Московско примирие (1944)

Московското примирие е подписано към края на участието на България във Втората световна война. Примирието е подписано на 28 октомври 1944 година в Москва, между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга.

Предпоставки

С подписването на споразумението на 5 октомври 1944 г. в Крайова се урежда положението на българските войски на югославска територия, сражаващи се срещу германските войски във взаимодействие с ЮНОВ и Съветската армия. Така се създават условия за подписването на примирие. От друга страна в началото на октомври в Москва пристигат английският премиер-министър Уинстън Чърчил и неговият министър на външните работи Антъни Идън. Целта на тяхната визита е уеднаквяването позициите по някои възлови въпроси на заключителния етап на войната в Европа. В състоялите се разговори, поради започналата кампания за президентски избори не може да вземе участие президентът на САЩ Франклин Рузвелт. Вместо него в разискванията участва посланикът на САЩ в СССР Аверил Хариман. На 11 октомври 1944 г., съветският министър на външните работи Вячеслав Молотов информира България за взетите решения относно разделянето на Балканския полуостров на сфери на влияние – за България процентното отношение е 80 към 20 в полза на СССР и 50 към 50% спрямо Югославия. В хода на състоялите се разговори, съветското ръководство се отнася отрицателно към използването на английските въоръжени сили в разрешаването на политическия конфликт в Гърция с ЕАМ-ЕЛАС, независимо от положението, че СССР признава значението на Гърция за английските интереси в региона. Приетите в Москва решения са предадени на българското правителство още същия ден, като в него се подчертава, че първото условие, което трябва да изпълни българското правителство, за да влезе в преговори за примирие, е българските военни сили да бъдат изтеглени съответно от гръцка и югославска територия, като това изтегляне трябва да се осъществи в срок от 15 дни. За упражняването на надзор по изпълнението на това условие е упълномощена създадената Съюзническа контролна комисия (СКК), намираща се под ръководството на съветската страна.

Решения

Конференцията по примирието се провежда в Москва от 26 до 28 октомври 1944 г. Съветското правителство упълномощава за свой представител маршал Толбухин, а правителствата на Великобритания и САЩ – генерал-лейтенант Джеймс Хамел. Българската делегация на преговорите за примирие се състояла от Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков и Петко Стоянов. Според това Споразумение България се задължава да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съюзното Главно командване за война срещу Германия; българската армия, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от Вардарска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия; същевременно България се задължава да заплати репарации за нанесените вреди на Гърция и Югославия. България осигурява за своя сметка безпрепятствено придвижване през своята територия на съюзническите (съветските) войски по суша, вода и въздух. За изпълнението на тези клаузи ще следи Съюзна контролна комисия (СКК), оглавявана от съветския генерал Бирюзов. Всички фашистки организации следва се разтурят, а лицата които са извършили военни престъпления, се предават на съд. Българското правителство се задължават да върне изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали а също и да дадат германски материали, намиращи се на българска територия използвани срещу СССР или други съюзнически страни. Въпреки че вече воюва срещу Германия, България не получава статут на съвоюваща страна, тъй като преди това България беше съюзник на Германия. На практика правителството на ОФ вече доброволно и предварително е изпълнило почти всичките клаузи на Споразумението.