Мидинци или Мидимци (на македонска литературна норма: Мидинци; на албански: Milinca, Милинца) е село в Северна Македония в община Кичево.

Мидинци
Мидинци
— село —
„Света Петка“
„Света Петка“
41.6178° с. ш. 20.9258° и. д.
Мидинци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина732 m
Население33 души (2002)
Пощенски код6253
Мидинци в Общомедия

География редактиране

Разположено е в областта Горно Кичево на Заяската река между планините Буковик и Бистра.

История редактиране

В XIX век Мидинци е българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Маданци (Madantzi) е посочено като село с 19 домакинства със 70 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Мидимци има 192 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мидимци има 152 българи екзархисти.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мидимци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Мидимци:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
19 16 16 0 16 38 53 91

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Мидинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Мидимци като българско село.[7]

Църквата „Света Преподобна Параскева“ („Света Петка“) е изградена в 1952 година, а осветена в 1963 година. Фреските са от 1962 – 1963 година. Иконостасът и иконите на него са пренесени от старата църква и са от 1923 година.[8]

Според преброяването от 2002 година Мидинци има 33 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 31
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

Личности редактиране

Родени в Мидинци
  •   Ангелко Алексов (Анджелко Алексич) (1876 – 1904), сърбомански четнически войвода
  •   Стефан Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[10]

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007 
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 167.