Милия (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Милия.
Милия или Милотин (на гръцки: Μηλιά, до 1950 година Μυλωτίνη, Милотини[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
| Милия Μηλιά | |
| — село — | |
  Милия  Милия  Милия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 120 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 10 |
География
редактиранеСелото е разположено на 440 m надморска височина,[2] южно от Кожани, между Ано Коми (Ано Ваница) и Като Коми (Като Ваница).[3]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ 1528 година Милотин има 97 домакинства с 437 жители.[4]
В края на ХІХ век Милотин е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ в Милотин е построена в 1861 година и е изписана от Димитриос Питенис.[5]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Милотини (Milotini) живеят 120 гърци.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Милотин има 85 гърци.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Милутин е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[8]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Милотини (Μυλοτίνι), Кожанска каза, живеят 125 гърци елинофони християни.[9]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милотин (Milotin) има 80 гърци.[10]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Милотин остава в Гърция. През 1950 година името на селото е сменено на Милия.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 105[2] | 112[2] | 139[2] | 168[2] | 223[2] | 299[2] | 259[2] | 239[2] | 214[2] | 229 | 173 | 120 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 321. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Τσότσος, Γεώργιος. Πληθυσμιακές μεταβολές στους οικισμούς της περιοχής Κοζάνης-Σερβίων από το 1528 στο 1913 // Καρανάσιος, Χ. κ.ά. Η Κοζάνη και η περιοχή της από τους Βυζαντινούς στους Νεότερους Χρόνους. Πρακτικά Γ΄ Συνεδρίου Τοπικής Ιστορίας. Κοζάνη, 7-9 Δεκεμβρίου 2018. Κοζάνη, Εταιρεία Δυτικομακεδονικών Μελετών, 2019. σ. 94. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)