Отваря главното меню

Моин или Мойн, понякога Муин, (на македонска литературна норма: Моин) е село в Община Гевгели, Северна Македония.

Моин
Моин
— село —
Викиекспедиција Бојмија 002.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.1342° с. ш. 22.4492° и. д.
Моин
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Боймия
Надм. височина 73 m
Население 317[1] души (2002)
Пощенски код 1480
Моин в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 4 km западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.

ИсторияРедактиране

В XIX век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[3]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[5]

На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов четата на Иванчо Карасулията убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на гръцките чети и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.[6]

В селото има три църкви – българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на Българската екзархия.[8] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви – екзархийската „Света Архангел Михаил“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена.[7]

Според преброяването от 2002 година, в селото Моин има 317 жители, от които 298 македонци, 16 сърби и 3 власи.

Националност Всичко
македонци 298
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 3
сърби 16
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Моин
  •   Гоно Баев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Иван Танов Милков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Мицо Ташев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[4][11]
  •   Петър Христов Илков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Тано Кольов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
  •   Христо Танов Туджаров, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Починали в Моин
  •   Никола Гърков (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
  •   Стоян Бойчош (? – 1908), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[12]

БележкиРедактиране

  1. Официален сайт на Община Гевгели
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
  4. а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  7. а б Цркви и манстири во Гевгелија. // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
  11. Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
  12. „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560