Митка Гръбчева
Митка Гръбчева (Огняна) е деятелка на Българската комунистическа партия, терористка и партизанка.
| Митка Гръбчева | |
|---|---|
| терористка, деятелка на БКП | |
| Родена | |
| Починала |
България |
| Семейство | |
| Съпруг | Димитър Гръбчев |
По време на Германско-съветската война след 1941 година участва в терористични групи, а след това е партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг). Включва се в терора, последвал Деветосептемврийския преврат от 1944 година, а през следващите години участва активно във формирането на комунистическата Държавна сигурност. Авторка е на известната мемоарна книга за ранните си години „В името на народа“, както и на брошурата „Бойните партизански петорки в града“, използвана като ръководство от терористи.
БиографияРедактиране
Митка Гръбчева е родена през 1916 година в село Радомирци, Луковитско. Участва в комунистическото движение през Втората световна война, като влиза в бойните групи на БКП. Партизанка от Партизански отряд „Георги Бенковски“ (Червен бряг).
Включва се в терористична група за екзекуции, създадена през 1942 година, от двайсетина души, действащи по двойки с охрана (Виолета Якова, Иван Буруджиев, Иван Тодоров, Никола Драганов - Гуджо и други).[1]
На 3 май 1943 година тя и Величко Николов (или Станев) застрелват полковник Атанас Пантев, прикривани от Виолета Якова и Леон Калаора, пред вратата на дома му.[2][3]
На 12 септември 1944 г., по време на масовия терор след Деветосептемврийския преврат, Гръбчева лично убива в Луковит командващия Четвърта българска армия генерал Атанас Стефанов. Самата тя по-късно твърди, че е извършила убийството при самоотбрана, но това се отхвърля от други присъствали на инцидента комунисти.[4]
В периода 1944 – 1960 година е служителка на Държавна сигурност.[5].
Митка Гръбчева се омъжва за Димитър Гръбчев, който също е партизанин. Двамата имат дъщеря Иванка Гръбчева, която е известна българска режисьорка, и син Сокол Гръбчев, служител във Второ главно управление на ДС и в МВнР.
Митка Гръбчева е автор на мемоарната книга „В името на народа“. Издава и брошурата „Бойните партизански петорки в града“. По сведения тази брошура, преведена на турски, била дадена на Али Агджа от „Сивите вълци“ да проучи българския опит; преведена е и на немски за нуждите на фракцията „Червена армия“ на терористичната група на Баадер и Майнхоф през 70-те години.[6]
ИзточнициРедактиране
- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 323.
- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 324.
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 297 – 298.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г.. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 390.
- ↑ Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина, архив на оригинала от 9 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120209103425/http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5, посетен 9 февруари 2012
- ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 326.
Външни препраткиРедактиране
- Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 211 – 233.
- Иван Бутовски. „168 часа“. Черният ангел Митка Гръбчева се трови през 1993 г.