Графството Горица и Градишка или Графство Горица (на немски: Grafschaft Görz; на италиански: Contea di Gorizia e Gradisca; на словенски: Goriška in Gradiščanska grofija) (1754 – 1919) е територия, която от 1365 г. е Княжеско графство Горица, 1747 г. Княжеско графство Горица и Градишка. Графството е създадено през Средновековието в Югоизточната Алпийска територия. През 1500 г. територията попада на Хабсбургите, до 1918 г. е земя на корона на Хабсбургската монархия и е принадлежала към Австрийската брегова земя (Litorale) на Австрийската империя. Името идва от градовете Гориция (Gorizia, Görz) и Градиска (Gradisca d'Isonzo), които от 1918 г. са били към Италия.

Горица и Градишка
1754 – 1919
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Горица и Градишка в Общомедия

История редактиране

 
Горица (Гьорц)

Графството Горица се създава през началото на 12 век от владенията на род Майнхардини, които владеят територията от 1107 или от 1130 до 1500 г. Образувано е от владенията в Горен Пустертал от Иннихен до под Лиенц в Тирол, собственост на граф Мегинхард. Пфалцграф Енгелберт I († 1122), син на граф Мегинхард, наследява земите и е граф на Горица и пфалцграф на Бавария (1099 – 1122). Неговият брат Майнхард I († 1142) го наследява като граф на Горица и e пфалцграф в Херцогство Каринтия. Най-големият син на Майнхард I, Хайнрих II († 1150), през 1142 г. поема графството Горица, наследен е от брат му Енгелберт II († 1191). Неговите синове Енгелберт III († 1220) Майнхард II Стари † 1231) го наследяват. Майнхард III († 1258), син на Енгелберт III, наследява чичо си и е граф на Горица и Истрия (1220 – 1258).

През 1271 г. синовете на Майнхард I, братята Майнхард IV († 1295) и Алберт I († 1304), си поделят владенията на фамилията Горица. Графството Горица е собственост на младата линия и обхваша територията от Иннихен и Лиенц на север почти до брега на Адриатическо море на юг.

След измирането по мъжка линия на Тиролската линия на фамилията Маргарета Тиролска († 1369), след смъртта на съпруга ѝ Лудвиг V Бранденбургер от Бавария († 1361) и сина ѝ Майнхард III († 1363), дава през 1363 г. територията на наследника роднината ѝ Рудолф I (IV) от фамилията Хабсбурги.

През 1365 г. Йохан Майнхард VII († 1430), син на Майнхард VI († 1385), е признат за имперски княз от император Карл IV и графството се нарича Покняжено Графство Горица. Неговият брат Хайнрих VI († 1454) наследява цялата собственост през 1430 г.

Последният граф и княз на Горица е Леонхард от Горица († 1500), който сключва наследствен договор с Хабсбургите и умира малко след това. Цялата негова собственост отива на Максимилиан I.

През 1647 г. император Фердинанд III отделя Градиска от вътрешна Горица и го прави княжеско. През 1717 г. Покняженото Графство Градиска попада чрез наследство на Хабсбургите. Двете държави са съединени през 1747 г. в Покняжено Графство Горица и Градиска. През 1867 г. територията Горица и Градиска остават австрийската част, в състава на Кронланда.

Земята на короната Горица и Градиска обхваща през 1900 г. 2918 km² и има ок. 240 000 жители.

След примирието от 3 ноември 1918 г. Земята на короната в Италия е окупирана от италианците и чрез Сен-Жерменския мирен договор 1919 г. попада на Кралство Италия. През 1945 г. град Горица е в Югославия и днес е в Словения.

Източници редактиране

  • Wilhelm Baum, Die Grafen von Görz in der europäischen Politik des Mittelalters, Klagenfurt 2000, ISBN 3-902005-04-1
  • Ernst Klebel, Die Grafen von Görz als Landesherren in Oberkärnten. In: Carinthia I, 125 (1935), 59 – 82 u. 218 – 246