Вижте пояснителната страница за други значения на Милия.

Милия или Милотин (на гръцки: Μηλιά, до 1950 година Μυλωτίνη, Милотини[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.

Милия
Μηλιά
— село —
Гърция
40.2173° с. ш. 21.8104° и. д.
Милия
Западна Македония
40.2173° с. ш. 21.8104° и. д.
Милия
Кожанско
40.2173° с. ш. 21.8104° и. д.
Милия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКожани
Надм. височина440 m
Население120 души (2021 г.)
Пощенски код500 10

География

редактиране

Селото е разположено на 440 m надморска височина,[2] южно от Кожани, между Ано Коми (Ано Ваница) и Като Коми (Като Ваница).[3]

В Османската империя

редактиране

В 1528 година Милотин има 97 домакинства с 437 жители.[4]

В края на ХІХ век Милотин е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ в Милотин е построена в 1861 година и е изписана от Димитриос Питенис.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Милотини (Milotini) живеят 120 гърци.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Милотин има 85 гърци.[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Милутин е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Милотини (Μυλοτίνι), Кожанска каза, живеят 125 гърци елинофони християни.[9]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милотин (Milotin) има 80 гърци.[10]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Милотин остава в Гърция. През 1950 година името на селото е сменено на Милия.[2]

Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 105[2] 112[2] 139[2] 168[2] 223[2] 299[2] 259[2] 239[2] 214[2] 229 173 120
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)
  3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  9. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)