Отваря главното меню

Митьо Солаков е български скулптор.

Митьо Солаков
български скулптор
Роден
Починал
6 февруари 2010 г. (78 г.)
Кариера в изкуството
Академия ВИИИ „Н. Павлович“
Направление скулптура
Семейство
Деца Недко Солаков

Съдържание

БиографияРедактиране

Митьо Недев Солаков е роден през 1931 г. в село Ряховците, Севлиевско. Завършва ВИИИ „Н. Павлович“ в София през 1955 г. при проф. Иван Фунев. В продължение на седем години е директор на Техникума по каменоделие във врачанското село Кунино. През 1962 г. се завръща в Габрово и работи като уредник в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово. До 1989 г. е председател на художествения съвет към Съюза на българските художници в Габрово.

Умира на 6 февруари 2010 г.

ТворчествоРедактиране

Работи в портретния жанр, композиция и монументално-декоративна скулптора.

Автор е на :

  • бюст на антифашиста Благой Монов (1958);
  • „Раздяла“ (1964);
  • „Строител“ (1965)
  • фонтан в село Градница, Габровски окръг (1966);
  • бюст на Дядо Фильо (1966);
  • паметник на комунистическия партизанин Върбан Генчев до Гара Върбаново - с. Върбаново - Царева ливада), Габровски окръг (1969);
  • бюст-паметник на комунистическия деец Петър Богданов в Трявна (1968);
  • бюст на комунистическия деец Васил Коларов в Габрово (1970);
  • паметник на комунистическата партизанинка Ганка Стефанова Дянкова (Лиляна Роза) в с. Ряховците, Габровски окръг (1971);
  • паметник на партизаните в с. Ряховците, Габровски окръг (1974);
  • монументално-декоративната група „Работници“ пред Завода за електротелфери „Подем“ в Габрово (1971);
  • паметник на Априлците в с. Кръвеник, Габровски окръг (1971 с арх. Димитър Кръстев и арх. С. Добрев)
  • „Завръщане от работа“ (1978);
  • „Нина“ (1978);
  • „Отмора“ (1979);
  • паметник на загиналите антифашисти, село Орловци, Габровски окръг (1980);
  • глава на Райчо Каролев (1981);
  • глава на диригента Милко Коларов (1981);
  • „Награденият“ (1983);
  • „Баща ми“ (1984);
  • „Ятаци“ (1984).

Академик Светлин Русев открива изложба на Митьо Солаков в Дома на хумора и сатирата в Габрово през 2008 г. Тогава той оценява творчеството на изтъкнатия скулптор по следния начин: „Преживяла обществените и политически бури, скулптурата на Митьо Солаков остава преди всичко с професионалната си почтеност, с емоционалната чистота, с доверието в класическата простота на формата и не на последно място — с една деликатна чувствителност, която опоетизира, извисява и духовно облагородява образната стилистика.“

Заслуги и отличияРедактиране

Митьо Солаков е автор на статуетката „Гаскар“ - награда на Община Габрово, която се връчва на отличен от журито участник по време на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата.

За своите заслуги в областта на изкуството на 16 май 2002 г. Митьо Солаков е обявен за почетен гражданин на Габрово.[1]

ИзточнициРедактиране

  • Труфешев, Николай. Архитектурно-скулптурният паметник в България. Държавно издателство "Техника", София, 1981.
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства България в 3 тома, т. 3 (С-Я). Институт за изкуствознание на БАН, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2006 г.