Професионална гимназия по каменообработване

Професионалната гимназия по каменообработване е средно училище по каменообработване в село Кунино, област Враца, България. Професионалната гимназия е държавно училище към Министерство на културата и е единственото каменоделно училище на Балканите и второ в Европа.

Професионална гимназия по каменообработване
Информация
СедалищеКуниноБългария
Основаване1921/1922
Видпрофесионална гимназия
ДиректорХристо Димитров
Навигация
Адресул. „Петко Лалов“ № 1, с. Кунино 3140, общ. Роман, обл. Враца
Телефон(091202) 216; (091202) 238
E-mailkuninostone@abv.bg
Сайтstonemasonry.eu

Училището е създадено със съдействието на кунинчанина Константин Томов, министър в правителството на Александър Стамболийски, и на чешкото каменоделно училище в Хоржице.

За място е избрано Кунино поради наличието на превъзходна суровина - варовик, развит каменоделски поминък у местното население и стратегическа железопътна артерия. Селото е разположено сред красива природа, с рядко съчетание на скалисти масиви, каньони, плата, гори, река и плодородна равнина. То е селище с древна история и култура.[1][2][3]

През 1921 г. е издаден правителствен указ за създаване на Държавно каменоделно училище. На 2 ноември 1921 г. в Кунино пристига със съпругата си първият директор — чехът Рудолф Браун, който за няколко месеца успява да запише 10 ученика. [4]

Теоретичните занятия започват на 2 март 1922 г. През есента на 1922 г. пристига чешкият учител-специалист Йозеф Шквара. Назначени са и няколко българи, преподаватели по общообразователни предмети и през учебната 1922/23 г. в училището вече се провежда пълноценно обучение. [5]

През 1925 г. двамата чехи напускат, а на тяхно място пристигат Станислав Кхун (директор) и Йозеф Краус (учител-специалист). През 1927 г. е назначен първият български учител по каменоделство — скулпторът Атанас Мусаков (ученик на Иван Лазаров и брат на писателя Владимир Мусаков), а през 1928 г. скулпторът Крум Алексиев става първият българин директор на училището. [6]

Първоначално занятията се водят в къщите на по-заможни кунинчани. Първите 10 години занятията са били в къщата на кунинчанина Кузман Ценков и в църковния двор. Край кунинската железопътна гара през 1922 г. започва строежът на училищната сграда по чешки проект и редовни учебни занятия в нея се водят от декември 1931 г. [7]

На 3 ноември 2006 г. на редовното заседание на Министерския съвет е одобрено постановление за преобразуване на Професионалната гимназия по каменообработване от държавно училище към Министерството на образованието и науката в училище по изкуствата към Министерството на културата. Понастоящем в Професионалната гимназия по каменообработване се обучават ученици от VIII до XII клас, които получават образование по професия „Каменоделец“, специалност „Каменоделство“, и ученици от VII до XII клас по професия „Художник“, специалност „Скулптура“.

През годините изявени български скулптори са били преподаватели в училището: Димитър Гаджалов, Крум Алексиев, Митьо Солаков, Илия Беширов, учителят-специалист Петър Тоновски, Никола Корчев и други.

От създаването на училището до днес почти всички професионалисти в обработката на камъка в България са получили образованието си в Кунино. По-голяма част от тях са скулптори, архитекти, строители, каменоделци и други специалисти в бранша, прославили се с професията си в България и по целия свят. Голяма част от завършилите продължават образованието си във висшите училища за изкуства в България, като след това се утвърждават като автори в българското изкуство. На 26 февруари 2004 г. бивши възпитаници създават Сдружение на българските каменоделци с цел да защитят независимостта и правата си на упражняване на каменоделския занаят.

Дело на възпитаници на училището в границите на България са: монументално-скулптурните обекти „Създатели на българската държава“ в Шумен, „Мемориален комплекс Априлци“ в Панагюрище, „Бранителите на Стара Загора“ в Стара Загора, Парк-музей „Шипка“ в гр. Шипка, в Червен бряг, художествено-архитектурна украса на София - ЦУМ, Президентството, Министерският съвет, х. „Шератон“, катедрални храмове, паметници и каменни паркови украси в България и в чужбина[8].

В училището броят на учениците е достигал до 500 души от цялата страна. Около 3000 души са завършили училището до 2010 г.

Външни оценки

редактиране

Вижте също

редактиране
  1. Кръстев, Цветко. Спомени за Кунино. Второ издание. С., 2008 г.
  2. Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966.
  3. Кърлов, К. Кунино – един приятен карстов район. Врачански пещерняк, кн. 3, стр. 8-15, 1987.
  4. Стоянов, Трифон. История на учебното дело в с. Кунино до 1908 г. Враца, 1922 г.
  5. Бонев, Йонко. Техникум по каменообработване в с. Кунино. Враца, 1996 г.
  6. Кръстев, Цветко. Спомени за Кунино. Второ издание. С., 2008 г.
  7. Орловски, Стоил. Принос към историята на училищното дело във Врачанско. Сп. „Училищен преглед“, №7 от 1904 г.
  8. Бонев, Йонко. Техникум по каменообработване в с. Кунино. Враца, 1996 г.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране