Уикипедия

Скорпиънс

Германска рок група

„Скорпиънс“ е германска рок група, създадена през 1965 г. в Хановер, от китариста Рудолф Шенкер. Съставът от периода 1978 г. - 1992 г., е най-успешният за групата и включва Рудолф Шенкер, певеца Клаус Майне, китариста Матиас Ябс, басиста Франсис Буххолц и барабаниста Херман Раребел. Единственият постоянен член е Рудолф Шенкер, въпреки че Клаус Майне участва във всички албуми, докато Матиас Ябс е постоянен член от 1979 г., а басистът Павел Мончивода и барабанистът Мики Дий са в групата съответно от 2003 г. и 2016 г. Това е една от най-известните и най-дълго съществуващите рок групи в света, както и първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение със станалия синоним на групата мелодичен хевиметъл, включващ и „мощни лирични рок балади“. Този звук олицетворява идентичността на „Скорпиънс“, те са и една от групите, които определят звучене на рок музиката през 80-те.

„Скорпиънс“
Scorpions in Melbourne, Australia 17.10.2016.jpg
„Скорпиънс“ в Мелбърн през 2016 г.,
по-време на 50th Anniversary World Tour
Информация
ОтХановер, Германия
СтилХардрок, хевиметъл
Активност1965 г. – настояще
Лейбъл„Райно“, „Ар Си Ей“, „Мъркюри“, „И Ем Ай“, „Сони“, „Въртиго“
Свързани изпълнители„Дон Роуд“, „Майкъл Шенкер Груп“
Уебсайтthe-scorpions.com
ЧленовеРудолф Шенкер
Клаус Майне
Матиас Ябс
Павел Мончивода
Мики Дий
Бивши членовеВиж: Членове на групата

През 70-те, с Улрих Джон Рот в състава си, музиката на „Скорпиънс“ се определя като хардрок. По това време, те издават пет, не толкова успешни албума, сред които In Trance (1975), Virgin Killer (1976) и Taken by Force (1977), които обаче ги формират, като музиканти. След напускането на Улрих Джон Рот, Рудолф Шенкер и Клаус Майне поемат контрола над групата, а това им дава цялата власт в композирането на песни. Матиас Ябс се присъединява през 1978 г., и заедно с него и оказаното влияние на продуцента Дитер Диркс, „Скорпиънс“ променят звученето си към мелодичен хевиметъл. С Lovedrive (1979) започва и еволюцията в звука на групата, разработен по-късно в няколко техни албума. През 80-те постигат влияние, одобрение от музикалните критици и значителен търговски успех, с огромни турнета в САЩ и Европа. Това започва с издаването на Animal Magnetism (1980) и Blackout (1982), който съдържа рок класиката Blackout и единствения им №1 сингъл в САЩ No One Like You. Love at First Sting (1984) включва Rock You Like a Hurricane и Still Loving You, описани като едни от най-влиятелните и популярни произведения в рока, а това помага да затвърди популярността на групата. World Wide Live (1985), Savage Amusement (1988) и Best of Rockers 'n' Ballads (1989) допълват успеха им.

Най-продаваният им албум Crazy World (1990), съдържа един от най-продаваните сингли в света Wind of Change с над 14 милиона броя. Песента се превръща в символичен химн на политическите промени в Източна Европа в края на 80-те и началото на 90-те и установява влиянието на „Скорпиънс“ в региона. Между 1992 г. и 1995 г., съставът е напуснат от двама дългогодишни негови членове, след което започват да променят стила си с албумите Pure Instinct (1996) и Eye II Eye (1999) и популярността им постепенно намалява. С малки изключения това остава непроменено до началото на 2010 г., след което издават няколко албума в олицетворяващия им ги стил и възобновяват пълномащабните си световни музикални турнета. Последният албум на групата Rock Believer, е издаден през 2022 г.

Те са една от най-продаваните музикални групи в историята на музиката, продажбите на групата са около 100 милиона броя по цял свят, от които 10,5 милиона сертифицирани в САЩ. Групата издава 13 поредни студийни албума, които влизат в топ 10 в Германия, един от които достига до №1, както и 3 поредни албума, които влизат в топ 10 в „Билборд 200“. Всички техни издания със сертификати за продажби, достигат многократно златен и платинен статус в различни страни по света. В средата на 80-те списание „Ролинг Стоун“ определя „Скорпиънс“ като „героите на хевиметъла“, a „Ем Ти Ви“ ги нарича „посланици на рока“. Някои от наградите, които притежават, са три „Световни музикални награди“, звезда на „Рок стената“ в Холивуд и присъствие в постоянната експозиция в „Залата на славата на рокендрола“. През 2015 г. „Скорпиънс“ отбелязват своята 50-а годишнина.

ИсторияРедактиране

Създаване на групата (1965 – 1973)Редактиране

Началото на групата е поставено през 1965 г., когато китаристът Рудолф Шенкер започва да търси музиканти за своята група.[1] Една година след създаването на групата, той избира името „Скорпиънс“, защото това име може да ѝ помогне в международен план. Отначало той е и певец, а групата се състои предимно от младежи в ученическа възраст, сред които са Волфганг Дзиони – барабани, Карл-Хайнц Фьолмер – китари и Ахим Киршинг – бас китара,[2] и по-често използват името „Неймлес“, отколкото „Скорпиънс“.[3] В годините между 1965 – 1967 в северна Германия, откриват концерти на известни групи по-това време, като „Лордс“, „Сърчърс“ и Дейв Ди. През следващите месеци, „Скорпиънс“ се посвещават на собствени композиции, но за разлика от други групи по това време, техните текстове от самото начало са изцяло на английски език с цел по-бързо популяризиране на групата.[1] Съществени промени настъпват, когато през 1969 г. по-малкият брат на Рудолф Шенкер – Михаел Шенкер, се присъединява към групата на мястото на Карл-Хайнц Фьолмер, а Клаус Майне става новият певец.[4] През 1971 г. групата записва три песни, сред които I'm Going Mad и Action към филма за борба с наркотиците „Студеният рай“, като по време на записите те се запознават с Кони Планк, а той продуцира издаването на дебютния им албум Lonesome Crow една година по-късно.[5] Следва турне в Германия като подгряваща група на „Ю Еф Оу“.[6] Към края на турнето, „Ю Еф Оу“ привличат Михаел Шенкер и за да завършат турнето си, а „Скорпиънс“ заменят Михаел Шенкер с китариста Улрих Джон Рот от „Дон Роуд“.[4]

Напускането на Михаел Шенкер води почти до разпадане на групата.[7] През 1973 г., Рудолф Шенкер и Клаус Майне предлагат на Улрих Джон Рот да се присъедини за постоянно към тях. В групата на Улрих Джон Рот, участват Франсис Буххолц – бас, Юрген Розентал – барабани и Ахим Киршинг – клавиши. С новия си състав, „Скорпиънс“ участват на фестивала в Линдау, езерото Констанс.[7] Концертът е част от национално телевизионно излъчване, където „Скорпиънс“ изпълняват две песни и благодарение на тази изява, издателят Рудолф Слийсзак успява да свърже групата със звукозаписната компания „Ар Си Ей Рекърдс“.[7] През същата година „Скорпиънс“ правят и първото си европейско турне, като подгряваща група на „Суит“.[4]

Пътят към популярността (1974 – 1978)Редактиране

През 1974 г. обновеният състав на „Скорпиънс“ подписва договор със звукозаписната компания „Ар Си Ей Рекърдс“ и издава общо четири студийни албума, първият от които е Fly to the Rainbow.[4] Изданието е по-успешно от Lonesome Crow и песни като Speedy's Coming, Fly People Fly и They Need a Million установяват звученето на групата.[8] През есента на същата годината групата осъществява турне в Германия.[4] Настъпват и нови промени в състава - Ахим Киршинг и Юрген Розентал напускат групата, като последният е заменен от Руди Ленърс.[9]

 
Официалното лого на групата представено за първи път в албума In Trance (1975), а идеята за начина на изписване, е взета от американския филм „Ролербол“, пуснат по екраните същата година.[3] Логото е патентовано и регистрирано в Германия, като запазена търговска марка на 29 февруари 1980 г.[10]

Година по-късно е издаден албумът In Trance, който дава началото на дългогодишното и успешно сътрудничество на „Скорпиънс“ с продуцента Дитер Диркс.[4] Диркс успява да съкрати композициите на „Скорпиънс“ от седем минути до около 3 – 4, като така прави музиката им по-достъпна. Албумът е голяма крачка напред, както в стилово отношение, така и с обстоятелството, че групата печели голям брой почитатели, както в Германия, така и в други страни. В Германия, през същата година, те са избрани за най-добрата група,[4] а по-време на първото си турне във Великобритания през 1975 г., „Скорпиънс“ изнасят концерт в „деня на лъвовете“ в „Кавърн Клъб“, Ливърпул (където „Бийтълс“ стават известни), а след това и в „Маркет Клъб“ в Лондон, там успяват и да получат одобрението на британската публика.[4] С In Trance, Рудолф Шенкер и Клаус Майне окончателно се превръщат в основния екип от композитори за групата.[11]

Virgin Killer е албум, който излиза през 1976 г. с противоречива обложка, на която е изобразено напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин.[12] Това предизвиква скандал, който води до много нападки срещу групата и цензура в някои държави, като това налага направена нова предна корица и за известно време албумът се продава с нея. Virgin Killer печели похвали както от критиката, така и от публиката, а с песента Pictured Life групата определя специфичния си хевиметъл звук.[13] В Япония албумът се продава добре, както и всички издания на „Скорпиънс“ по това време и става първата им „златна плоча“.[4] Virgin Killer получава наградата и албум на годината в Германия.[4]

Taken by Force, е първият запис на „Скорпиънс“, който е по-агресивно рекламиран в САЩ, и отново като предшественика си получава „златен стату“с в Япония.[4] Следва световно концертно турне, което завършва в Япония,[14] там музикантите получават възможността да се изявят като „рок звезди“.[15] В същото време, Улрих Джон Рот започва да се дистанцира от „Скорпиънс“, след като установява, че неговите музикални идеи са в напълно различна посока и не съвпадат с общото звучене на групата.[16] Напускане му обаче, по никакъв начин не повлиява върху успеха на групата, защото всичките членове на „Скорпиънс“ отдавна са „международни звезди“ за медиите. След издаването на двойния концертен албум Tokyo Tapes през 1978 г., Улрих Джон Рот е заменен от Матиас Ябс, който печели конкурс с участието на над 140 китаристи.[17]

Търговският успех (1979 – 1992)Редактиране

В началото на 1979 г. „Скорпиънс“ се разделят с „Ар Си Ай“ и подписват договор с „Мъркюри Рекърдс“ за да запишат следващия си албум.[16] Няколко седмици, след като напуска „Ю Еф Оу“, Михаел Шенкер се връща в „Скорпиънс“ и за известно време групата е с трима китаристи.[18] Михаел взима участие в написването на няколко песни за Lovedrive (1979) – албум, определен от музикалните критици, като едно от най-добрите техни издания.[19] Lovedrive достига до №55 в „Билборд 200“ и също, както предишните техни албуми става „златен“.[4] В последвалото Lovedrive Tour, „Скорпиънс“ за първи път изнасят концерти в САЩ.[20] По време на европейската част от турнето, Михаел Шенкер отново напуска групата и през април 1979 г., във Франция, Матиас Ябс е привлечен като постоянен китарист.[4] С Lovedrive и Матияс Ябс, звученето на групата започва да се променя и се създава специфичният „Скорпиънс звук“,[4] който съдържа сантиментални „мощни рок балади“, които оставят отпечатък върху творчеството на групата, създавано предимно от Рудолф Шенкер и Клаус Майне.

 
„Скорпиънс“ на „Монстърс ъв Рок“ в Манчестър, Англия на 14 октомври 1980 г., по време на Animal Magnetism Tour.

През 1980 г., „Скорпиънс“ издават Animal Magnetism, който е определен като разочароващ в сравнение с Lovedrive.[21] След приключването на световното концертно турне Animal Magnetism Tour, „Скорпиънс“ влизат в звукозаписно студио, за да запишат следващ албум. Записите обаче се отлагат, тъй като Клаус Майне загубва гласа си и е необходима операция на гласните му струни.[22]

Клаус Майне се завръща в групата след претърпяна операция[4] и през март 1982 г. е издаден най-бързо продаваният до момента албум на „Скорпиънс“ - Blackout. Изданието е търговски успешно, то достига №10 в „Билборд 200“ в САЩ[22] и включва №1 сингъла в САЩ - No One Like You.[23] През следващите години, заради физическите си продажби получава платинен сертификат от АЗИА в САЩ[24] и се превръща в един от трите най-значими албума на „Скорпиънс“, оставайки в историята на световната рок музика като един от най-великите хардрок албуми.[22] На последвалото турне Blackout Tour, групата изнася повече от 150 концерта, които са посетени от над един милион зрители.[1] В Сан Бернардино, Калифорния на 29 май 1983 г. „Скорпиънс“ изнасят концерт пред повече от 325 000 зрители на втория ден от тридневния рок фестивал,[25][1] концертът е предаван на живо по „Ем Ти Ви“.

Малко преди началото на записите за следващия си албум, членовете на „Скорпиънс“ влизат в сериозни пререкания с продуцента Дитер Диркс, но въпреки проблемите, групата записва и издава Love at First Sting през 1984 г.[26] Албумът достига до златен и платинен статус в САЩ още преди да бъде издаден, след като предварително там са поръчани 600 000 бройки.[24] „Воден“ от синглите Rock You Like a Hurricane и Still Loving You, Love at First Sting е успешен и се продава много добре,[26] а това го поставя сред най-успешните рок албуми в историята.[1] „Ем Ти Ви“ излъчва клиповете на Rock You Like a Hurricane, Bad Boys Running Wild, Big City Nights и Still Loving You в най-гледаното време и нарича германците „посланици на рока“,[27] докато списание „Ролинг Стоун“ ги определя, като „Героите на хевиметъла“.[4] По-това време „Скорпиънс“ влизат и в ексклузивния клуб на 30-те най-велики рок групи по света.[4] В средата на 80-те групата участва на някои от най-големите рок фестивали в света, като „Рок в Рио“ в Рио Де Жанейро пред повече от 500 000 зрители.[28] Love at First Sting Tour продължава повече две години и половина, „Скорпиънс“ изнасят над 200 концерта пред повече от 2 200 000 зрители.[29] През 1984 г. „Скорпиънс“ стават първата германска рок група, която изнася три последователни концерта в „Медисън Скуеър Гардън“ в Ню Йорк,[4] а след турнето издава втория си концертен албум – World Wide Live (1985). World Wide Live е вторият най-успешен албум, записан на живо в САЩ.[29]

 
Клаус Макне, художникът Райнер Лацке и Рудолф Шенкер, пред компютърно контролирания електронен стенопис „Нощ над Манхатън“, в студиото на „Скорпиънс“ в Хановер през 1988 г.

Въпреки търговския успех на следващия им албум Savage Amusement, проектът по записването му се отлага на няколко пъти.[30] Причината е, че отношенията на групата с продуцента Дитер Диркс напълно се изхабяват.[30] Издаден през 1988 г., четири години след предшественика си, Savage Amusement представя „по-полиран звук“ и респективно албумът е търговски успешен, но не толкова популярен.[30] През 1988 г. „Скорпиънс“ стават втората западна група, която свири в Съветски съюз (първата е „Юрая Хийп“ през декември 1987 г.)[31] с десетте си концерта в Ленинград пред 350 000 фенове, част от Savage Amusement Tour.[4] След визитата си в СССР издават видео озаглавено To Russia with Love and Other Savage Amusements.

 
Кадър от стадион „Ленин“ по време на „Фестивала на мира в Москва“, СССР, където „Скорпиънс“ през август 1989 г. правят едно от най-забележителните си участия на живо.
Джон Бон Джоуви: „Скорпиънс излязоха на сцената като огромни танкове и прегазиха всичко по пътя си.“[1]

Година по-късно, групата се завръща в СССР за участие на „Фестивала на мира в Москва“ на стадион „Ленин“, където на двата дни от концерта присъстват 260 000 зрители.[4] Организаторът на събитието Док Макгий избира за хедлайнъри „Бон Джоуви“, въпреки че „Скорпиънс“ вече са били в СССР.[1] Германците излизат на сцената предпоследни (преди „Бон Джоуви“), а представянето им, е едно най-запомнящите се техни участия на живо и напълно изместват фокуса от „Бон Джоуви“, върху себе си.[1]

В края на 1989 г., издават компилацията Best of Rockers 'n' Ballads, в която са включени най-добрите песни на групата в периода 1978 г. - 1988 г., както и сингъла I Can't Explain.[6] Това е най-успешният сборен албум на „Скорпиънс“,[32] той влиза в класациите на 6 държави и получава 5 златни и 2 платинени сертификата в Германия,[33] Канада,[34] САЩ,[24] Финландия[35] и Швейцария.[36]

Когато групата се връща в звукозаписното си студиото през 1990 г., дългогодишният техен продуцент Дитер Диркс вече е заменен от Кийт Олсън.[4] Същата година е издаден първият номер едно албум на групата в Германия Crazy World,[37] той е изключително успешен и е един от най-великите записи на „Скорпиънс“.[38] Изданието е най-продаваният албум на групата[16] и съдържа сингълът Wind of Change, който олицетворява политическите промени в източна Европа в края на 80-те и началото на 90-те години и края на „Студената война“. Песента достига до първа позиция в няколко държави, с придобити заради физическите си продажби множество сребърни, златни и платинени награди. По това време „Скорпиънс“ изнасят концерт в Кремъл по лична покана от президента на СССР и генерален секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов.[4] На 21 юли 1990 г. откриват концерта на Роджър Уотърс – Стената – на живо в Берлин с песента In the Flesh? (на Пинк Флойд), по повод падането на Берлинската стена в Берлин на „Потсдамер плац“.[4] В края на турнето Crazy World Tour в Берлин, записват и издават видеото Crazy World Tour Live. През 1992 г. са гости на концерта на Уембли по повод почитането паметта на Фреди Мъркюри,[1] а по-късно получават Световни музикални награди за най-успешната германска рок група.[4] В края на 1992 г., дългогодишният басист на „Скорпиънс“ Франсис Буххолц напуска групата поради бизнес проблеми и различия в управленските решения,[17] той е заменен от Ралф Рикерман.[4]

Промяна на стила (1993 – 2003)Редактиране

Следва албумът Face the Heat от 1993 г., който е разочароващ и не успява да достигне търговския успех на предишните техни албуми,[39] записвани с Франсис Буххолц. През 1993 г. „Скорпиънс“ получават за втори път Световни музикални награди на церемония в Монте Карло.[4] Албумът записан на живо Live Bites, е издаден през 1995 г. (една година след приключване на световното концертно турне Face the Heat Tour), а Херман Раребел напуска „Скорпиънс“ след това, поради несъгласие с идеите по записването на следващия албум Pure Instinct, с който той не е съгласен и отказва да участва в записването му.[40]

„Скорпиънс“ издават албума Pure Instinct през 1996 г., с който групата започва поетапната промяна на стила си, която продължава до 2004 г. В Pure Instinct липсва типичното рок звучене на групата,[41] което е замененото с по концептуални и социални теми в текстовете към песните. За последвалото световно турне, към групата се присъединява барабанистът Джеймс Котак.[4] Eye II Eye е албум, който излиза през лятото на 1999 г., в него „Скорпиънс“ експериментират с различни стилове, но въпреки че музикантите успешно съчетават драматичното и присъщо за „Скорпиънс“ китарно соло, Eye II Eye е сред най-лошите и най-критикувани техни записи.[42]

 
Групата по време на турнето в Русия през 2002 г.

По покана на германското правителство, те изпълняват Wind of Change пред „Бранденбургската врата“ в Берлин на 11 ноември 1999 г., когато се чества десетата годишнина от обединението на Германия.[4] Следва албумът Moment of Glory записан с Берлинската Филхармония в Хановер на „Експо 2000“, като там събират едни от най-популярните си песни през годините, преработвайки ги в симфоничен вариант. Същата година, „Скорпиънс“ изпълняват концерт пред 850 000 зрители на летището в Краков, Полша.[1] През 2001 г. е издаден записаният на живо акустичен албум Acoustica, който представя преработки на повечето им песни. Записан в Португалия, за критиката той е разочароващ заради факта, че „Скорпиънс“ не успяват да съчетаят акустичните китари с латино ритми.[43] Това е последният записан албум на групата с басиста Ралф Рикерман, който напуска „Скорпиънс“ през 2004 г.[44]

В края на Tour 2002, „Скорпиънс“ стават първата западна рок група, която организира турне в цяла Русия, простиращо се от Балтийско до Японско море.[45] A Savage Crazy World е видео, което излиза през 2002 г., то съдържа пълен запис от концерта на „Скорпиънс“ при завръщането им в Германия от турнето Crazy World Tour 1991.[46] През септември, заедно с президентския оркестър на Руската федерация, изнасят концерт на „Червения площад“ в Москва,[47] с който групата попълва изявите си на някои от най-емблематичните места в Русия, като: Ленинград (Спортен и концертен комплекс – В. И. Ленин 1988 г.), Москва (Стадион „Ленин“ 1989 г.) и изпълнението в „Кремъл“ (1991 г.).[48]

Връщане към индентичността си (2004 – 2014)Редактиране

През януари 2004 г. групата обявява оттеглянето на Ралф Рикерман, като го заменя с Павел Мончивода. Същата година те издават студийният Unbreakable, който е „най-тежката“ творба на групата от Face the Heat насам и връща „Скорпиънс“ към звученето им от края на 80-те. Unbreakable получава похвали, както от критиката така и от публиката,[49] но не успява да постигне някакъв успех в международните класации за албуми. В началото на 2005 г. издават запис от концерта си във Виена One Night in Vienna, включващ четиринадесет песни и пълна документална история на групата.[48] По повод 50 години от създаването на Европейския съюз, в Брюксел през март 2007 г., „Скорпиънс“ изпяват песента си Humanity,[50] а няколко месеца по-късно групата издава класическия концептуален албум Humanity Hour I, с добре обмислени текст и музика отнесени към „тъмната страна“ на света, както и за „войната“ между човека и робота.[51]

 
„Скорпиънс“, заедно с Улрих Джон Рот през 2007 г. в Нант, Франция, по време на турнето Humanity Tour.

На 21 февруари 2009 г. „Скорпиънс“, получават почетна награда „Ехо“ за цялостен принос.[52] Журито признава успешната кариера на групата, с въздействието ѝ върху съвременната музикална култура, както и в създаването на глобалния химн Wind of Change.[53] През месец октомври 2009 г. излиза Amazonia – Live In The Jungle, концертът е записан в Бразилия с подкрепата на световната природозащитна организация „Грийнпийс“.[54]

В началото на 2010 г., групата съобщава, че на 19 март ще излезе последният техен албум Sting in the Tail, както и че „Скорпиънс“ тръгват на турне – Get Your Sting and Blackout World Tour, което ще продължи до 2012 г. и след това ще прекратят своята музикална кариера.[55][56] Sting in the Tail е албум, който се доближава до класическите рок издания на „Скорпиънс“от 80-те години[57] и застава в „Билборд 200“ на 23-то място, отбелязвайки най-високата дебютна позиция на групата в САЩ за последните повече от 20 години.[58] На 18 май получават наградата „Рок легенди“ на „Световните музикални награди“ за изключителен принос в развитието на рок музиката.[59]

През 2011 г. групата издава последователно Live 2011 - Get Your Sting & Blackout, който също съдържа песни от концерта им в Саарбрюкен[60] и студийният албум Comeblack, съдържащ кавър песни от 1960-те години, както и няколко такива от класическия период на групата.[61] „Скорпиънс“ продължават с последната част от прощалното си турне под мотото Final Sting World Tour през 2012 г., а в интервю Матиас Ябс обяснява, че групата изобщо не се разделя.[62]

По предложение на „Ем Ти Ви“, през месец септември 2013 г.,[63] групата изпълнява три специални акустични концерта за „Ем Ти Ви Ънплъгд“ в Атина на амфитеатъра „Ликавитос“[64] и издава концертният албум MTV Unplugged in Athens.[65] Освен това, „Скорпиънс“ обявяват следващи дати за своите концерти в преименуваното си турне Rock 'n' Roll Forever Tour до края на 2013 г. и такива през 2014 г.[66]

50-а годишнина (2015 – настояще)Редактиране

 
„Скорпиънс“, заедно с новия член на групата Мики Дий (вдясно) през 2019 г. в Гливице, Полша.

Годината започва с издаването на музикално биографичният филм – Forever and a Day, в който са включени кадри от миналото на групата и такива от световното турне Get Your Sting and Blackout World Tour.[67] През 2015 г. Скорпиънс отбелязват своята 50-а годишнина от създаването си с ново световно концертно турне 50th Anniversary World Tour[68] и нов студиен албум Return to Forever, с неиздавани дотогава песни от 80-те, включващ и нови композиции.[69] 2016 г. стартира с анонсирането, че барабанистът Джеймс Котак отново постъпва в клиника за лечение от зависимостта си към алкохола, така както и през 2014 г. „Скорпиънс“ наемат друг барабанист, този път Мики Дий.[70] В края на турнето, през септември 2016 г., „Скорпиънс“ официално обявяват раздялата с Джеймс Котак, заменяйки го с Мики Дий.[71] В 2017 г., групата анонсира световното концертно турне Crazy World Tour 2017,[72] което е прекратено в началото на 2020 г. преди края му, поради възникналата световна пандемия от Коронавирус.[73]

През февруари 2022 г., 50 години след дебютния албум на групата Lonesome Crow (1972), „Скорпиънс“ издават 21-вия си студиен албум Rock Believer[74] и обявяват ново световно концетно турне Rock Believer World Tour.[75] Влизайки в „Билборд 200“, Rock Believer става 20-тото издание на групата, което попада сред първите 200 музикални албума и миниалбума с най-добри продажби на териториятя на САЩ.[76] Изданието получава положителни отзиви от музикалните критици, някои от които му дават по-висока оценка от предишния албум на групата Return to Forever, издаден седем години по рано.[77]

Стил и наследствоРедактиране

Стилът на групатаРедактиране

 
Рудолф Шенкер с характерния за него стил „Шенкер-ротор“.

В младежките си години, Рудолф Шенкер казва, че е много повлиян от групи като „Ролинг Стоунс“, докато Клаус Майне е симпатизирал на такива като „Бийтълс“; и в двата случая предпочитаният от тях рок е по-малко агресивен.[4] През годините Шенкер поддържа определен характерен стил с китарата си, особено в изпълнение на няколко сола, като тези в Still Loving You и Wind of Change (Матиас Ябс за разлика от него има елегантен и бърз стил характерен за 80-те). Освен това, групата възприема доста бързо тези влияния. Дебютният им албум Lonesome Crow е силно примесен с краутрок, популярен по това време в Германия.[2] С втория си албум Fly To the Rainbow, „Скорпиънс“ започват да изчистват повече рока, с който са известни (пример е песента Speedy's Coming).[78] В следващия си албум, In Trance, групата се откроява само с краутрок, силно изразен като хардрок. Влиянието на продуцента Дитер Диркс в групата обаче променя музикалния стил в по-дълбок и по-лиричен, Диркс успява да скъси песните на групата и постепенно променя звученето на германците (особено след напускането на Улрих Рот). По това време музиката на групата, създавана и от китарата на Улрих Рот, се характеризира като нео-класицизъм, той е повлиян от Джими Хендрикс.[78] Останалите изпълнители, които са повлияли на „Скорпиънс“, са групи като „Лед Зепелин“, „Крийм“ и Джими Хендрикс.[4] „Скорпиънс“ възприемат синтез от стиловете на тези групи, които развиват мощен и мелодичен рок, често примесен с прогресивен рок. Тези събрани факти се примесват с гласа на Клаус Майне, подкрепяни от солата на Рудолф Шенкер и мощните рифове на Улрих Рот.

 
Дитер Диркс – продуцентът, който променя звученето на „Скорпиънс“, както и цялостната музикална философия на групата.

След напускането на Рот групата прави повратен ход в кариерата си и в модернизацията на стила си.[78] Тази промяна се наблюдава в албума Lovedrive от 1979 г. и се дължи на решителния принос на новия китарист Матиас Ябс, който свири по-мелодичен рок от този на Рот[78] и по-близък до стила на „Ван Хален“,[19] както и че напускането Рот позволява на Рудолф Шенкер и Клаус Майне да поемат контрола над състава и създаването на песните.[19] Този звук се развива и става синоним на международния успех на групата.[79] Албумът Savage Amusement от 1988 г. е направен повече с търговска цел, тоест по-малко рок и повече съвременни стилове.[30] Това се оказва незначителен факт за последвалия успех на албума, но все пак малко преди да влязат в студио за новия албум, те се разделят с досегашния си продуцент Дитер Диркс.[30] Crazy World излиза през 1990 г., и с него „Скорпиънс“ се връщат към класическия си звук, но въпреки това някои критици смятат, че се доближават много до „Гънс Ен' Роузис“, въпреки това може да се отбележи, че в композициите им се наблюдават сурови китарни рифове със звук близък до Blackout и Love at First Sting. След като Crazy World се оказва изключително успешен, „Скорпиънс“ започват да губят своята популярност на мелодична рок група в полза на грънджа, и през годините на няколко пъти ще се опитват да сменят стила си. В 8 от 10 песни написани от Клаус Майне текстът се отнася за любовта.[1]

В албумите между 1993 – 2001 г., „Скорпиънс“ опитват да създават много по-различни стилове (особено в Pure Instinct и Eye II Eye), които не са характерни с присъщо рок звучене, това обаче не попречва на албумите от този период Face the Heat, Pure Instinct, Moment of Glory и Acoustica да получат златни и платинени награди. Unbreakable излиза през 2004 г. и с него се връща и оригиналното звучене на германската група. Завръщането на рок сцената продължава с концептуалния Humanity Hour I, албум, който все пак съдържа съвременни откъси, като неометъл. В началото на 2010 г. издават студийния албум Sting in the Tail (съдържащ само нови композиции), който е едно към едно копие на тяхното звучене от 80-те.[80]

Наследство, признаване и влияниеРедактиране

 
Метални статуи на Рудолф Шенкер, Клаус Майне и Матиас Ябс на фестивала във Вакен, Германия през 2014 г.

„Скорпиънс“ се считат за една от най-важните групи в историята на рока[81] и за едни от пионерите в рок музиката, с продадените си над 100 милиона албума,[82] от които 10,5 милиона сертифицирани в САЩ.[83] Всички техни издания с издадени сертификати, достигат 200 пъти златен, платинен и мултиплатинен статус в различни страни по света.[82] Това е най-продуктивната германска група от континентална Европа,[16] и първата неанглосаксонска рок група, която постига успех с международно значение и проправя път за други такива групи от страни като Германия, Бразилия и Скандинавия. Германците повлияват на много групи и заедно с „Ван Хален“, „Аеросмит“ и „Ей Си/Ди Си“ определят специфичното звучене на рок музиката през 1980-те. Тяхната музика, песни, смесване на рифове съчетани с електрическа китара, повлияват на стила на групи, като „Синдърела“, „Металика“, „Докен“, „Деф Лепард“, „Скид Роу“, „Мотли Крю“[84] „Бон Джоуви“, „Айрън Мейдън“ и „Гънс Ен' Роузис“.[1] Групи и изпълнители, като „Металика“, „Ван Хален“, „Бон Джоуви“, „Айрън Мейдън“ и „Деф Лепард“ в ранните си години редовно излизат на сцената, като подгряващи групи на „Скорпиънс“.[85] Някои от най-известните германски групи включително „Рамщайн“ и „Едгай“ пробиват на межуднародния музикален пазар благодарение на това, че „Скорпиънс“ успяват да наложат в световен план повече от десетилетие преди това.[86] Тяхната формула съчетава рок и балади, които определят успеха и властта на баладите в рок музиката.[1] Lovedrive, Blackout и Love at First Sting са едни от най-добрите рок албуми като цяло в музиката, а концертният World Wide Live се счита за един от най-добрите концертни албуми в рок музиката.[1] С петте си поредни успешни издадени албуми през 80-те: Animal Magnetism (1980), Blackout (1982), Love at First Sting (1984), World Wide Live (1985) и Savage Amusement (1988), и с постигнатия значителен търговски успех по това време, „Скорпиънс“ окончателно стават част най-добрите хардрок групи в света.[87]

Световноизвестният автор Паулу Коелю се обявява за фен на групата.[1] Професионалният хокеен отбор от Хановер основан през 1975 г. под името „Ведемарк“, официално през 1996 г. е прекръстен на „Хановер Скорпиънс“ в чест на музикантите.[1] Известни изпълнители, които са правили техни кавъри са: Роб Халфорд (за Blackout), „Систъм ъф ъ Даун“ (за Coming Home), Брус Дикинсън (за The Zoo), „Хелоуин“ (за He's A Woman – She's A Man), „Чилдрън ъф Бодъм“ (за Don't Stop at the Top), Ингви Малмстийн (за The Sails of Charon), „Терион“ (за Polar Nights), „Грийн Дей“ (за Rock You Like a Hurricane), „Мотли Крю“ (за Another Piece of Meat), „Соната Арктика“ (за Still Loving You), „Стратовариус“ (за Blackout) и Клаус Вундерлих (за Send me an Angel). Българската естрадна певица Мими Иванова прави кавър версия на песента Holiday заедно с група Старт през 1985 г., с текст на български език (Когато си птиваме).[88] Издадени са и няколко албума с кавъри на песни на „Скорпиънс“ в изпълнение на различни музикални групи. Covered Like a Hurricane: A Tribute to Scorpions,[89] A Tribute to the Scorpions („Нюклиър Бласт“, 2000 г.),[90][91] Another Piece of Metal: Tribute to Scorpions,[92] и Tribute to the Scorpions: Six Strings, Twelve Stings.[93]

ПостиженияРедактиране

  Основна статия: Списък с награди и номинации на „Скорпиънс“
  Основна статия: Списък на рекордните брой продажби на „Скорпиънс“

„Скорпиънс“ получават множество награди и отличия в над петдесет годишната си музкална кариера. Те са наградени с 3 „Световни музикални награди“, 2 награди „Ехо“, 10 награди за цялостен принос от различни издатели, включени са в „Залата на славата на Хевиметъла“ и имат звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд. Обявени са няколко пъти за най-успешната германска група, а песента им Wind of Change е обявена за песен на хилядолетието. Те са наградени с 2 „мултиплатинени“, 5 „платинени“ и 4 „златни албума“ в Съединените щати,[24] докато в Германия имат 3 „платинени“ и 9 „златни албума“.[94]

„Скорпиънс“ са класирани на 26-о място сред най-великите метъл групи.[95] Музикалният телевизионен канал „Ви Ейч Уан“ поставя групата на 46-о място в своята класация на 100-те най-добри хардрок групи.[96] Същата телевизия класира песента им Still Loving You на 22-ро място сред най-великите балади[97] а Rock You Like a Hurricane на 18-о място в класацията за 100-те най-добри хардрок песни.[98] Wind of Change е един от най-продаваните сингли в световен мащаб с общо над четиринадесет милиона бройки, в Германия това е най-продаваният сингъл с шест милиона копия.[99] Песента се задържа общо 55 седмици в немските класации, единадесет от които като номер едно.[100] Wind of Change заема четиринадесето място сред най-популярните хитове в Германия според прекараното време в класациите.[101] Издадения техен албум през 1990 година Crazy World остава общо 64 седмици в класациите в Германия (7 като №1)[102] и 73 седмици в класацията на „Билборд 200“ в САЩ. За своите продажби по цял свят Crazy World е награден с 1 сребърен, 10 златни и 9 платинени сертификата в 11 държави.[34][33][103][24][36][104][35][105][106][107]

 
Отпечатъци от ръцете на членовете на групата в „Олимпиапарк“, Мюнхен, поставени през 2010 г.

Списание „Ролинг Стоун“ ги нарича „Героите на хевиметъла“. В американско проучване от края на 90-те проучващо коя музика се слуша, докато двойките правят секс в колите си, „Скорпиънс“ са на второ място след „Аеросмит“, именно със своите балади германците пробиват в Америка.[108] Заедно с „Куийн“ са първите групи, които получават наградата „Ехо“ за „изпълнител на годината“ от 1992 г.[109] В постоянната експозиция в Рокендрол залата на славата, „Скорпиънс“ са представени с няколко експоната, включително и с оригиналния текст на песента Wind of Change.[110]

Техните песни No One Like You, Rock You Like a Hurricane, Still Loving You и Rythme of Love присъстват в класацията на „Билборд“ за 100-те най-добри хардрок песни на 80-те,[111] Rock You Like a Hurricane е поставена на четвърто място сред най-великите китарни рифове на всички времена,[112] и на 22 място при най-великите хардрок и хевиметъл песни.[113] Две от песните в деветия им студиен албум (Love at First Sting 1984) Rock You Like a Hurricane и Still Loving You са едни от най-влиятелните и популярни произведения, както в хевиметъл музиката, така и сред рок баладите, определени от музикалните критици като „рок химн“[114] и „истински химн на любовта“.[115] При 100-те най-велики хевиметъл албума Blackout заема 63-то място а Love at First Sting 95-о.[116] През 2011 г. албумът Blackout е класиран от Guitarworld на първа позиция в класацията за десетте най-добри китарни албума на 1982 г.[117] Някои от най-големите техни хитове, многократно участват в юбилейни албуми, компилации и сборни албуми от типа на „най-доброто“ издавани от други музикални компании. Общият брой на тези издания надхвърля 600.[118] Обложките на албумите, които доста често през годините са им създавали проблеми, влизат в най-различни класации, като някои от тях са: Топ десет на най-противоречивите обложки на всички времена – Lovedrive (пето място),[119] Най-лошите обложки на всички времена – Virgin Killer (първо място) и Lovedrive (дванадесето място).[120]

ЦензуратаРедактиране

Дългата история на „Скорпиънс“ е съпровождана и с почти постоянна цензура върху обложките на албумите и компилациите им. Първата обложка, която е цензурирана, е от албума In Trance от 1975 г., на чиято корица е снимана жена, коленичеща върху китара с разголена дясна гърда. Така произведението на фотографа Михаел фон Гимбут се оказва неприлично и се налага гърдата на жената да бъде затъмнена, когато албумът се издава на американския пазар.[121] Въпреки това, още през следваща година излиза Virgin Killer, на чиято корица е снимано напълно голо десетгодишно момиче на име Джаклин.[122] Обложката представлява счупено стъкло точно върху половите ѝ органи и така те са засенчени. Поради това че на американския пазар по този начин не може да се продава един албум, звукозаписната компания „Ар Си Ай Рекърдс“ сменя обложката с нова, на която са снимани всичките членове на групата. Третият пореден албум със скандална обложка е Taken by Force от 1977 г.; корицата отново е изработена от Михаел фон Гимбут и предизвиква недоволство в САЩ и няколко други страни, защото показва стрелба между двама мъже на военно гробище и затова тя също е сменена.[123] През 1978 г. излиза и първата компилация на групата – Best of Scorpions, тя също е с проблемна обложка, на която е изрисувано женско голо дупе, по което лази черен скорпион. В Япония и САЩ този албум е с променени обложки, но въпреки това в Япония отново на обложката се вижда женско голо дупе.

След раздялата на групата със звукозаписната компания „Ар Си Ай Рекърдс“, списъкът с проблемните обложки продължава. През 1979 г. излиза Lovedrive, на чиято корица са изобразени мъж и жена, седнали в задната част на кола. Скандалността се изразява в това, че едната ръка на мъжа е вкопчена в дясната гърда на жената и така тя е разпъната сякаш е дъвка. Обложката е създадена от Сторм Торгерсен за авторитетната дизайнерска къща „Хипнозис“, но това не попречва в началото албумът да се продава опакован в черна хартия, а по-късно и самата обложка да бъде заменена с друга, на която се вижда син скорпион на черен фон.[124][125] Година по-късно и корицата на Animal Magnetism предизвиква противоречия, поради това, че показва коленичеща жена пред изправен мъж. Все пак тя не е променена. Няколко години по-късно и обложката на Love at First Sting се налага да бъде променена с нова „изчистена“, за да може албумът да бъде издаден в САЩ.[78] Последните два албума, за които се изработват нови обложки само обаче в САЩ, са Pure Instinct (заради голите мъж, жена и дете в клетка, заобиколени от животни) и тази на компилацията Deadly Sting от 1997 г.[78]

В други проектиРедактиране

Цифрова областРедактиране

През 2007 г. „Активижън“ пуска музикалната видео игра Guitar Hero Encore: Rocks the 80s, като в саундтрака е включена песента No One Like You.[126] Същата песен се появява и в играта на „Конами“ – Rock Revolution от 2008.[127] Rock You Like a Hurricane е широко разпространена песен в няколко видео игри, включително: Grand Theft Auto: Vice City Stories,[128] Guitar Hero III: Legends of Rock,[129] The Simpsons Game[130] и NHL 10.[131] Японската компания „Сони“ включва Sails of Charon в своята видео игра Gran Turismo 5 през 2010 г.[132] Wind of Change влиза в саундрака на играта SingStar Rocks! през 2006 г.[133] и е използвана в трейлъра на Call of Duty: Black Ops – Berlin Wall през 2011 г.

Музикален театър, кино и телевизияРедактиране

Песента на Скорпиънс Wind of Change се появява в извън Бродуейската продукция „Пауър Баладз“.[134] Песента Rock You Like a Hurricane остава в поп културата на Северна Америка и се използва в многобройни шоу програми и филми, включително Aqua Teen Hunger Force, Семейство Симпсън, Изпечени крадци (2006), Опасна игра (1999), Позабременяла (2007), Малкият Ники (2000), Шоуто на Кливланд, и Пичове за пример (2008).[135] Също така се използва често в телевизионни реклами и други промоции, включително и в Остриетата на славата (2007), Железният гигант (1999), Човешко оръжие (2007) и Чудовища срещу извънземни (2009).

Песни и албуми на „Скорпиънс“ се използват многократно в озвучаването на филми. Някои от тях са: Rock You Like a Hurricane (в Истинска измама (2010), Байт и Суич, Ваканционни изцепки (2009), Пичове за пример (2008) и Слънчево рали), Wind of Change (в Джентълмени Бронкос и Манта, Манта), Loving You Sunday Morning (във Въртележка), No One Like You (в Пепелна сряда), Send Me An Angel (в Ланселот: Пазител на времето), Under the Same Sun (в Опасна зона), Hit Between the Eyes (във Беглец), Lonesome Crow (в Студеният рай), Animal Magnetism (в Кечистът),[136] и Still Loving You (в Бордело от кръв).[137] No One Like You и Rock You Like a Hurricane са част от мюзикъла Rock Of Ages,[138] като втората влиза в шестнадесети епизод от втория сезон на сериала Ориндж Каунти.[139] През 2011 г. песента им Hurricane 2000 от албума Moment of Glory е включена в трейлъра на филма Елитни убийци.[140]

СпортРедактиране

Rock You Like a Hurricane редовно се използва в спортни състезания, като е неофициален химн на редица отбори, включително Университета на Тълса, „Маями Хърикейнс“, „Каролина Хърикейнс“ и „Бъфало Сейбърс“ (които използват оркестралната версия от 2000 г.). През 2006 г. песента предизвика полемика, когато се използва от „Тампа Бей Бъканиърс“ от мажоретки на полувремето по време на мач срещу „Ню Орлиънс Сейнтс“. Това се определя като проява на лош вкус, като се имат предвид големи щети, причинени на Ню Орлиънс от урагана „Катрина“. Университетът в Чикаго използва песента през 2006 г. за свое мото.

Членове на състава през годинитеРедактиране

  Основна статия: Списък на членовете на „Скорпиънс“

ДискографияРедактиране

  Основна статия: Дискография на „Скорпиънс“
Студийни албуми
Концертни албуми

ТурнетаРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Schenker, Rudolf и др. Rock Your Life. Munich, Germany, Verlag, FinanBuch Verlag GmbH, 2009. ISBN 3868820191. с. 267.
  2. ↑ а б Assaya, Michka. Dictionnaire du rock – Tome 2 – M-Z. fr, Collection Bouquins, 2000. ISBN 978-2-221-08955-2. Посетен на 23 декември 2013.
  3. ↑ а б Rudolf Schenker (SCORPIONS): "Нека празнуваме 50 години рокендрокл!". // Публикации. werock.bg, 2016-07-10. Посетен на 2022-12-07. (на български)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав Amend, Peter. History. // www.the-scorpions.com. Посетен на 20 август 2010. (на английски)
  5. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Lonesome Crow. // allmusic. Посетен на 20 ноември 2010. (на английски)
  6. ↑ а б Sharpe, Garry. SCORPIONS Biography 1965 to 1972. // www.rockdetector.com, 2009. Посетен на 21 юли 2011. The humble origins of Germany's biggest grossing Hard Rock act the SCORPIONS date back to its formation in 1965 by guitarist Rudolf Schenker, who initially also handled lead vocals. (на английски)
  7. ↑ а б в ULI JON ROTH – MUSIC BIOGRAPHY (longer version). // WORLD BIO. ulijonroth.com. Посетен на 6 юли 2016. The musical career of Uli spans an amazing five decades. As an artist, Uli is a multi faceted phenomenon whose unique set of artistic talents has gained him an international reputation as a musical visionary and innovator. The musical career of Uli spans an amazing five decades. (на английски) Архив на оригинала от 2016-12-15 в Wayback Machine.
  8. ↑ Rivadavia, Eduardo. Review by Eduardo Rivadavia, Scorpions – Fly to the Rainbow. // allmusic. Посетен на 20 ноември 2010. (на английски)
  9. ↑ Gegers. Interview de Rudy Lenners. // crazyscorps.com, 29 август 2007. Посетен на 13 юни 2011. Rudy Lenners est donc un des ces acteurs de l'ombre, mais qui a malgré tout marqué de son empreinte l'histoire du groupe et de son jeu de batterie deux des meilleurs albums de Scorpions. (на френски)
  10. ↑ Patente und Gebrauchsmuster. // Registerauskunft. register.dpma.de. Посетен на 2021-02-24. (на немски)
  11. ↑ Николов, Мартин. Клаус Майне (SCORPIONS): Младите трябва да превърнат света в по-добро място. // 2022-11-25. Посетен на 2022-11-30. В средата на 70-те срещнахме Dieter Dierks и с него записахме „In Trance”. С Rudolf се превърнахме в основния екип от композитори за групата. (на български)
  12. ↑ ((de)) Scorpions. // Hardmagazin. DPV, 12 февруари 2008. Посетен на 15 януари 2010. Архив на оригинала от 2011-02-17 в WebCite
  13. ↑ Anderson, Jason. Review by Jason Anderson, Scorpions – Virgin Killer. // allmusic. Посетен на 20 ноември 2010. (на английски)
  14. ↑ the-scorpions.com. Taken by Force Tour 1977 – 1978. // Посетен на 5 февруари 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2010-08-21 в Wayback Machine.
  15. ↑ История на албума Tokyo Tapes от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35149 2 1
  16. ↑ а б в г Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // allmusic. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  17. ↑ а б Syrjala, Marko. INTERVIEW BY MARKO SYRJALA AND JARNO HUOVILA. // metal-rules.com, 15 януари 2007. Посетен на 18 февруари 2010. (на немски) Архив на оригинала от 2013-10-17 в Wayback Machine.
  18. ↑ ((en)) Blasting-Zone.com. SCORPIONS Guitarist: We Wanted To 'Make A Masterpiece For Our Own History'. // Blabbermouth.net, 3 октомври 2007. Посетен на 16 февруари 2010. Архив на оригинала от 2011-06-06 в Wayback Machine.
  19. ↑ а б в Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Lovedrive. // allmusic. Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  20. ↑ the-scorpions.com. Lovedrive Tour 1978 – 1979. // Посетен на 5 февруари 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2008-07-08 в Wayback Machine.
  21. ↑ Weber, Barry. AllMusic Review by Barry Weber. // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-01-28. Although Animal Magnetism contains such classic songs as „The Zoo“ and „Make It Real“, the album is somewhat disappointing when compared to its predecessor, Lovedrive. (на английски)
  22. ↑ а б в История на албума Blackout от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35155 2 2
  23. ↑ Mainstream Rock Chart. 1982 Rock Top 100 Songs Of The Year. // Tunecaster. Посетен на 25 август 2010. (на английски)
  24. ↑ а б в г д RIAA. Searchable Database. // Посетен на 26 октомври 2010. (на английски)
  25. ↑ Blackout Tour 1982 – 1983. // www.the-scorpions.com. Посетен на 25 август 2010. (на английски) Архив на оригинала от 2012-07-10 в WebCite
  26. ↑ а б История на албума Love at First Sting от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35156 2 1
  27. ↑ Fury, Jeanne. The Scorpions’ Rudolf Schenker on His Farewell Tour, Retiring, and Remaining ‘Humanlike’. // 18 юни 2010. Посетен на 10 септември 2010. (на английски)
  28. ↑ the-scorpions.com. Love at First Sting Tour 1984 – 1986. // Посетен на 5 февруари 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2011-09-29 в Wayback Machine.
  29. ↑ а б История на албума World Wide Live от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35157 2 0
  30. ↑ а б в г д История на албума Savage Amusement от обложката на ремастираното оригиналното издание от 2001 г. на EMI. Matthias Mineur. Каталожен №7243 5 35158 2 9
  31. ↑ Uriah Heep The Story 1986 – 2007. // uriah-heep.com. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  32. ↑ Gold & Platinum SCORPIONS. // riaa.com. Посетен на 29 август 2018. (на английски)
  33. ↑ а б ((de)) Gold-/Platin-Datenbank. // Statistik » Gold/Platin. musikindustrie.de. Посетен на 20 декември 2013.
  34. ↑ а б Gold Platinum Database. // gold/platinum. www.musiccanada.com, декември 2013. Посетен на 20 декември 2013. (на английски)
  35. ↑ а б IFPI. Scorpions. // IFPI. Посетен на 20 декември 2013. (на фински)
  36. ↑ а б The Offical Swiss Charts and Music Community. Awards The database includes all awards since 1989. // swisscharts.com. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  37. ↑ ((de)) Scorpions. // www.charts.de. Посетен на 15 ноември 2011.
  38. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Crazy World. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  39. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Face the Heat. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  40. ↑ Nikas, Kazantzis, Sakis, Dimitris. Interviews – Rarebell, Herman. // Interviews. www.rockpages.gr. Посетен на 23 декември 2013. With the invaluable help of the Greek Fan Club of Scorpions, we sat down with Herman who was a real gentleman and asked every single question of ours while he enjoyed his dinner before the show at a traditional Greek tavern. (на английски) Архив на оригинала от 2013-12-24 в Wayback Machine.
  41. ↑ Weber, Barry. Review by Barry Weber, Scorpions – Pure Instinct. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  42. ↑ Huey, Steve. AllMusic Review by Steve Huey. // Album Overview. allmusic.com. Посетен на 2020-08-03. Even with songs like Priscilla, an ode to squashing a cockroach, there are often hints that the Scorpions could have made this a decent straight-ahead, hard rock-tinged pop/rock record, for there's no doubt they wanted to move in that direction; however, the self-conscious attempts to stay hip wind up making the band seem hopelessly out of touch. (на английски)
  43. ↑ Mathew, Leslie. Review by Leslie Mathew, Scorpions – Acoustica. // allmusic. Посетен на 22 ноември 2010. (на английски)
  44. ↑ Ralph Rieckermann Biography. // BIO. ralphrieckermann.com. Посетен на 2020-08-03. In 1997 while still touring with The Scorpions Ralph was offered his first film score Lancelot: Guardian of Time (IMDB), after this first experience in creating the composition for a film, Ralph realized that scoring for cinema would be his new life’s work. With this accomplishment as motivation, Ralph became increasingly more passionate about music for the film industry than touring, and bowed out of the band in 2004 to pursue his new creative passions. (на английски)
  45. ↑ Scorpions Tour 2002. // the-scorpions.com. Посетен на 9 януари 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2013-10-23 в Wayback Machine.
  46. ↑ История от обложката на оригиналното ремастирано издание A Savage Crazy World от 2004 г. на The Island Def Jam Music Group. Каталожен №8 807162 043133
  47. ↑ Vrazel, Jarrod. It's been worth the wait. For Unbreakable. With their uncompromising rock album the Scorpions have unequivocally sounded their return in 2004 to the worldwide hard 'n' heavy arena. // zrock.com, 27 септември 2004. Посетен на 9 януари 2011. (на английски)
  48. ↑ а б История на групата от филма „A German Rock Legend (Rockumentary)“ включен в ДиВиДо-то One Night In Vienna от 2005 г. на Sony Music. Каталожен №88697705419
  49. ↑ Christopher Monger, James. Review by James Christopher Monger, Scorpions – Unbreakable. // allmusic. Посетен на 23 ноември 2010. (на английски)
  50. ↑ www.europarl.europa.eu. The EU at 50 – time to reflect and look ahead. // 22 март 2007. Посетен на 24 август 2010. (на английски)
  51. ↑ История от обложката на оригиналното издание Humanity Hour 1 от 2007 г. на Sony BMG. Каталожен №8 86970 87982 8 9
  52. ↑ ((en)) SCORPIONS Performs At Germany's ECHO AWARDS; Video Available. // blabbermouthnet, 22 февруари 2009. Посетен на 22 януари 2009.
  53. ↑ tagesspiegel.de. Scorpions bekommen Echo fürs Lebenswerk. // tagesspiegel.de, 5 февруари 2009. Посетен на 4 януари 2011. (на немски)
  54. ↑ История от обложката на оригиналното издание Amazonia – Live In The Jungle от 2009 г. на Sony. Каталожен №886974 61689 4
  55. ↑ ((en)) SCORPIONS: 'We Have Reached The End Of The Road'. // blabbermouthnet. Посетен на 24 януари 2010.
  56. ↑ Nick, Iliev. Legendary German rockers Scorpions throw in the towel. // Archive. sofiaecho.com, 25 януари 2010. Посетен на 25 август 2010. German rock legends Scorpions have announced on their website that they will quit after their next world tour, putting an end to a long and illustrious musical career spanning some 40 years. (на английски)
  57. ↑ Топузов, Стефан. Рудолф Шенкер: "Щом искате немски виц, ето ви един: „Токио хотел“. // Интервю с Рудолф Шенкер. Списание Rolling Stone, 6 април 2010. Посетен на 7 април 2010. Лидерът на „Скорпиънс“ разказва за последния албум и прощалното турне на групата пред българското издание на списание „Ролинг стоун“
  58. ↑ Rockitt, Rob. Scorpions „Sting In The Tail“ enters Billboard Top 200 Charts at #23, U.S. Tour Dates Announced!. // 1 април 2010. Посетен на 31 октомври 2010. (на английски)
  59. ↑ Skid. SCORPIONS Presented With 'World Music Award'. // News. blabbermouth.net, 2010-05-24. Посетен на 2020-09-14. Back in 1992 and again in 1994, the band proudly accepted the award for Best International Selling Artist from Germany. However, this time, Klaus Meine, Rudolf Schenker, Matthias Jabs, Pawel Maciwoda and James Kottak were awarded with the World Music Rock Legend Award for their outstanding contribution to rock music. The show was aired in over 160 countries around the world, including Japan and China. More than 100 million viewers were said to have tuned in. (на английски)
  60. ↑ ALBUM DETAILS Live 2011: Get Your Sting & Blackout. // Discography. the-scorpions.com. Посетен на 2022-01-18. Live 2011: Get Your Sting & Blackout is the Scorpions 5th live album, released in 2011. The album consists of live recordings from the Get Your Sting and Blackout World Tour. (на английски)
  61. ↑ ALBUM DETAILS Comeblack. // Discography. the-scorpions.com. Посетен на 2021-01-18. Comeblack is a compilation album that features re-recorded versions of Scorpions classic songs as well as cover versions of 1960s and early 1970s influential songs. (на английски)
  62. ↑ Patrick, David Wolff –. Scorpions Not Breaking Up After All. // Rolling Stone, 13 юни 2012. Посетен на 20 юли 2012. German rockers will continue despite farewell tour (на английски)
  63. ↑ Райчева, Мария. Клаус Майне, вокал на „Скорпиънс“: Най-големият ни руски приятел и фен е Михаел Горбачов. // Оживление. 24chasa.bg, 2013-11-30. Посетен на 2022-01-18. (на български)
  64. ↑ MTV Unplugged: Scorpions rocken Griechenland. // Home=News. www.mtv.de, 25 юни 2013. Посетен на 9 октомври 2013. Freut Euch auf eine neue MTV Unplugged Edition mit den deutschen Rock-Legenden! Holt Euch hier alle Infos. (на немски)
  65. ↑ SCORPIONS: 'In Trance' Performance Clip From 'MTV Unplugged'. // News. www.blabbermouth.net, 24 ноември 2013. Посетен на 30 ноември 2013. Due in North America on January 21, 2014 via Sony International, material for „MTV Unplugged“ is taken from the SCORPIONS' first-ever „MTV Unplugged“ show and features new acoustic versions of best-loved classic hits, as well as five brand new songs. (на английски)
  66. ↑ Tour 2013. // www.the-scorpions.com. Посетен на 2 ноември 2013. (на английски) Архив на оригинала от 2010-05-10 в Wayback Machine.
  67. ↑ The Movie. // specials.dw.de. Посетен на 21 февруари 2015. The Scorpions are by far the most successful German rock band and one of the most successful international acts of all time. (на английски)
  68. ↑ SCORPIONS To Celebrate 50th Anniversary In 2015 With New Studio Album, Tour. // blabbermouth.net, 16 август 2014. Посетен на 1 януари 2015. German hard rock veterans SCORPIONS will celebrate their 50th anniversary in 2015 with a special tour and new studio album. (на английски)
  69. ↑ SCORPIONS: More 'Return To Forever' Album Details Revealed. // blabbermouth.net, 2014-12-22. Посетен на 2015-01-01. The brand-new SCORPIONS studio album „Return To Forever“ is out February 20, 2015 and will be released on CD, Deluxe CD, vinyl, Limited Collector's Box, and several more digital and physical formats. The first single, „We Built This House“, can be downloaded as an Instant Grat on iTunes and Amazon MP3 as of now. (на английски)
  70. ↑ SCORPIONS Recruit MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE For U.S. Tour. // blabbermouth.net, 28 април 2016. Посетен на 12 септември 2016. Iconic rockers SCORPIONS will hit the road in May for twelve North American headlining dates with Mikkey Dee, formerly of MOTÖRHEAD, sitting in on drums. (на английски)
  71. ↑ Former MOTÖRHEAD Drummer MIKKEY DEE Joins SCORPIONS As Permanent Member. // blabbermouth.net, 12 септември 2016. Посетен на 12 септември 2016. German hard rock veterans SCORPIONS have announced the addition of former MOTÖRHEAD member Mikkey Dee as a permanent replacement for SCORPIONS' longtime drummer James Kottak. (на английски)
  72. ↑ Hartmann, Graham. Scorpions + Megadeth Announce 2017 North American Tour Dates. // Concerts, Metal, News, Rock. loudwire.com, 2017-03-23. Посетен на 2021-03-01. Massive tour alert! Scorpions + Megadeth Announce 2017 North American Tour Dates (на английски)
  73. ↑ Attn: Fans in Manila. // 2020-03-06. the-scorpions.com. Посетен на 2021-11-05. We are very sorry regarding the cancellation of our upcoming show. Here is the official announcement from the promoter Insignia Presents. We hope to see you very soo (на английски)
  74. ↑ Rock Believer. // DISCOGRAPHY. the-scorpions.com. Посетен на 2022-02-25. Legendary rockers Scorpions return with their new album Rock Believer, which was created in the studio during the lockdown in their home base Hannover. (на английски)
  75. ↑ SCORPIONS Announce 'Rock Believer' Album, European Tour With MAMMOTH WVH. // news. blabbermouth.net, 2021-09-29. Посетен на 2022-02-25. German hard rock legends SCORPIONS will release their 19th studio album, „Rock Believer“, on February 11, 2022. The LP's first single, „Peacemaker“, will precede the full-length effort on October 21, 2021. (на английски)
  76. ↑ SCORPIONS Land On Billboard Charts With Rock Believer. // News. bravewords.com, 2022-05-07. Посетен на 2022-03-11. Scorpions arrive at #4 on Billboard's Top Album Sales chart with its new release, Rock Believer, selling 12,000 copies. It’s the highest charting effort for the group on the 30-year-old Top Album Sales chart. (на английски)
  77. ↑ Balazs, Nick. SCORPIONS – Rock Believer. // reviews. bravewords.com, 2022-02-24. Посетен на 2022-05-07. After the so-so Return To Forever, it is safe to assume many lost in faith in the Germans’ ability to crank out a high-caliber collection of songs. After this fresh sting, many will be Believers again. (на английски)
  78. ↑ а б в г д е Metal Exiles. KLAUS MEINE On Life After SCORPIONS: I Am Sure It Will Not Be Boring. // blabbermouth.net, 16 април 2010. Посетен на 22 март 2011. (на английски) Архив на оригинала от 2010-04-18 в Wayback Machine.
  79. ↑ Scorpions Biographie. // Scorpions » Biographie. musik-base.de. Архивиран от оригинала на 2016-04-29. Посетен на 2022-01-18. UNBREAKABLE symbolisiert die musikalische und personelle Identität dessen, was seit über 35 Jahren die SCORPIONS ausmacht und für ihren weltweiten anhaltenden Erfolg steht: Klaus Meine, Rudolf Schenker und Matthias Jabs sind drei Musikerpersönlichkeiten, die sich, unbeirrt von Zeitgeist und modischen Strömungen, seit 1978 auf einer gemeinsamen Zeitreise durch ihr eigenes musikalisches SCORPIONS-Universum befinden. (на немски)
  80. ↑ Jurek, Thom. Review by Thom Jurekr, Scorpions – Sting in the Tail. // Allmusic. Посетен на 15 ноември 2010. (на английски)
  81. ↑ Woodcheke, Diane. Scorpions – Blackout 35 Years Later. // Album Retrospectives. crypticrock.com, 2017-03-29. Посетен на 2022-10-25. Considered by many one of the most important bands in Rock history, Scorpions have quite a tale to tell. (на английски)
  82. ↑ а б ((de)) Palmigiano, Silvia. Scorpions – höchstpersönlich!. // Pressemitteilungen: Fernsehen. Radio Bremen im Ersten, 5 ноември 2009. Посетен на 15 февруари 2010.
  83. ↑ RIAA. Top Selling Artists. // riaa.com. Посетен на 8 януари 2014. (на английски)
  84. ↑ ((en)) Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // Followed By. www.allmusic.com. Посетен на 3 декември 2013.
  85. ↑ laut.de. Scorpions. // Посетен на 6 ноември 2010. (на немски)
  86. ↑ Скорпиънс – Интервю за Фрактура. // www.myspace.com/frakturashow. Посетен на 16 юли 2011. bg
  87. ↑ История на групата от обложката на оригиналното издание Hurricane Rock (1990) на Connoisseur Collection. „...Scorpions climb to headline status all over the world during the '80s, with albums like 'Animal Magnetism', 'Blackout', 'Love at First Sting' reaffirming their huge appeal... With the relese of the aptly-titled live album 'World Wide Live' in '85 and the studio opus 'Savage Amusement' in '88, the Scorpions continued to underline their reputation as one of the world's top hard rock acts.“ Mark Putterford (October '90). Каталожен №5 015773 911809
  88. ↑ Георгиев, Иван. Биографията на Мими Иванова. // mimi-ivanova.com. Посетен на 16 януари 2010. Архив на оригинала от 2010-05-17 в Wayback Machine.
  89. ↑ Various Artists. Covered Like a Hurricane: Tribute Scorpions. // amazon.com. Посетен на 13 февруари 2011. (на английски)
  90. ↑ Various Artists. A Tribute to the Scorpions. // Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  91. ↑ A Tribute to the Scorpions. // allmusic.com. Посетен на 19 август 2011. (на английски)
  92. ↑ Various Artists. Another Piece of Metal. // amazon.com. Посетен на 13 февруари 2011. (на английски)
  93. ↑ Various Artists. Tribute to Scorpions: Six Strings Twelve. // amazon.com. Посетен на 13 февруари 2011. (на английски)
  94. ↑ GOLD-/PLATIN-Datenbank - Scorpions. // Посетен на 2022-05-13. (на немски)
  95. ↑ Joe C. & Nesquik. 100 Greatest Metal Bands. // DigitalDreamDoor, 7 ноември 2009. Посетен на 7 ноември 2010. (на английски)
  96. ↑ VH1: '100 Greatest Hard Rock Artists': 1 – 50. // VH1. Посетен на 26 ноември 2013. (на английски)
  97. ↑ Ep. 073 25 Greatest Power Ballads. // The Greatest. vh1.com, 2020-08-15. Архивиран от оригинала на 2010-10-05. Посетен на 2020-08-15. In this one-hour special, VH1 will count down those irresistable, loud and proud love songs by bands not usually known for their sensitive sides. (на английски)
  98. ↑ brandon. VH1’s 100 Greatest Hard Rock Songs. // LIST. stereogum.com, 2009-01-05. Архивиран от оригинала на 2016-03-30. Посетен на 2022-01-18. Not everyone (anyone) agreed with VH1’s 100 Greatest Hip-Hop Songs. Let’s see what happens when they talk about folks with guitars. (на английски)
  99. ↑ Brasseler, Jana-Sophie. Sie kamen mit Gitarren, nicht mit Panzern. Wie die Band Scorpions die Hymne zum Mauerfall schrieb. // www.abendblatt.de, 2 октомври 2009. Посетен на 16 февруари 2011. (на немски)
  100. ↑ Scorpions. // Single-Chartverfolgung. www.musicline.de. Посетен на 20 декември 2013. (на немски) Архив на оригинала от 2012-06-25 в Wayback Machine.
  101. ↑ All Time Favorits. // Media Control. Посетен на 25 юни 2011. (на немски) Архив на оригинала от 2004-08-31 в Wayback Machine.
  102. ↑ Scorpions, Crazy World. // Erweiterte Suche. www.charts.de. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  103. ↑ Certified Awards. // BPI. www.bpi.co.uk. Посетен на 20 декември 2013. (на английски)
  104. ↑ IFPI Austria. Gold & Platin. // www.ifpi.at. Посетен на 20 декември 2013. (на немски)
  105. ↑ IFPI. Certificaciones. // Посетен на 20 декември 2013. (на испански) Архив на оригинала от 2013-04-09 в Wayback Machine.
  106. ↑ Goud/Platina. // pages. amprofon.com.mx. Посетен на 2020-02-09. De officiële status van Goud of Platina is door leden van NVPI te verkrijgen door een certificering aan te vragen.
  107. ↑ IFPI. IFPI NORGE. // Посетен на 20 декември 2013. (на норвежки) Архив на оригинала от 2013-12-12 в Wayback Machine.
  108. ↑ Вестник Телеграф стр.21 – 2010-10-23
  109. ↑ ((de)) Sie sind hier: » Archiv. // Sie können in unserer Datenbank nach einem Preisträger und/oder einer bestimmten Kategorie suchen bzw. nach einem Jahr sortieren. Echo Awards. Посетен на 27 ноември 2013. Архив на оригинала от 2012-02-17 в Wayback Machine.
  110. ↑ Marek, Michael. Ritterschlag für Rocker. // CORSO. www.dradio.de, 14 април 2012. Посетен на 23 октомври 2013. In unserer Heavy Metal-Abteilung haben wir einige Ausstellungsstücke der Scorpions. Zum Beispiel eine Gitarre von Rudolf Schenker und den Originaltext von Wind of Change. Damit wollen wir zeigen, welche Bedeutung der Rock and Roll für den Fall der Mauer hatte. (на немски)
  111. ↑ Billboards. Billboards Top 100 Hard Rock Hits. // Billboard. Посетен на 6 ноември 2010. (на английски)
  112. ↑ Wright, Michael. Start Me Up: The Top 10 Riffs of the 1980s. // www.gibson.com, 15 ноември 2010. Посетен на 7 декември 2010. (на английски) Архив на оригинала от 2012-02-17 в WebCite
  113. ↑ Smith, Ben. America’s Hard 100: The Complete List:. // VH1, 7 ноември 2013. Посетен на 8 декември 2013. VH1 Classic‘s America’s Hard 100 counted down the 100 greatest hard rock and heavy metal songs of all time as voted on you YOU, the FANS! (на английски)
  114. ↑ Weber, Barry. Artist Biography by Barry Weber. // Scorpions. allmusic.com. Посетен на 2020-08-30. Known best for their 1984 anthem Rock You Like a Hurricane and the 1990 ballad Wind of Change, German rockers Scorpions have sold over 22 million records, making them one of the most successful rock bands to ever come out of Continental Europe. (на английски)
  115. ↑ Pavez, Cristián. SCORPIONS Love At First Sting. // Home rock > CDAXIS CLASICOS > S > SCORPIONS. rockaxis.com. Архивиран от оригинала на 2014-07-01. Посетен на 2020-09-10. Unas simples notas, unas melodías inspiradas, una voz maravillosa de Meine y otro solo que deja sin aliento de Schenker hacen de esta canción un auténtico himno al amor; que rockero(a) no ha hecho el amor con ella, es casi imposible negarse a ese mágico ambiente que provoca, incluso cuando se está solo y los recuerdos del corazón poblan la mente. (на испански)
  116. ↑ EvilG, Rick. The Top 100 Heavy Metal Albums. // Metal-Rules.com. Посетен на 2010-11-07. Below are what we, the staff of Metal-Rules.com, have collectively decided are the best and most influential heavy metal albums of all time. (на английски)
  117. ↑ Grassi, Tony. Readers Poll: Top 10 Guitar Albums of 1982. // www.guitarworld.com, 16 август 2011. Посетен на 19 ноември 2011. Guitar World's readers pick the top 10 guitar albums of 1982. (на английски)
  118. ↑ AllMusic. Credits. // AllMusic. Посетен на 11 януари 2011. (на английски)
  119. ↑ Top 10 Most Controversial Album Covers of All Time. // Music. alternativereel.com. Архивиран от оригинала на 2017-01-10. Посетен на 2022-01-19. #05 – Scorpions (на английски)
  120. ↑ Dennison, Ben. The 15 Worst Album Covers of All-Time. // MUSIC. cracked.com, 2008-11-18. Посетен на 2022-01-18. We don't expect much from album covers. Wear something revealing if you're a pop starlet. If you're Prince, just make sure to wear something. If your album's called The Wall, maybe sketch some bricks on there. Honestly, our expectations couldn't be any lower. Which is why it's so baffling that we get album covers like: (на английски)
  121. ↑ ((en)) Scorpions – In Trance/Virgin Killer: The Back to Black Collection CD. // In Trance/Virgin Killer: The Back to Black Collection album for sale by Scorpions was released Mar 19, 2007 on the Axe Killer label. Axe Killer Music, 2000. Посетен на 21 януари 2010.
  122. ↑ ((de)) Zips, Martin. Scorpions: Umstrittenes Cove. // Süddeutsche.de, 11 декември 2008. Посетен на 15 януари 2010.
  123. ↑ (2001) Album notes for Taken By Force by Scorpions. Japan: Breeze Music for Toshiba EMI Limited (TOCP-53202).
  124. ↑ Palmer, Andrew. Rock You Like a Piece of Meat. // Village Voice, 28 декември 1999. Посетен на 13 май 2008.
  125. ↑ Cerio, Steven. STORM THORGERSON Album cover artist who founded the design studio known as Hipgnosis. // interviews. happyhomelandstore.com. Архивиран от оригинала на 2006-07-19. Посетен на 2022-01-19. Hipgnosis design studio was the brainchild of STORM THORGERSON, a graphic designer specializing in creative photography. (на английски)
  126. ↑ Activision. Guitar Hero Encore: Rocks the 80s – Soundtrack. // 28 юни 2007. Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  127. ↑ Konami. Rock Revolution – Soundtrack. // Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  128. ↑ Rockstar Games. Grand Theft Auto: Vice City Stories – Soundtrack. // 29 октомври 2006. Посетен на 8 септември 2010. (на английски) Архив на оригинала от 2011-12-14 в Wayback Machine.
  129. ↑ Activision. Guitar Hero III: Legends of Rock – Soundtrack. // Посетен на 8 септември 2010. (на английски)
  130. ↑ Electronic Arts. The Simpsons Game – Soundtrack. // 27 януари 2008. Посетен на 8 септември 2010. (на английски) Архив на оригинала от 2011-09-28 в Wayback Machine.
  131. ↑ EA Sports. NHL 10 – Soundtrack. // 28 юли 2009. Посетен на 8 септември 2010. (на английски) Архив на оригинала от 2010-03-18 в Wayback Machine.
  132. ↑ Gran Turismo 5 Soundtrack. // Game Soundtracks. ma-g.com, 2010-12-07. Архивиран от оригинала на 2011-02-20. Посетен на 2022-01-19. 42 Scorpions – The Sails of Charon (на английски)
  133. ↑ SingStar Rocks!. SingStar Rocks! – Soundtrack. // IMDb. Посетен на 8 ноември 2010. (на английски)
  134. ↑ BWW News Desk. POWER BALLADZ to Open 9/20 at Marcus Center in Milwaukee. // www.broadwayworld.com, 2013-06-12. Посетен на 27 ноември 2013. The 80's were a time known for leg warmers and way too much hairspray, questionable fashion choices and the birth of arena rock. (на английски)
  135. ↑ „Rock You Like a Hurricane“. Aqua Teen Hunger Force, The Last One, The Simpsons, Sideshow Bob's Last Gleaming, Trailer Park Boys, Friends of the Road. // Посетен на 9 септември 2010. (на английски)
  136. ↑ IMDb. Klaus Meine in IMDB. // Посетен на 9 септември 2010. (на английски)
  137. ↑ Ankeny, Jason. Bordello of Blood – Original Soundtrack. // allmusic. Посетен на 28 ноември 2010. (на английски)
  138. ↑ Rock of Ages (2012). // Soundtracks. imdb.com. Посетен на 2022-02-09. (на английски)
  139. ↑ Bait Shop: Songlist by episode – Season 2 – Episode 16. // Warner Bros. Посетен на 5 юни 2011. (на английски)
  140. ↑ Wilkening, Matthew. ‘Killer Elite’ Movie Features Scorpions ‘Rock You Like a Hurricane’. // ultimateclassicrock.com, 2011-08-03. Посетен на 2022-02-09. The Scorpions provide an orchestra-enhanced version of their 1984 smash 'Rock You Like A Hurricane' to the trailer of the new Jason Statham / Clive Owen / Robert DeNiro action film 'Killer Elite,' which hits theaters Sept. 23. (на английски)

БиблиографияРедактиране

  • ((de)) Scorpions – Deutschlands erfolgreichste Rockgruppe von Rainer M. Schröder, Heyne Diskothek, 1980 ISBN 3-453-80048-6
  • ((de)) Scorpions von Hollow Skai, Erich Pabel-Arthur Moewig KG, 1992 ISBN 3-8118-3095-3
  • ((de)) Scorpions: Wind Of Change – Der lange Weg zum Rock-Olymp von Rainer M. Schröder und Edgar Klüsener, Hannibal Verlagsgruppe KOCH, 1993 ISBN 3-85445-079-6
  • ((en)) Scorpions Best of Scorpions (Guitar Recorded Versions), Hal Leonard Corporation, 2002 ISBN 0-634-04694-2
  • ((en)), ((de)), ((pt)), ((ru)) Rudolph Schenker, Rock Your Life, 2009 ISBN 3-86882-019-1
  • ((en)), ((de)), ((fr)), ((es)) Marc Theis, Scorpions – Rock 'N' Roll Forever, 2010 ISBN 3-86860-074-4

Външни препраткиРедактиране

 
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Скорпиънс
 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Скорпиънс.
  Тази статия е включена в списъка на избраните на 15 юли 2010. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Скорпиънс&oldid=11740183“.