи молят Екзархията да открие пансион.[12]

В 1889/1890 година се открива второкласно българско училище с пансион с главен учител Григор Попдимитров. Учениците и ученичките са 15 от Костурската околия, а османските власти изпращат представител на годишния акт на 29 юни 1890 година.[13] Към 1890 година за глава на българската църковно-училищна община Екзархията праща духовно лице – йеромонах Сава Цеков от Загоричани. След смъртта му в края на 1895 година председатели (архиерейски наместници) стават Търпо Поповски, Козма Пречистански, Никола Шкутов и Григорий Попдимитров.[6]

През лятото на 1892 година сръбският консул Димитрие Боди съобщава, че в общината в Костур се е появявило едно движение сред част от учителите, което настоява в училищата да се въведе местният диалект. Общината приема предложението, заради което би трябвало да се подготви програмата и да се състави граматика с речник. Използвайки ситуацията гръцките духовни власти издействат от османската администрация да се затвори временно една от местните български църкви и училището. Секретарят на Екзархията Атанас Шопов успява бързо да разубеди подбудителите на това движение и статуквото се възстановява.[14]

До 1903 година учители в Костурското българско училище са Наум Темчев от Загоричани (главен учител в 1895), Иван Лимончев (главен учител 1895 – 1897), Иван Нелчинов, Александър Маджаров и Никола Пасхов от Охрид, Андрей Христов от Велес, Павел Христо от Цапари, Кирил Янков от Дебрец, Иван Чеков от Екши Су, Михаил Розов от Бобища (директор в 1899 – 1902), Аристид Дамянов от Черешница, Коце Ципушев от Радовиш (1903), Константин Пандов (1902 – 1903) от Куманичево. Основното училище в 1898 – 1903 година се ръководи от една учителка от Битоля и Султана от Солун.

След Илинденско-Пребраженското въстание, което е особено интензивно в Костурско, българското училище, разположено тогава на днешния площад „Омония“, е затворено.[13] Архиерейски наместници в Костур са Методий Димов от Воден, Иларион (1907 – 1909) и Панарет Наумов от Подмочани.[6]

След Младотурската революция в 1908 година българското училище е открито отново. Учител след 1908 година е Дамян Илиев от Загоричани.[15] На 17 април 1910 година властите в Костур предписват затварянето на училището, защото в Костур нямало българи и защото позволителното е за начално, а не за класно училище.[16]

 
Ученици и учители в Българското трикласно училище в Костур

Училището е закрито от гръцките власти, които влизат в Костур по време на Балканската война в 1912 година. Общината е унищожена, а имотите ѝ са конфискувани. В 1926 година владиката Йоаким Костурски нарежда изцяло да бъде съборена сградата на бившето българско училище.[17]

  •  

    Печат на общината с надпис „Българ. черков. общин. въ г. Костур†“, 1882

  •  

    Печат на училището с надпис „Бълг. мѫжско III классно училище въ Костуръ“

  •  

    Писмо на Костурската община от 17 юни 1903 година, подписано от председателя Григорий Попдимитров

Архиерейски наместници на Костурската епархия и председатели на общината Редактиране

Име Години
йеромонах Сава Цеков 1890 – 1895
свещеник Търпо Поповски 1895 – 1896
архимандрит Козма Пречистански 1896 – 21 декември 1897
свещеник Николай Шкутов 21 декември 1897 – 1902
свещеник Григорий Попдимитров 1 април 1903 – 10 септември 1905
архимандрит Методий Димов 1905 – 1907
архимандрит Иларион Николов 1907 – 30 ноември 1910
архимандрит Панарет Наумов 30 ноември 1909 – юни 1913

Бележки Редактиране

  1. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 13.
  2. ↑ а б Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 16 – 17.
  3. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 17 – 18.
  4. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 45 - 47.
  5. ↑ а б Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 20.
  6. ↑ а б в Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
  7. ↑ Поповски, Търпо. Македонски дневник : спомени на отец Търпо Поповски. София, Фама, 2006. ISBN 954-597-245-9. с. 48.
  8. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 27.
  9. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 28 – 29.
  10. ↑ Συλλογή Φωτογραφιών, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304044707/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?start=17&lq=%CE%B2%CE%BF%CF%85%CE%BB%CE%B3%CE%B1%CF%81%CE%B9%CE%BA%CF%8C&show=1, посетен на 2012-01-25 
  11. ↑ Πάρκο Εθνικής Συμφιλίωσης. // Посетен на 24 февруари 2013 г.
  12. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 29.
  13. ↑ а б Свещеноикономъ Григорий. // Илюстрация Илиндень XVI (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 3.
  14. ↑ Joshua A. Fishman, The Earliest Stage of Language Planning: "The First Congress" Phenomenon, Walter de Gruyter, 2011, ISBN 978-3-11-084898-4, стр. 162.
  15. ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 30.
  16. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 5, 4 май 1910, стр. 4.
  17. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 719.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Костурска_българска_община&oldid=11818765“.