Горица и Градишка

Графството Горица и Градишка или Графство Горица (на немски: Grafschaft Görz; на италиански: Contea di Gorizia e Gradisca; на словенски: Goriška in Gradiščanska grofija) (17541919) е територия, която от 1365 г. е Княжеско графство Горица, 1747 г. Княжеско графство Горица и Градишка. Графството е създадено през Средновековието в Югоизточната Алпийска територия. През 1500 г. територията попада на Хабсбургите, до 1918 г. е земя на корона на Хабсбургската монархия и е принадлежала към Австрийската брегова земя (Litorale) на Австрийската империя. Името идва от градовете Гориция (Gorizia, Görz) и Градиска (Gradisca d'Isonzo), които от 1918 г. са били към Италия.

Герб на Княжеското графството Горица и Градишка, 1890
Горица (Гьорц)

Графството Горица се създава през началото на 12 век от владенията на род Майнхардини, които владеят територията от 1107 г. или от 1130 до 1500 г. Образувано е от владенията в Горен Пустертал от Иннихен до под Лиенц в Тирол, собственост на граф Мегинхард. Пфалцграф Енгелберт I († 1122), син на граф Мегинхард, наследява земите и е граф на Горица и пфалцграф на Бавария (1099–1122). Неговият брат Майнхард I († 1142) го последва като граф на Горица и e пфалцграф в Херцогство Каринтия. Най-големият син на Майнхард I, Хайнрих II († 1150), през 1142 г. поема графството Горица, последван e от брат му Енгелберт II († 1191). Неговите синове Енгелберт III († 1220) Майнхард II Стари † 1231) го последват. Майнхард III († 1258), син на Енгелберт III, последва чичо си и е граф на Горица и Истрия (1220–1258).

През 1271 г. синовете на Майнхард I, братята Майнхард IV († 1295) и Алберт I († 1304), си поделят владенията на фамилията Горица. Графството Горица е собственост на младата линия и обхваша територията от Иннихен и Лиенц на север почти до брега на Адриатическо море на юг.

След измирането по мъжка линия на Тиролската линия на фамилията Маргарита Тиролска († 1369), след смъртта на съпруга ѝ Лудвиг V Бранденбургер от Бавария († 1361) и сина ѝ Майнхард III († 1363), дава през 1363 г. територията на наследника роднината ѝ Рудолф I (IV) от фамилията Хабсбурги.

През 1365 г. Майнхард VII († 1430), син на Майнхард VI († 1385), е признат за имперски княз от император Карл IV и графството се нарича Покняжено Графство Горица. Неговият брат Хайнрих VI († 1454) наследява цялата собственост през 1430 г.

Последният граф и княз на Горица е Леонхард от Горица († 1500), който сключва наследствен договор с Хабсбургите и умира малко след това. Цялата негова собственост отива на Максимилиан I.

През 1647 г. император Фердинанд III отделя Градиска от вътрешна Горица и го прави княжеско.

През 1717 г. Покняженото Графство Градиска попада чрез наследство на Хабсбургите. Двете държави са съединени през 1747 г. в Покняжено Графство Горица и Градиска.

През 1867 г. территорията Горица и Градиска остават австрийската част, в състава на Кронландa.

Земята на короната Горица и Градиска обхваща през 1900 г. 2918 km² и има ок. 240.000 жители.

След примирието от 3 ноември 1918 г. Земята на короната в Италия е окупирана от италианците и чрез Сен-Жерменския мирен договор 1919 г. попада на Кралство Италия. През 1945 г. град Горица е в Югославия и днес е в Словения.

ИзточнициРедактиране

  • Wilhelm Baum, Die Grafen von Görz in der europäischen Politik des Mittelalters, Klagenfurt 2000, ISBN 3-902005-04-1
  • Ernst Klebel, Die Grafen von Görz als Landesherren in Oberkärnten. In: Carinthia I, 125 (1935), 59-82 u. 218-246