Моин
Моин или Мойн, понякога Муин, (на македонска литературна норма: Моин) е село в Община Гевгели, Северна Македония.
| Моин Моин | |
| — село — | |
 | |
  Моин | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Гевгели |
| Географска област | Боймия |
| Надм. височина | 73 m |
| Население | 317[1] души (2002) |
| Пощенски код | 1480 |
| Моин в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено на 4 km западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.
История
редактиранеВ XIX век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
„...покрай селото Мойна. На въпроса, който зададохъ на кираджията албанецъ върху жителитѣ на това село, той ми отговори така: „Тамъ живѣятъ гърци, българи и папишташи.“ „На какъвъ езикъ говорятъ тѣ?“ „Български, а нѣкои могатъ и нѣщо турски.“ Подъ думата гърци той е разбиралъ онѣзи българе, които признаватъ патриарха; подъ думата българе е разбиралъ онѣзи, които признаватъ екзарха, а пъкъ подъ папишташи е разбиралъ римокатолицитѣ. Тъкмо въ гевгелийската околия римокатолицитѣ сѫ развили голѣма дѣятелность и иматъ осемь малки общини подъ свое вѣдомство.“[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[6]
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов четата на Иванчо Карасулията убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на гръцките чети и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.[7]
В селото има три църкви – българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.[8]
След Илинденското въстание в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на Българската екзархия.[9] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви – екзархийската „Света Архангел Михаил“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена.[8]
Според преброяването от 2002 година, в селото Моин има 317 жители, от които 298 македонци, 16 сърби и 3 власи.
| Националност | Всичко |
| македонци | 298 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 3 |
| сърби | 16 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Моин
Гоно Баев, български революционер, деец на ВМОРО[4]- Димитър Антонов Нашков (1912 – ?), български лекар
- Иван Танов Милков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
Лазар Карапатаков (Лазарос Карапатакис), агент (първи клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[12]- Мицо Ташев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[4][13]
- Петър Христов Илков, български революционер, деец на ВМОРО[4][14]
- Тано Кольов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Христо Танов Туджаров, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Починали в Моин
- Никола Гърков (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
- Стоян Бойчош (? – 1908), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[15]
Бележки
редактиране- ↑ Официален сайт на Община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 3 юли 2009
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168-169.
- ↑ а б в г д е ж Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 229.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ а б Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Καραπατάκης Λάζαρος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-23.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.