Митрашинци

селище в Република Македония
(пренасочване от Митрошинци)

Митрашинци (на македонска литературна норма: Митрашинци) е село в Северна Македония, община Берово.

Митрашинци
Митрашинци
— село —
Панорама на Митрашинци 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.7756° с. ш. 22.7392° и. д.
Митрашинци
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаБерово
Географска областМалешево
Надм. височина786 m
Население729 души (2002)
Пощенски код2330, 2332
Митрашинци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историческата област Малешево.

ИсторияРедактиране

В местността Будица край селото е открито селище от времето на неолита. В околностите на Митрашинци са намерени и останки от римско време (Шумутница), от две старохристиянски църкви (Манастир, Свети Илия) и селище от Късната Античност (Манастир), средновековен некропол (Дивидия) и селище (Селище).[1]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Малешева от 1621 - 1622 година е отбелязано село Митрасин с 64 джизие ханета (домакинства).[2] В края на XIX век Митрашинци е българско село в Малешевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Митришин е посочено като село със 180 домакинства, като жителите му са 685 българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Митрошинци е населявано от 1150 жители българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на Митрашинци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Митрашинци има 1216 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

През март 1915 - та свещенника Петре е погребан жив, а синът му умира в резултат на побоя, нанесен му от сръбските окупатори.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Димитър Ст. Мирков от Скопие е български кмет на Митрашинци от 29 януари 1942 година до 30 юни 1942 година. След това кмет е Славко М. Недков от Щип (30 юни 1942 - 9 септември 1944).[8]

През есента на 44 - та в сградата на училището са разположени около 400 селяни от Малешево и Пиянец - родолюбиви българи и членове на ВМРО, които през една вечер са извеждани на малки групи и избивани на неустановени места.[9] На 28 октомври 1946 година между Пехчево и Берово от агента на УДБА Кольо Костевски е убит без съд и присъда местния жител с българско самосъзнание Борис.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 729 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 728
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Паисий Рилски
Родени в Митрашинци
Починали в Митрашинци
  •   Димитър Попстаматов (1880 – 1904), български просветен и революционен деец, войвода на ВМОРО
  •   Христо Димитров Кутруля (? – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
  •   Анастас Милев (Анастас Чифлигаро) (1873 – 1905), български революционер, войвода на ВМОК
  •   Константин Калинов Атанасов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[14]

БележкиРедактиране

  1. Археолошка карта на Република Македонија, Том 2. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996.
  2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 286
  3. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  7. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 123 - 124
  8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333 - 334.
  10. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 333.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  12. Роден в Митрашинци или Робово
  13. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 54