Правителство на Бойко Борисов 3
Третото правителство на Бойко Борисов (наричано също правителство на Бойко Борисов III или кабинет „Борисов III“) е деветдесет и шестото правителство на Република България, избрано от XLIV народно събрание на 4 май 2017 г. На 16 април 2021 г. XLV НС гласува оставката му със 156 гласа „за“, 75 „против“ и 9 „въздържал се“. На 12 май 2021 г. е заменено от служебното правителство с министър-председател Стефан Янев.
Правителство на Бойко Борисов 3 | ||||
96-о правителство на България | ||||
Общи | ||||
---|---|---|---|---|
Държавен глава | Румен Радев | |||
Председател | Бойко Борисов | |||
Избори | 2017 | |||
Сформиране | 4 май 2017 г. | |||
Разпускане | 12 май 2021 г. | |||
Продължителност | 4 години и 8 дни | |||
Първоначален състав | ||||
Коалиция | ГЕРБ, ОП (ВМРО – Българско национално движение, Национален фронт за спасение на България, Атака)
(от 2019 подкрепяни от Воля) | |||
Министри | 20 | |||
~ мъже | 14 | |||
~ жени | 7 | |||
Представителство | ||||
Народно събрание | 122 / 240
| |||
Хронология | ||||
Назначено от | XLIV народно събрание | |||
|
Съставяне
редактиранеКабинетът, оглавен от Бойко Борисов, е образуван от политически дейци на ГЕРБ и Обединени патриоти. Разпределението на министрите е в съотношение 17:3.
Кабинет
редактиранеСформира се от следните 20 министри и 1 председател:
- 1: – отговарящ за икономическата и демографската политика.
- 2: – отговарящ за обществения ред и сигурността.
- 3: – отговарящ за правосъдната реформа.
- 4: – създават се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
- 5: – преобразуват се на основание чл. 84, т. 7 и чл. 108 от Конституцията на Република България следните учреждения:
Промени в кабинета
редактиранеОт 10 ноември 2017
редактиранеНа 30 октомври 2017 г. министърът на здравеопазването Николай Петров подава оставка, след телевизионно разследване, че като директор на Военномедицинска академия е давал обществени поръчки в конфликт на интереси.[1] Оставката му е приета от министър-председателя Бойко Борисов.[2] На 10 ноември 2017 г. за министър на здравеопазването е избран Кирил Ананиев.[3]
От 20 септември 2018
редактиранеНа 25 август 2018 г. автобус катастрофира на пътя Своге-София при разклона за село Лесковдол.[4] До 8 октомври 2018 г. жертвите на катастрофата са 20, включително починалите в болницата.[5] Основната причина се оказва значително превишената скорост на автобуса в завой и мократа настилка в резултат на лощото време и преваляващия дъжд.[6] Впоследствие под опозиционен натиск за катастрофата са изтъкнати като причина и некачественото положеното асфалтово покритие. В резултат на това без да е доказано, на 31 август трима министри – на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев подават оставка.[7] На 20 септември 2018 г. оставките им са приети.
От 21 ноември 2018
редактиранеСлед продължителни протести на майки на деца с увреждания, настояващи вицепремиерът Симеонов да напусне поста си, след като е използвал (спрямо тях и децата им) думите „кресливи жени“ и „уж болни деца“, лидерът на НФСБ подава оставката си като заместник министър-председател на 16 ноември 2018 г. Оставката е приета от премиера Борисов. На брифинг в Министерския съвет Симеонов заявява, че решението за оставката е лично и става въпрос за медийна кампания, която удря върху авторитета на правителството.[8] На 21 ноември 2018 г. със 116 гласа „за“ (ГЕРБ, Обединени патриоти, „Воля“ и двама независими), „против“ – 62, без нито един „въздържал се“ мнозинството в парламента освобождава Валери Симеонов и одобрява Марияна Николова за вицепремиер, отговарящ за икономическата и демографската политика. Дотогава Николова е началник на политическия кабинет на вицепремиера Симеонов.[9]
От 20 декември 2018
редактиранеС решение на Народното събрание се закрива министерството на европредседателството (във връзка с приключване на ротационното трио Естония, България, Австрия) и се възлага на МС в двумесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка със закриването на учреждението. 193 депутати гласуват „за“, 0 – против, 2 се въздържат.[10] С друго решение на парламента (което влиза в сила на 1 януари 2019 г.) Лиляна Павлова е освободена като министър на европейското председателство. 190 депутати гласуват „за“, 0 – против, 1 се въздържа.[11]
От 5 април 2019
редактиранеМинистърът на правосъдието Цецка Цачева подава оставка поради скандала със закупен апартамент под пазарната му цена от фирма „Артекс“.[12]
На 5 април 2019 г. народните представители гласуват освобождаването на Цецка Цачева от поста министър на правосъдието, след подадената от нея оставка заради т.нар. скандал „Апартамент гейт“. Номинираният от премиера Борисов Данаил Кирилов (дотогавашен председател на правната комисия към парламента) е избран за министър със 120 гласа „за“ и 15 „против“ и полага клетва.[13]
От 15 май 2019
редактиранеНа 15 май 2019 г. народните представители гласуват освобождаването на Румен Порожанов от поста министър на земеделието, храните и горите, след подадената от него оставка заради започналото разследване за злоупотреби с европейски средства в [Държавен фонд „Земеделие“], когато институцията е била ръководена от Порожанов. Номинираната от премиера Борисов Десислава Танева (дотогавашен председател на комисията по земеделието и храните към парламента и бивш министър на земеделието и храните във второто правителство на Бойко Борисов) е избрана за министър със 121 гласа „за“ и 5 „против“ и полага клетва.[14]
От 3 декември 2019
редактиранеНа 3 декември 2019 г. народните представители гласуват освобождаването на Бисер Петков от поста министър на труда и социалната политика, след подадената от него (и поискана от премиера) оставка във връзка с „натрупани във времето основания“.[15] Номинираната от Бойко Борисов Деница Сачева (дотогавашен заместник-министър на образованието и науката и бивш заместник-министър на труда и социалната политика във второто правителство на Борисов) е избрана за министър със 114 гласа „за“, 106 „против“ и 5 „въздържал се“ и полага клетва.[16]
От 15 януари 2020
редактиранеНа 15 януари 2020 г. народните представители гласуват освобождаването на Нено Димов от поста министър на околната среда и водите, след подадената от него (и приета от премиера) оставка във връзка с водната криза в Перник.[17] Номинираният от коалиционния съвет на ГЕРБ и Обединените патриоти Емил Димитров – Ревизоро (дотогавашен народен представител от Обединени патриоти и бивш директор на Агенция „Митници“ в правителството на Сакскобургготски) е избран за министър със 111 гласа „за“ и 96 „против“ и полага клетва.[18]
От 24 юли 2020
редактиранеНа 24 юли 2020 г. народните представители гласуват освобождаването на: Емил Караниколов от поста министър на икономиката (след подадена и приета оставка), Николина Ангелкова от поста министър на туризма (след подадена и приета оставка), Владислав Горанов от поста министър на финансите (след подадена и приета оставка), Младен Маринов от поста министър на вътрешните работи (след подадена и приета оставка), Кирил Ананиев от поста министър на здравеопазването (след подадена и приета оставка), както и назначаването на вицепремиера Марияна Николова за министър на туризма. За министри със 116 гласа „за“ и 89 „против“ са избрани и полагат клетва: Лъчезар Борисов (за министър на икономиката), Марияна Николова (за министър на туризма), Кирил Ананиев (за министър на финансите), Христо Терзийски (за министър на вътрешните работи), Костадин Ангелов (за министър на здравеопазването). Дотогава Л. Борисов е заместник-министър на икономиката, Терзийски – директор на „Национална полиция“, Ангелов – директор на Александровска болница.[19]
От 3 септември 2020
редактиранеНа 3 септември 2020 г. народните представители гласуват освобождаването на Данаил Кирилов от поста министър на правосъдието (след подадена и приета оставка). Номинираната от ГЕРБ Десислава Ахладова (дотогавашен заместник-министър на правосъдието) е избрана за министър с 98 гласа „за“, 45 „против“ и 1 „въздържал се“ и полага клетва.[20]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Здравният министър Николай Петров подаде оставка
- ↑ Здравният министър Николай Петров подаде оставка, Борисов я прие
- ↑ Решение за персонални промени на Министерския съвет на Република България. Обн. ДВ. бр. 91 от 14 ноември 2017 г.
- ↑ 15 са тежко ранените при катастрофата край Своге, приети са в болници в София
- ↑ 20-а жертва от катастрофата край Своге
- ↑ Тежък инцидент в Искърското дефиле
- ↑ Трима министри подадоха оставки заради тежката катастрофа край Своге
- ↑ Вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка
- ↑ Депутатите избраха Марияна Николова за вицепремиер
- ↑ Лиляна Павлова вече не е министър, няма министерство на европредседателството (Снимки), архив на оригинала от 20 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181220134540/http://kanal3.bg/news/bulgaria/parlamentarni-novini/90309-Lilyana-Pavlova-veche-ne-e-ministar%2C-nyama-ministerstvo-na-evropredsedatelstvoto-%28Snimki%29, посетен на 20 декември 2018
- ↑ НС освободи Лиляна Павлова като министър и закри оглавяваното от нея министерство
- ↑ Цецка Цачева подаде оставка заради евтиния апартамент от „Артекс“
- ↑ Данаил Кирилов вече е правосъден министър
- ↑ Десислава Танева смени Румен Порожанов като министър на земеделието
- ↑ Борисов поиска и прие оставката на Бисер Петков
- ↑ Парламентът избра Деница Сачева за социален министър
- ↑ Бойко Борисов прие оставката на Нено Димов
- ↑ Парламентът прие оставката на Нено Димов и избра Емил Димитров – Ревизоро за нов екоминистър
- ↑ Политическата криза: новите петима министри положиха клетва
- ↑ Десислава Ахладова е новият правосъден министър (Снимки)