Михаил Петрушевски (офицер)

Disambig.svg Тази статия е за руския офицер. За югославския филолог вижте Михаил Петрушевски (филолог).

Михаил Фомич Петрушевски (на руски: Михаил Фомич Петрушевский) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Михаил Петрушевски
Михаил Петрушевский
руски офицер
Роден
Починал
1893 г. (60 г.)
Рибинск, Русия
НаградиОрден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Орден „Свети Станислав“
Михаил Петрушевски в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1832 г. в Русия в семейството на известния руски метеоролог Фома Петрушевски. Ориентира се към военното поприще. Завършва I кадетски корпус.

Действителна военна служба започва в Лейбгвардейски литовски полк с военно звание прапоршчик (1850). Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1860).

Завръща се в полка и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863). Служи последователно като началник-щаб на местните войски на Оренбургския военен окръг (1866), началник-щаб на Туркменския военен окръг (1867). Повишен е в звание полковник и участва в покоряването на Бухара по време на Туркестанския поход. Генерал-майор от 1868 г. Служи като помощник-началник на XXXII пехотна дивизия (1870), командир на I стрелкова бригада от XXXII пехотна дивизия, II бригада на XI пехотна дивизия, началник-щаб на Харковския военен окръг (1873 – 1877).

Руско-турска война (1877 – 1878)Редактиране

При обявяване на войната е назначен за командир на II стрелкова бригада от XIV пехотна дивизия (на генерал-майор Михаил Драгомиров). Проявява се в десанта при Свищов, където дивизията е главната ударна сила.

През август 1877 г. XIV пехотна дивизия сменя Българското опълчение на Шипченската позиция и с чест отстоява Шипченския проход. След раняването на генерал-майор Драгомиров поема командването на дивизията. Изнася тежестта на боевете през септември 1877 г.[1]

В началото на януари 1878 г. в състава на Южния руски отряд (на генерал-лейтенант Фьодор Радецки), сковава силите на Вейсел паша на Шипченския проход и създава условия за разгрома и пленяването на Централната османска армия. Повишен е в звание генерал-лейтенант. Награден е с ордените „Свети Георги“ IV и III ст., „Света Ана“ I ст., „Свети Владимир“ II ст. и златно оръжие „За храброст“.

Военна служба след войнатаРедактиране

Продължава службата в Руската армия. Командир на XIV пехотна дивизия (1878 – 1882), IV армейски корпус (1882). Повишен е в звание генерал от пехотата (1891).

Умира при пожар на борда на речния кораб „Алфонс Зевек“ при гр. Рибинск на р. Волга (1893).

РодниниРедактиране

Братя: Александър Петрушевски (писател), Фьодор Петрушевски (физик) и Василий Петрушевски (генерал-лейтенант).

ИзточнициРедактиране

  1. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 128
  • Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, С., 1986, с. 128
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Петрушевский, Михаил Фомич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​