Министерство на вътрешните работи на България

Министерството на вътрешните работи (съкратено МВР) е държавна институция на България с ранг на министерство.

Министерство на вътрешните работи

Сградата на МВР в София
Информация
АбревиатураМВР
Основаване5 юли 1879 г.*
Предходен органМинистерство на вътрешните работи и народното здраве
ЮрисдикцияПравителство на България
СедалищеСофия, България
Бюджет2,06 млрд. лева (2022)[1]
Отговорен министърКалин Стоянов
РъководителМинистър на вътрешните работи
Уебсайтmvr.bg

Грижи се за защитата на вътрешната и на националната сигурност, за борбата с престъпността, опазването на обществения ред и други. [2] МВР се оглавява от политическо лице (министър), член на Министерския съвет на България. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил).

История редактиране

 
Пощенска картичка със служители от Пожарна команда – Варна, 1916

Създаване редактиране

Министерството на вътрешните работи/дела/ (МВР/Д/) започва да функционира от 5 юли 1879,[3] когато с Указ № 1 княз Александър I Батенберг сформира Първото правителство на България. За министър-председател на България и първи министър на вътрешните работи е назначен Тодор Бурмов.

През 1925 г. по „Закона за администрацията и полицията“ е създадена и специална „Дирекция на полицията“, сред чиито отдели е и Държавна сигурност. През 1934 г. Министерството организира широкомащабна кампания за българизиране на названията на 1600 селища, носещи все още османски имена. На 10 септември 1944 година с Постановление № 1 Министерският съвет под натиска на комунистите създава т. нар. Народна милиция и ликвидира полицейската система на предишното правителство. В Народната милиция постъпват на работа хора, които са участвали в нелегалното комунистическо движение и имат заслуги за установяване на новата власт.

Структурни промени редактиране

От 27 декември 1968 г. с указ № 1156 Министерството на вътрешните работи и народното здраве (МВРНЗ) и Комитета за държавна сигурност се обединяват в Министерство на вътрешните работи и държавна сигурност (МВРДС). Година по-късно, на 5 април 1969 г., наименованието му е възстановено. Държавна сигурност съществува отделно съгласно два нормативни акта: Указ № 1670 от 1974 г. за Държавна сигурност и Указ № 1474 от 1974 г. за дейността на Държавна сигурност.

През 1991 г. се приема закон за реформа в системата на МВР. С този закон се отменят указите за Държавна сигурност и тя се премахва. Променя се наименованието от „Народна милиция“ на „Национална полиция“. През 1993 г. е приет нов „Закон за националната полиция“.

 
МВР на НРБ чества 40-годишнина на 18 декември 1984

През юни 2008 г. в МВР работят 63 000 служители, от които 47 000 полицаи, 8000 в пожарната и 5000 административни служители. [4]

Структура редактиране

Ръководство редактиране

Министър
  • Звено за вътрешен одит
  • Дирекция „Вътрешна Сигурност“
Заместник–министри (Политически кабинет)
Главен секретар

Основни структури редактиране

  • Специализирани административни дирекции
    • Дирекция „Български документи за самоличност“
    • Дирекция „Национална система 112“
    • Дирекция „Анализ и политики“
    • Дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“
    • Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“
    • Дирекция „Информация и архив“
    • Дирекция „Комуникационни и информационни системи“
    • Дирекция „Международни проекти“
  • Академия на МВР
  • Медицински институт на МВР
  • Институт по психология на МВР

Функции на основните структури редактиране

Главна дирекция „Национална полиция“

Главна дирекция „Национална полиция“ е национална специализирана структура за оперативно-издирвателна, превантивна, информационно-аналитична и организационна дейност по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления с изключение на свързаните с организирана престъпна дейност.

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при Министерството на вътрешните работи на Република България е специализирана оперативно-издирвателна служба, противодействаща на организирана престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ има за задача да планира, организира, провежда, координира и контролира действията на служителите от своите структурни звена в цялата страна. [7]

Главна дирекция „Гранична полиция“

Главна дирекция „Гранична полиция“ е национална специализирана охранителна и оперативно-издирвателна структура на МВР за граничен контрол и охрана на държавната граница. Тя извършва контрол по спазването на граничния режим. Гранична полиция осъществява функциите си в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на река Дунав, другите гранични реки и водоеми. [8]

Академия на Министерство на вътрешните работи

Академията на МВР е висше училище в Република България за подготовка на държавни служители за нуждите на Министерството на вътрешните работи.

Медицински институт на МВР

Медицинският институт на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, научно-преподавателски и научно-приложен институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР. С решение на Министерски съвет Медицински институт (МИ) на МВР е определен за университетска болница за срока на акредитационната му оценка.

Лечебните заведения за болнична помощ на МИ на МВР работят по договори с НЗОК и НОИ, което позволява наред с лицата, имащи право да бъдат лекувани в МИ на МВР, съгласно Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР), така и да бъде оказвана високо-квалифицирана медицинска помощ и на други граждани. [9]

Главни секретари на МВР редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността:

Функции на главния секретар редактиране

Главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и е държавен служител. Той:

  1. планира, организира и контролира основните дейности на МВР и отговаря за изпълнението им;
  2. организира и контролира взаимодействието между основните структури на МВР при извършване на основните дейности;
  3. осъществява взаимодействие с други държавни органи и организации, както и със съответните структури с полицейски правомощия на други държави и с международни органи и организации при изпълнение на основните дейности;
  4. издава заповеди във връзка с изпълнението на правомощията си.

Главният секретар на МВР се назначава с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.[10]

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Литература редактиране

Бележки редактиране