Милко Кос

словенски историк

Милко Кос (на словенски: Milko Kos) е словенски историк, считан за баща на Люблянската школа по историография.

Милко Кос
Milko Kos
словенски историк
Милко Кос през 30-те години
Милко Кос през 30-те години

Роден
Починал

Националност  Словения
Образование Виенски университет
Професия историк
Научна дейност
Работил в Люблянски университет
Публикации ~ 350
Милко Кос в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Милко Кос е роден на 12 декември 1892 г. в Гориция, Австро-Унгария (сега в Италия). Баща му, известният медиевист Франк Кос, е преподавател в държавната гимназия. Майка му е фриулка от Горица и Градишка. Има по-малък брат, Антон Гоймир Кос, който по-късно става известен художник.

Следва история във Виенския университет, специализирайки социална история на средновековието. В периода 1915 – 1917 г. следва в Института за австрийски исторически изследвания, а през 1918 – 1920 г. работи в Комисията за разрешаване на архивното наследство за Словения. В периода 1919 – 1924 г. работи в Националната учебна библиотека в Любляна и в периода 1921 – 1922 г. в Националното билиотекарско училище в Париж. През 1924 г. става асистент в Белградския университет, а след това, през октомври 1925 г., е доцент по спомагателни исторически науки в Загребския университет.

През 1928 г. започва да преподава във Факултета по изкуствата на Университета в Любляна, където замества Людмил Хауптман като ръководител на катедрата за словенска история. В тази си позиция той повлиява на почти всички словенски историци от периода след Втората световна война; повечето от тях са завършили под негово пряко ръководство, включително Фран Цвитър и Бого Графенауер. Автор е на над 350 научни труда.

През 1934 г. става редовен професор, декан е през 1936 – 1937 г. В периода 1941 – 1945 г. е ректор на университета, а до 1948 г. е заместник-ректор. По време на трудния период на анексирането на Словения на Италия и нацистите, поддържа връзка с Освободителния фронт на словенския народ. Пенсионира се през 1965 г. Изнася лекции до 1967 г.

Експерт е по моделите на средновековните селища в словенските земи. Пише за социалната история на средновековните градове и по въпроси, свързани с ранната словенска история, включително славянското княжество Карантания и фрайзингенските ръкописи. Получава почетна докторска степен през 1969 г. от Люблянския университет.

След войната е един от членовете-основатели на Словенската академия на науките и изкуствата и неин генерален секретар от 1950 до 1972 г.

През 1955 г. той получава наградата „Прешерен“, най-високото признание за културни постижения в Словения, за работата си върху поземлените регистри в Словенското крайбрежие.

Милко Кос умира на 24 март 1972 г. в Любляна, Словения.

На негово име е кръстен Историческият институт „Милко Кос“ в Любляна. През 1982 г. в Алеята на великите мъже в Нова Горица е издигнат негов бюст.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Milko Kos“ в Уикипедия на словенски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.