Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Ошаните.

Ошин или Ошен или Ошани (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1925 година Όσσιανη, Осяни,[1] на на мъгленорумънски: Ossiani, на румънски: Oşani) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

Ошин
Αρχάγγελος
— село —
Центърът на селото
Центърът на селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 820 m
Население 623 души (2011 г.)
Ошин в Общомедия
Карта на Влахомъглен.

ГеоргафияРедактиране

Селото е разположено високо в северозападната част на планината Паяк, на 33 километра североизточно от Къпиняни. На северозапад от Ошин е планината Кожух (Дзена), а на юг е връх Козяк. На изток е разположено голямото влашко село Люмница (Скра).[2]

ИсторияРедактиране

Античност и СредновековиеРедактиране

Археологически разкопки в 1973 година разкриват некропол от късноримската епоха. Визнатийските автори говорят за село Хостяни или Хостянес (Χώστιανη, Χώστιανες).[3]

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Ошин е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села във Влахомъглен. Според традицията е основано от жителите на седем села.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осани (Ossani), Мъгленска епархия, живеят 1500 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошин живеят 1500 власи християни.[5]

В Ошин пуска корени румънската пропаганда и власите в селото се откъсват от елинизма и започват да се румънеят. От 1884 до 1920 година в селото има румънско училище.[6] В 1906 година в него преподава Стоя Пампор.[7] В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО[8] и селяните подпомагат четата на Иванчо Карасулията, заради което в 1905 година 20 души от селото са осъдени на различни срокове затвор.[9] В 1905 година гръцки андарти нападат Ошинския манастир и убиват игумена му.[10]

В едната от двете църкви на селото – „Свети Никола“ се служи на гръцки, а в другата „Света Богородица“ на румънски чак до 1920 година.[6]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ошани има 1260 власи и в селото има влашко училище.[11] До Балканската война в селото функционират две църкви – „Свети Николай“, в която се служи на гръцки и „Света Мария“, в която се служи на румънски език.[12]

По време на Балканската война 4 души от Ошин се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошин има 200 къщи власи християни.[14] От 1919 година е самостоятелна община, към която в 1928 година е присъединен и Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“. В 1925 година селото е преименувано на Архангелос на името на манастира.[2] В 1956 година към Ошин е присъединено и землището на заличеното съседно българско село Лесково. В 1997 година общината е присъединена към дем Къпиняни (Ексаплатанос).

В 1920 година жителите на селото са 826, в 1940 – 1126, а в 1991 – 666.[2]

Ошин е най-голямото мъгленовлашко село. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко (709 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[15] Жителите на селото днес се заимават предимно с животновъдство, земеделие и туризъм. Произвеждат се картофи и череши. Основни забележителности са Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“, на който е прекръстено и селото и селската църква „Свети Николай“, изписана през 1842 година от майсторите крушевчани Анастас и Наум. В селото фунционира Културно-образователната асоциация на власите в Архангелос. В Солун също има Асоциация на солунчаните от Архангелос.

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 709 686 623

Етимология на иметоРедактиране

Според Теодор Капидан името на селото произлиза от турската дума хош (добре) и оттам Хошани и Ошани.[16] Според друга версия е от латинската дума hostia, приношение, жертва. Трета версия го свързва с българската дума осем, тоест осмото село, основано от жителите на седемте села.[3]

ЛичностиРедактиране

Родени в Ошин
  •   Аврам Георгиев (Avram Dzega[17]), български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Атанас Тонко, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Божин Христов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[18]
  •   Георгиос Самарджикис (Γεώργιος Σαμαρτζίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[19]
  •   Гоно Пелтека (Γεώργιος, Γκόνος, Γκόνας Πελτέκης), гъркомански андартски деец[20]
  •   Гушу Гага, румънски просветен деец, преподавал в Хума и Калин камен[7]
  •   Димитър и Георги Иванови Левенови, български революционери, дейци на ВМОРО[8][21]
  •   Димитър Щуров, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Иван Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[22]
  •   Манол Георгиев (Георгев, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина[23]
  •   Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[21]
  •   Михаил Попгеоргиев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Пено Влайков, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Петко Тюфекчиев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Петре Чумпаляков, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Петър Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[24]
  •   Ризо Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Стоян Байчошев (Бойчош, ? – 1908), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[8][21]
  •   Трифон Мурдзос (Τρύφων Μούρτζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[19]
  •   Христо Златарев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  •   Христо Пампор (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[8][21]
  •   Христос Ойкономос (Χρήστος Οικονόμου), гръцки андартски деец, агент от втори ред, организира пропагандата в района на Ениджевардарското езеро, през 1904 година разбива четата на Андонов, ранен е и е лекуван в болница, по-късно се прехвърля в Солун, където участва в разбиването на българския гарнизон през 1913 година, през 1917 година унищожава разузнавателна българска група, което е високо оценено от френските части, през 1944 година е арестуван от немските части и интерниран в лагера „Павлос Мелас“, откъдето е спасен с помощта на митрополит Генадиос[19]
  •   Христос Папайоану (Χρήστος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, четник[19]
  •   Яне Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[8]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Αρχάγγελος. // Γενικό Λύκειο Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в Τοπική Κοινότητα Αρχαγγέλου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. а б Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  7. а б Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe. // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  8. а б в г д е ж з и к л м н о „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 954-9514-56-0
  9. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 176.
  10. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 142.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  12. „Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20“, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен 14 октомври 2014 
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  15. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  16. „Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20“, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен 14 октомври 2014 
  17. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.185.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 761.
  19. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121 – 122. (на гръцки)
  20. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  21. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 954-9514-56-0
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670 – 671.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  24. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.