Министерство на правосъдието на България
Министерството на правосъдието (МП) е българска държавна институция с ранг на министерство, която осъществява връзката между изпълнителната и съдебната власт. Ръководи изработването на закони и други законови актове свързани със съдебната система и дава становища по законопроекти изработени от други органи на изпълнителната власт.[2] То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил). Министърът на правосъдието е член на Министерския съвет.
| Министерство на правосъдието | |
 | |
 Сградата на министерството на ул. Славянска №1 в София | |
| Информация | |
|---|---|
| Абревиатура | МП |
| Основаване | 5 юли 1879 г.* |
| Предходен орган | Министерство на правосъдието и правната евроинтеграция |
| Тип | министерство |
| Юрисдикция |  България |
| Седалище | София, България |
| Бюджет | 372 млн. лева (2022)[1] |
| Отговорен министър | Мария Павлова, министър на правосъдието |
| Висшестоящ орган | Министерски съвет на България |
| Уебсайт | justice.government.bg |
Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Славянска“ 1 в София.
История
редактиранеУчредено е по силата на Търновската конституция с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. Дейността му през първите години е насочена към ликвидиране на остатъците от турското съдебно законодателство и създавне на съвременно българско държавно и гражданско право[3]. Първи министър на правосъдието става Димитър Греков[4].
С Решение на XXXVIII народно събрание от 21 декември 1999 г. Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция (МППЕ) се преобразува в Министерството на правосъдието (МП).
Структура
редактиране
Към 10 септември 2015 година министерството има следната структура:
- Обща администрация
- Дирекция „Канцелария“
- Дирекция „Финанси и бюджет“
- Дирекция „Управление на собствеността“
- Дирекция „Управление на човешките ресурси“
- Дирекция „Връзки с обществеността и протокол“
- Специализирана администрация
- Инспекторат на министъра на правосъдието по „Закона за съдебната власт“
- Дирекция „Съвет по законодателство“
- Дирекция „Статистическо развитие и програми“
- Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“
- Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“
- Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“
- Дирекция „Електронно правосъдие и регистри“
- Дирекция „Българско гражданство“
- Дирекция „Международна правна закрила на детето и международни осиновявания“
- Второстепенни разпоредители с бюджетни кредити
- Агенция по вписванията
- Национално бюро за правна помощ
- Централен регистър на особените залози
- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
- Главна дирекция „Охрана“
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Министерство на правосъдието, Официален сайт
Бележки
редактиране- ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
- ↑ „Министър: Правомощия и отговорности“ // Министерството на правосъдието. Архивиран от оригинала на 2015-09-29. Посетен на 3 август 2015 г.
- ↑ Фонд 242К, 8 опис, 6099 а.е., 1879 – 1951 г.
- ↑ [Пътеводител на Централния държавен архив]. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I – Органи на власт и управление, София 2005, с. 110 – 111.