Ошин
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Ошаните.
Ошин, още Ошен или Ошани (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1925 година Όσσιανη, Осяни,[1] на мъгленорумънски: Ossiani, на румънски: Oşani), е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.
| Ошин Αρχάγγελος | |
| — село — | |
 Центърът на селото | |
  Ошин  Ошин  Ошин | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Влахомъглен |
| Надм. височина | 820 m |
| Население | 540 души (2021 г.) |
| Ошин в Общомедия | |
Георгафия
редактиранеСелото е разположено на 820 m надморска височина високо в северозападната част на планината Паяк, на 33 km североизточно от Къпиняни.[2] На северозапад от Ошин е планината Кожух (Дзена), а на юг е връх Козяк. На изток е разположено голямото влашко село Люмница (Скра).[3]
История
редактиранеЕтимология на името
редактиранеСпоред Теодор Капидан името на селото произлиза от турската дума хош (добре) и оттам Хошани и Ошани.[4] Според друга версия е от латинската дума hostia, приношение, жертва. Трета версия го свързва с българската дума осем, тоест осмото село, основано от жителите на седемте села.[5]
Античност и Средновековие
редактиранеАрхеологически разкопки в 1973 година разкриват некропол от късноримската епоха. Визнатийските автори говорят за село Хостяни или Хостянес (Χώστιανη, Χώστιανες).[5]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Ошин е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села във Влахомъглен. Според традицията е основано от жителите на седем села.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осани (Ossani), Мъгленска епархия, живеят 1500 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошин живеят 1500 власи християни.[7]
В Ошин пуска корени румънската пропаганда и власите в селото се откъсват от елинизма и започват да се румънеят. От 1884 до 1920 година в селото има румънско училище.[8] В 1906 година в него преподава Стоя Пампор.[9] В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО[10] и селяните подпомагат четата на Иванчо Карасулията, заради което в 1905 година 20 души от селото са осъдени на различни срокове затвор.[11] В 1905 година гръцки андарти нападат Ошинския манастир и убиват игумена му.[12]
Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ошани има 1260 власи и в селото има влашко училище.[13]
До Балканската война в селото функционират две църкви – „Свети Николай“, в която се служи на гръцки и „Света Богородица“, в която се служи на румънски език.[14][8]
По време на Балканската война 4 души от Ошин се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
В Гърция
редактиранеПрез войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошин има 200 къщи власи християни.[16] По време на Първата световна война, тъй като селото е на фронтовата линия, населението му е изселено.[2]
От 1919 година е самостоятелна община, към която в 1928 година е присъединен и Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“. В 1925 година селото е преименувано на Архангелос на името на манастира.[3]
В 1925 година 85 семейства от селото се изселват в Румъния и са настанени в Добруджа - Кочина, Айдоду, както и в Букурещ.[17]
В 1956 година към Ошин е присъединено и землището на заличеното съседно българско село Лесково. В 1997 година общината е присъединена към дем Къпиняни (Ексаплатанос).
Ошин е най-голямото мъгленовлашко село. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко (709 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[18] Жителите на селото днес се заимават предимно с животновъдство, земеделие и туризъм. Произвеждат се картофи и череши.[2]
Основни забележителности са Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“, на който е прекръстено и селото и селската църква „Свети Николай“, изписана през 1842 година от майсторите крушевчани Анастас и Наум. В селото фунционира Културно-образователната асоциация на власите в Архангелос. В Солун също има Асоциация на солунчаните от Архангелос.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Горичка[19] | Κορίσκα | Дасаки | Δασάκι[20] | връх в Паяк на Ю от Лесково[19] |
| Лоске[19] | Λόσκε | Какотопия | Κακοτοπιά[20] | връх в Паяк на Ю от Лесково[19] |
| Сьопища Страна | Σιόπιστα Στράνα | Плая | Πλαγιά[20] | |
| Бистрица[21] | Μπρίστριτσα | Катарорема | Καθαρόρεμα[20] | река Ю от Лесково[21] |
| Здупут[22] | Σδούπουτ | Крио | Κρύο[20] | река на Ю от Лесково[22] |
| Студен рид[19] | Στουντέν Ρίντ | Крия Корифи | Κρύα Κορυφή[20] | връх в Паяк на СЗ от Лесково[19] |
| Гюрва глава[19] | Γκούρβα Γκάβα | Мегало Кефали | Μεγάλο Κεφάλι[20] | връх в Паяк на Ю от Лесково[19] |
| Копривища[19] | Κοπρίβιστα | Цукнидес | Τσουκνίδες[20] | река в Паяк на Ю от Лесково[19] |
| Кересна[19] | Κερασάν | Филоксени | Φιλόξενη[20] | местност в Паяк на Ю от Ошин[19] |
| Таслански рид | Γιασλάν Σικρίτ | Ксапломени | Ξαπλωμένη[20] | връх в Паяк на Ю от Ошин[19] |
| Лесковски чаири | Τσαΐρια Λεσκόβου | Лептокария | Λεπτοκαρυά[20] | местност в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19] |
| Трап ди Генеш[19] | Τράπ Ντί Γκενές | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[20] | река на ЮИ от Лесковски ливади[19] |
| Елешница | Έλέσνιτσα[20] | Лептокариес | Λεπτοκαρυές[23] | |
| Дреска[19] | Ντρέσκα | Каламиес | Καλαμιές[23] | връх в Паяк на ЮИ от Ошин[19] |
| Беш бунар[19] | Μπες Μουνάρ | Пенде Пигадия | Πέντε Πηγάδια[23] | извор в Паяк на Ю от Ошин[19] |
| Трите буки или Трите буке[19] | Τρίτε Μπουκε | Трис Оксиес | Τρεις Όξυές[23] | връх в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19] |
| Блацо[21] | Μπάλτο | Нерократима | Νεροκράτημα[23] | местност И от Лесково[21] |
| Криклюса[22] | ’Ηρικλειοϋσα | Ираклия | ’Ηράκλεια[23] | местност в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19] |
| Скрека Барта[19] | Σκρέκα Μπάρτα | Пирокорифи | Πειροκορυφη | връх в Паяк на Ю от Ошин и на СИ от Лесково (1235,2 m)[19] |
| Авдулия[19] | Άβδούλια | Врахаки | Βραχάκι[23] | връх в Паяк на Ю от Ошин[19] |
| Скрека ди Пероса[19] | Σκρέκα Ντι Περόσα | Петромата | Πετρώματα[23] | връх в Паяк на ЮИ от Ошин (1273,5 m)[19] |
| Сопата Пополи[22] | Σόπατα Τόπολη | Вриси | Βρύση[23] | извор на ЮЗ от Ошин и на СИ от Лесково С под Скрека Барта (1235 m)[22] |
| Кликниш[19] | Κλίκνις | Катистра | Καθίστρα | връх в Паяк на ЮЗ от Ошин[19] |
| Скрека Клоздис[19] | Σκρέκα Κλόζντις | Амбелия | Άμπέλια[23] | връх в Паяк на ЮИ от Ошин[19] |
| Арнаут[19] | Άρναούτ | Вриси | Βρύση[23] | извор в Паяк на ЮИ от Ошин[19] |
| Врица[22] | Βρίτσα | Аргелаос | Άρχελάος[23] | река в Паяк Ю от Ошин[22] |
| Фаго Луцули[19] | Φάγο Λούτσουλι | Андифилос | Άντίφιλος[23] | местност в Паяк на ЮИ от Ошин[19] |
| Дуфка Петкали[19] | Ντούφκα-Πέτκαλη | Корифи | Κορυφή[23] | местност в Паяк на ЮИ от Ошин[19] |
| Линди[19] | Λίντι | Профитис Илияс | Προφήτης ’Ηλίας[23] | местност в Паяк на Ю от Ошин[19] |
| Извор[22] | Ίσβορ | Пиги | Πηγή[23] | река на И от Ошин[22][19] |
| Фузети[19] | Φουζέτι | Арнорема | Άρνόρεμα[23] | река на И от Ошин[19] |
| Гроб Гьоргали[19] | Γκρὸπ Γκιόργαλι | Тафос ту Георгиу | Τάφος τοϋ Γεωργίου[23] | местност в Паяк на СИ от Ошин[19] |
| Серино Лютулу[19] | Σερίνο Λιουτουλου | Тимомени | Θυμωμένη[23] | местност в Паяк на И от Ошин[19] |
| Скрека ди Леген[19] | Σκρέκα Ντί Λέγκιν | Макрокорифи | Μακροκορφή[23] | връх в Паяк на И от Ошин[19] |
| Мусов гроб[19] | Γκρόπα Μόσιε | Тафос ту Мицу | Τάφος του Μήτσου[23] | връх в Паяк на И от Ошин[19] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1219[2] | 826[2][3] | 786[2] | 980[2] | 879[2] | 840[2] | 764[2] | 709[2] | 666[2][3] | 686 | 623 | 540 |
Личности
редактиране- Родени в Ошин
Аврам Георгиев (Avram Dzega[24]), български революционер, деец на ВМОРО[10]- Атанас Тонко, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Божин Христов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[25]
Георгиос Самардзидис (Γεώργιος Σαμαρτζίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[26]- Гоно Пелтека (Γεώργιος, Γκόνος, Γκόνας Πελτέκης), гъркомански андартски деец[27]
Гушу Гага, румънски просветен деец, преподавал в Хума и Калин камен[9]- Димитър и Георги Иванови Левенови, български революционери, дейци на ВМОРО[10][28]
- Димитър Щуров, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Иван Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[29]
- Манол Георгиев (Георгев, 1885 – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина,[30] загинал през Първата световна война[31]
- Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[28]
- Михаил Попгеоргиев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Пено Влайков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Петко Тюфекчиев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Петре Чумпаляков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Петър Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[32]
- Ризо Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Стоян Байчошев (Бойчош, ? – 1908), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[10][28]
- Трифон Мурдзос (Τρύφων Μούρτζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[33]
- Христо Златарев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
- Христо Пампор (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[10][28]
- Христос Иконому (Χρήστος Οικονόμου), гръцки андартски деец[26]
- Яне Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[10]
Литература
редактиране- ((el)) Αρχάγγελος.
- ((el)) Μορφωτικός Πολιτιστικός Σύλλογος Βλάχων Αρχάγγελου Архив на оригинала от 2008-03-25 в Wayback Machine.
- ((el)) Ο Αρχάγγελος.
- ((el)) Παπαγεωργίου, Μαρία Γ., „Το χωριό Χώστιανες του Θέματος Μογλενών“, Μακεδονικά 1969.
- ((el)) Αρχάγγελος Νομού Πέλλας[неработеща препратка]
- ((el)) Αναπαράσταση εθίμων Χριστουγέννων στον Αρχάγγελο Ν. Πέλλας[неработеща препратка]
- ((ruq)) Змията и флейтата, мъгленорумънска приказка от Ошин
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 96. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Αρχάγγελος // Γενικό Λύκειο Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
- ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 5 януари 2008
- ↑ а б в Τοπική Κοινότητα Αρχαγγέλου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ а б Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
- ↑ а б Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 176.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 142.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
- ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 5 януари 2008
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
- ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1069. (на гръцки)
- ↑ а б в г Ðevdelija GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.185.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 761.
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
- ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670 – 671.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 4
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121. (на гръцки)