Отваря главното меню

Министерство на енергетиката на България

(пренасочване от Министър на енергетиката)

ИсторияРедактиране

Създадено е на 23 септември 1973 г. с указ № 2335 като правоприемник на Министерството на химическата промишленост и енергетиката. Сред задачите на министерството са; проектиране, научноизследователска дейност, поддържане и експлоатация на енергийните съоръжения на територията на страната, производство и пренос на топлинна и електрическа енергия, добив и преработка на рудни и нерудни изкопаеми, използване на водните ресурси за добив на ток и други. Като структурни звена в министерството са промишления комплекс Марица Изток, Бобов дол, Балканбас в Сливен, Маришкия басейн в Димитровград, енергийните комбинати в София, Русе, Пловдив и Белене, АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ София и ТЕЦ Русе и други. Към министерството работи Научноизследователски и проектно-проучвателен институт „Енергопроект“ и Минния научноизследователски и проектно-конструкторски институт „Минпроект“, чийто задачи са научното обслужване в областта на енергетиката.

На 4 януари 1984 г. с указ № 7 министерството е слято с Министерството на металургията и минералните ресурси в новото Министерство на енергийно-суровинните ресурси.[1]

С указ № 1600 от 18 май 1985 г. министерството е отделна институция с ранг на министерство. То има за задача да координира и контролира рационалното и икономично използване на енергията. Закрито е с указ № 943 година по-късно, на 24 март 1986 г.[2].

От 7 ноември 2014 г. работата на Министерство на енергетиката е възобновена, след като Народното събрание, на основание чл. 87 т. 7 и чл. 108 от конституцията на Република България, гласува разделянето Министерството на икономиката и енергетиката на Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката.

Министри на енергетика (1973-1986)Редактиране

Министри на енергетика (2014 – ....)Редактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987 г., стр. 167
  2. Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986, С. 1987, с. 167