Отваря главното меню

Михаил (Миле) Миков Каралеев е обществен деец от Западните покрайнини. Народен представител от 3-то и 4-то Велико народно събрание. Кмет на Цариброд. Председател на „Царибродско бежанско дружество Нишава“.

Михаил Миков Каралеев
Лични данни
Роден
около 1860
Починал
1931
Националност Флаг на България България
Съпруга Добра Каролеева
Деца Олга, Кирил, Михаил, Гюргина, Ивайло, Стела и Тодор
Народен представител в:
III ВНС   IV ВНС   

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Учи в гимназия в гр. Пирот.

След Освобождението става войник с 4-ти редовен набор. Служи като артилерист в Самоков, но като по-образован и грамотен го изпращат да следва.

В Шумен той следва ветеринарна школа от 1881 до 1883 г.

През 1884 г. е назначен за Трънски окръжен ветеринарен фелдшер.

През 1885 г. е награден с Орден за заслуга за участие в комисии за емлячни оценки.

Народен представителРедактиране

През 1886 г. след абдикацията на княз Александър I Батенберг от 26 август, влиза в политиката на страната на Стефан Стамболов, на чиито идеи остава верен до края на живота си.

Благодарение на своите лични качества и грижи за народа, Царибродското население не скрива своите симпатии към него. При провеждането на избори за 3-то Велико Народно събрание (10.1886 – 08.1887) за избор на нов княз, той бива единодушно избран. Това е и неговият пръв избор.

Оттогава почти до 1920 г., Миле Каролеев се избира на няколко пъти като народен представител от Царибродска околия, участвувайки и в 4-то Велико Народно събрание (3 май 1893 – 17 май 1893).

Миле Каролеев е и личен приятел на Стамболов. Около 1894 – 1895 г. когато кипежът срещу Стамболов взима опасни размери, той предупреждава своя любим водач за опасността, на което Стамболов отвръща:

„Аз преживях турският ятаган, ако е рекъл Господ ще умра от нашенска ръка“.

И след смъртта на Стамболов, която Миле Каролеев понася с болка, той не се откъсва от обществения живот.

Дейност в ЦарибродРедактиране

На няколко пъти Михаил Каролеев става кмет на Цариброд, околийски началник на Свищов, Враца, Новоселска околия Варненско и Софийски окръжен съветник.

Като кмет на Цариброд провежда голяма строителна дейност за прокарване на улици, построяване на чешми, украса на града.

Отваряне на гимназия в ЦарибродРедактиране

През 1913 – 1914 г. авторитетна градска комисия има задача да посети София-Министерство на просветата и аргументирано да поиска отварянето на „първи разред гимназия в Цариброд“. Комисията се води от Георги поп Николов и заедно с тогавашният народен представител в 17-то българско народно събрание Михаил Каралеев. Това става и 1914/1915 в Цариброд е отворена "първи разред гимназия с 69 ученика и име „Царибродска непълна смесена гимназия“.През 1919 г. синът му Милчо Каралеев издава в Цариброд седмичното хумористично издание „Клопатарь“, от което са излезли 8 броя.

След откъсването на Западните покрайнини от БългарияРедактиране

Царибродско бежанско дружество – НишаваРедактиране

Нещастният край на Първата световна война му донася нова скръб заради откъсването на Царибродско от Царство България и последвалото го предаване на сърбите през 1919 г., но той не се поддава на отчаянието обзело мнозина. Миле Каралеев ободрява бягащото население и сам последен напуска: „Ние не можем да станем сърби, нам ни е мила народността...“ заявява той на въпросите на мнозина „защо не си стоят по домовете, па макар и под Сръбско“. На 6 ноември 1920 г. новосъздането Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС) окупира Западните покрайнни. Царибродската емиграция веднага се организира и още на 14 ноември 1920 г. 500 души от Цариброд и околията създават в София "Царибродско бежанско дружество – Нишава" с председател Михаил Каралеев. Той отклонява желанието на някои отчаяни бежанци да се заселят в с. Дъбник, Плевенско и става причина да се съдаде тогавашния Царибродски квартал.

За решаването на сложните бежански въпроси като член на „Върховния комитет на бежанците“ на 9 май 1924 г. заедно с Емануил Попдимитров, Петър Еленков и Христо Бързовски се срещат с председателя на Народното събрание и настояват за решаването им, факт довел на 5 юли 1924 г. да се приеме от Народното събрание „Изменение и допълнение на Закона за бежанците и увеличение на кредита до 50 000 лв“.

На 8 ноември 1924 г. на Димитровден в София започва Учредителен конгрес и е създадена „Организация на Западните покрайнини“. Заседанията на конгреса се ръководят от шестчленно бюро с председател Йордан Захариев от Босилеград и подпредседател Миле Каролеев от Цариброд.

Подофицерско дружество „Гургулят“Редактиране

На 7 октомври 1924 г. взима участие и в Първият редовен конгрес на бежанците провел се при участието на над 100 делегати в салона на зап. подофицерско дружество „Гургулят“, където се приема резолюция за създаване на Дирекция на бежанците, за да се ускори оземляването и предоставяне на кредити на нуждаещите се.

Последни годиниРедактиране

Макар и в напреднала възраст интереса му към политическият живот не го напуска, и той търпи упрека на своя по млад дугар Христо Статев че трябва да си почине, на което Миле отговаря: „Нищо, така си спомням някогашните мои борби. Искам още да бъда полезен.“

Но с мъката по заробения Цариброд и напредналите години, Михаил Каралеев склопява очи в началото на 1931 г. в София, оплакан от всички царибродчани и свои политически другари.

БележкиРедактиране

  1. Вестник „Български Запад“ бр 23 стр.4, 10 октомври 1942 г.;
  2. Пиротски зборник, бр. 39/2014/, стр. 179;
  3. Царибродските българи, Райчевски 2008;
  4. Българите от Западните покрайнини, М. Божкова.

Външни препраткиРедактиране