Отваря главното меню

Митрашинци (на македонска литературна норма: Митрашинци) е село в Северна Македония, община Берово.

Митрашинци
Митрашинци
— село —
Панорама на Митрашинци 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7756° с. ш. 22.7392° и. д.
Митрашинци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Берово
Географска област Малешево
Надм. височина 786 m
Население 729 души (2002)
Пощенски код 2330
Митрашинци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната Античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства)[2]. В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митришин е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Митрошинци е населявано от 1150 жители българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1216 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 728
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Митрашинци
  •   Паисий Рилски (1861 или 1866 - 1932), български свещеник и революционер[8]
  •   Тимо Джаранев, деец на ВМРО[9]
Починали в Митрашинци
  •   Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
  •   Христо Димитров Кутруля (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Анастас Дуневски (Анастас Чифлигаро) (1873 – 1905), български революционер, войвода на ВМОК
  •   Константин Калинов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[10]

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 190-191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905. стр. 140-141
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Роден в Митрашинци или Робово
  9. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 714.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54