Уикипедия

Червена армия

сухопътните и въздушните сили на Съветския съюз в периода 1917 - 1946 г.
(пренасочване от Съветската армия)
Вижте пояснителната страница за други значения на Червена армия.

Червена армия е едно от названията на въоръжените сили на Съветския съюз. Създадена е на 23 февруари 1918 г. До 1946 г. носи названието Работническо-селска червена армия (на руски: Рабоче-крестьянская Красная армия, съкр. РККА), а след това е преименувана на Съветска армия. За неин основател се счита един от главните дейци на т.нар. „ленинска гвардия“ – Лев Давидович Троцки. На въвеждането на червената петолъчка като военен символ още при създаването на РККА се дължи преминаването на звездата и в държавната символика на младата съветска държава, а по-късно и на целия съветски блок. До разпадането на СССР през 1991 г., Съветската армия е най-многочислената в света с 5 100 000 редовни военнослужещи.

Знаме на Червената армия

В повечето областни центрове в България са издигнати паметници на Червената армия, по-известни като паметници на Съветската армия.

Произход

редактиране
 
Червеногвардейски отряд от завод „Вулкан“

През септември 1917 г. В. И. Ленин пише: „Налице е само един начин да се предотврати възстановяването на полицията и той е да се създаде народна милиция, която да се слее с армията (постоянната армия да се замени с въоръжаването на целия народ)“[1]

По това време Руската Императорска армия е в състояние на колапс. 23% от мъжкото население на Руската империя, наброяващо около 19 млн. е мобилизирано. Въпреки това повечето от тях са имали спомагателна роля в поддръжката на линиите за комуникация и не са разполагали с оръжия. Генерал Николай Духонин пресмята, че 2 милиона са дезертьори, мъртвите са 1,8 милиона, 5 милиона ранени и 2 милиона затворници. Той оценява числеността на останалите войски като 10 милиона.[2]

Съветът на народните комисари решава да се сформира Червената армия на 28 януари 1918 г. За подходящи се считат всички граждани на Руската република над 18-годишна възраст. Основна нейна роля е отбраната на „постиженията на Октомврийската революция, съветската власт и социализма. Постъпването на военна служба е ставало след препоръки от военен или граждански комитет...“ Когато цяла група иска да се присъедини към Червената армия са необходими „колективна гаранция и положително гласуване от всички нейни членове“.[3]

Съветът на народните комисари, делегира командването и управлението на армията на Комисариата за военните работи и на Специалния Всеруский колеж. Николай Криленко е върховен главнокомандващ с Александър Мясникян като заместник.

На съвместно заседание на болшевиките и левите социалреволюционери, проведено на 22 февруари 1918 г. Криленко отбеляза: „Ние нямаме армия. Деморализираните войници бягат панически веднага след като видят немска каска на хоризонта, изоставяйки своята артилерия, конвои и военни материали на триумфално напредващия враг. Червените стражи са пометени като мухи. Нямаме сила да удържим врага. Само незабавно подписване на мирен договор ще ни спаси от унищожение.“[3]

История

редактиране

Гражданска война в Русия

редактиране
 
Наръчник на отличителните знаци на командния състав на РККА 1919 – 1924

Руската гражданска война (1917 – 23) е разделена на два периода:

  • „Първи период“: октомври 1917 г. – ноември 1918 г. – от болшевишката революция до Първата световна война (1914 – 18). Примирието е следствие от болшевишката правителствена национализация през ноември 1917 г. на традиционните казашки земи. Това предизвика бунт на доброволната армия на генерал Алексей Максимович Каледин в региона на река Дон. Договорът от Брест-Литовск (3 март 1918 г.) също утежнява руската вътрешна политика и позволява директно съюзническа намеса в Руската гражданска война. Дванадесет чужди страни въоръжават антиболшевишките милиции. Битката е серия от малки единични действия между Чехословашкия легион, полската 5-а дивизия и про-болшевишки латвийски стрелци.
  • „Втори период“: януари – ноември 1919 г. – включва успеха на Белите армии, напредващи от юг, под командването на ген. Антон Деникин, от изток под командването на ген. Александър Василевич Колчак и от северозапад под командването на ген. Николай Николаевич Юденич, които побеждават Червената армия на всеки фронт. Троцки реформира и контраатакува. Червената армия отблъсква армията на ген. Колчак през юни, а войските на ген. Деникин и ген. Юденич през октомври.[4] До средата на ноември Белите армии се изтощават и през януари 1920 г. Първа Кавалерия на Будьони навлиза в Ростов на Дон.

В началото на войната Червената армия включва 299 пехотни полка.[5] Гражданската война се засилва след като Ленин разпуска Руското учредително събрание (5 – 6 януари 1918 г.) и съветското правителство подписа Договора от Брест-Литовск (3 март 1918 г.) за изваждане на Русия от Голямата война. На 23 февруари 1923 г. „денят на Червената армия“ има двойно историческо значение – Първи ден от събирането на новобранци (в Петроград и Москва) и първия ден на борбата срещу окупационните войски на Немската империя.[6]

На 6 септември 1918 г. болшевишките милиции са обединени от върховното командване на Военен революционен народен комисар за войната (1918 – 24) Лев Троцки – председател и Йоаким Вацетис – главнокомандващ на Червената армия. Скоро след това той създава ГРУ (военното разузнаване), за да осигури политическа и военна информация за командирите на Червената армия.[7] Троцки основава Червената армия първоначално с организацията на Червените гвардейци – войници, милиционери и тайни полицаи...;[8] Военната повинност започва през юни 1918 г...,[9] и опозицията е жестоко притисната.[10] За да упражни политически контрол на мултиетническата и мултикултурната войска на Червената армия ЧК задейства специални наказателни бригади, които да притиснат антикомунистите, дезертьорите и враговете на държавата.[7][11] Военновременният прагматизъм позволява набиране на бивши царски офицери и сержанти за Червената армия.[12] От средата на август 1920 Червената армия се сформира от бивши царски войски включващи 48 000 служители, 10 300 администратори и 214 000 подофицери.[13] В началото на Гражданската война бившите царски офицери съставят 75% от офицерския корпус на Червената армия.[14] Те са били наети като военни специалисти,[15] и в края на войната през 1922 г. бившите царски офицери представляват 83% от командирите на Червената армия.[16]

 
Ленин, Троцки и войници, Петроград, 1921.

Лозунгът „Убеждение, организация и репресивни мерки“ изразява дисциплина и мотивация, осигуряващи тактически и стратегически успех на Червената армия.

Под ръководството на комисар Ян К. Берзин, специалните наказателни бригади взимат за заложници дезертьори от селата, а за да ги принудят да се предадат – на всеки десет убиват един. Същата тактика била прилагана върху селските бунтовници в зоните контролирани от Червената армия.[17] Съставна част от Червената армия са мъже с различна политическа, етническа и национална принадлежност. Политическите комисари провокират тяхната лоялност чрез шпионаж на подчинените командири за политическа некоректност.[18] Въпреки властта си политическите комисари получават и смъртно наказание.

Полско-съветската война

редактиране

През 1919 – 1921 Червената армия участва също в полско – съветската война, в която тя достига централна Полша през 1920 г., но след това претърпява поражение при Битката за Варшава (1920), с което се поставя край на войната. По време на полската кампания Червената армия наброява около 6,5 милиона души, много от които армията трудно поддържа – около 581 000 на двата фронта – Западен и Южен. Около 2,5 милиона мъже и жени са били въвлечени, като част от резервните армии.[19]

Доктринно развитие през 1920 и 1930

редактиране

След четири години на война, успехът на Червената армия над Врангел на юг[20] позволява основаването на Съюза на съветските социалистически републики през 1922 г. Историкът Джон Ериксон посочва дата 1 февруари 1924 г., на която Михаил Фрунзе става шеф на Червения щаб на армията. Той ръководи съветското военно планиране и операции. До 1 октомври 1924 г. броят на Червената армия намалява до 530 хиляди.[21]

В края на 1920 и през 1930 г. съветските военни теоретици, водени от маршал Михаил Тухачевски, разработват доктрина за дълбоки операции.[22] Дълбоката бойна доктрина разчита на авиацията и на напредналото въоръжение с надеждата, че военните действия ще приключат бързо, ефикасно и решително с победа. Маршал Тухачевски казва, че въздушната войска трябва да бъде „ангажирана срещу мишени отвъд обхвата на пехотата и артилерията. За максимален тактически ефект самолетите трябва да се използват масово, концентрирани във времето и пространството, срещу цели от най-високо тактическо значение.“

 
Съветските танкове при битката на Халхин Гол, август 1939 г.

Операциите на Червената армия са отразени официално за първи път през 1929 г. Голямата чистка от 1937 – 1939 и чистката през 1940 – 1942 отстраняват много водещи офицери от Червената армия, включително самия Тухачевски и много от неговите последователи, а доктрината е изоставена. Така в битката при езерото Kазан през 1938 г. и в битката на Халхин Гол през 1939 г. – големи гранични сблъсъци с Имперската японска армия – доктрината не е била използвана. Не се е използвала до Втората световна война.

Китайско-съветската война

редактиране

Китай води война срещу нахлуването на съветските и белите руски сили по време на Съветско-китайския конфликт (1929). При съветската инвазия на Синдзян Червената армия постига своите цели и поддържа ефективен контрол над Манджурската китайска Източна ЖП линия и успешно въвежда просъветски режим в Синдзян.[23]

Зимната война с Финландия

редактиране
 
Войници от Червената армия показват свален финландски флаг, март 1940 г.

„Зимната война“ (на фински: talvisota; на шведски: vinterkriget; на руски: Зимняя война)[24] е война между Съветския съюз и Финландия. Тя започва със съветска офанзива на 30 ноември 1939 г. – три месеца след началото на Втората световна война и съветската инвазия в Полша, а приключва на 13 март 1940 г. с Московския мирен договор. Атаката се счита за незаконна от Обществото на народите и Съветския съюз бива изгонен на 14 декември 1939 г.[25]

Съветските сили са с три пъти повече войници от финландците, тридесет пъти повече самолети и сто пъти повече танкове. Червената армия обаче е била намалена от съветския лидер Йосиф Сталин по време на Голямата чистка през 1937 г.[26] Над 30 000 офицери са екзекутирани или са били изпратени в затвора, включително и тези от най-високите редици. В Червената армия през 1939 г. има и много неопитни висши офицери.[27][28]:с. 56 Поради тези факти, както и високата ангажираност и морал във финландските сили, Финландия е в състояние да устои на съветската инвазия много по-дълго, отколкото са очаквали руснаците. Финландските сили нанасят загуби на Червената армия през първите 3 – 4 месеца.[28]:с. 79 – 80 Военните действия са прекратени през март 1940 г. с подписването на мирен договор в Москва. Финландия отстъпва 11% от територията си от преди войната и 30% от икономическите си активи на Съветския съюз.[29]:с. 18 Съветските загуби на фронта били тежки и международната репутация на страната е пострадала.[30]:с. 272 – 273 Съветските войски не изпълнили своята цел за цялостно завладяване на Финландия, но завладели достатъчно територия, включително Ладожкото езеро, Петсамо и Сала. Финландците обаче запазват суверенитета си и подобряват международната си репутация.

Великата отечествена война

редактиране
 
съветски въоръжен екипаж в действие по време на обсадата на Одеса, юли 1941 г.

В съответствие със съветско-нацисткия Молотов – Рибентропски пакт от 23 август 1939 г., Червената армия навлиза в Полша на 17 септември 1939 г., след нацистката инвазия на 1 септември 1939 г. На 30 ноември, Червената армия напада Финландия – Зимната война от 1939 – 40 г. До есента на 1940 г. след завладяването на част от Полша, Третият райх дели широка граница със СССР, с който те са останали неутрални чрез пакта за мир и търговско споразумение. Друга последица от пакта Молотов-Рибентроп е съветската окупация на Бесарабия и Северна Буковина, проведена на Южния фронт през юни-юли 1940 г.

Когато нацистка Германия нахлува в Съветския съюз през юни 1941 година (операция „Барбароса“), на територията на Червената армия са разположени наземни сили с 303 дивизии и 22 отделни бригади (4,8 милиона войници), включително 166 дивизии и 9 бригади (2,9 милиона войници) гарнизон в западните военни окръзи. Оста разполага на Източния фронт 181 дивизии и 18 бригади (5,5 милиона войници). Три фронта-Северозападен, Западен и Югозападен осигуряват защита на западните граници на СССР. В първите седмици на Великата отечествена война Вермахта погубва много единици на Червената армия. Червената армия губи милиони мъже като пленници и голяма част от предвоенните си провизии. Сталин повишава мобилизацията и от 1 август 1941 г., въпреки загубата на 46 дивизии по време на битка, мощта на Червената армия е 401 дивизии.[31]

Неподготвени съветските войски претърпяват много поражения на бойното поле заради посредствените войници, частичната мобилизация, непълната реорганизация. Те нямат добра подготовка и трудно защитават територията си.

Броят на военните на Оста бил приблизително същият и силите били изравнени.[32] Поколението съветски командири (и по-специално Георги Жуков) си взема поуки от пораженията.[33] Последвалите съветските победи в Битките при Москва, Сталинград, Курск и Операция Багратион се оказват решаващи.

Антинацистката Велика отечествена война бива сравнявана с отечествената война от 1812 г. срещу Наполеон I.

За да се насърчи инициативата на командирите на Червената армия, КПСС временно премахват политическите комисари. Въвеждат отново официални военни звания и декорации, както и концепция за военните. Изключително героичните и високоефективните единици печелят званието гвардейска част[34] – елитно наименование, обозначаващо високо ниво на обучение, провизии и заплащане. За страхливците,[35] крадците и дезертьорите е използвано строго наказание, като са дисциплинирани с побой, понижения в нежелани длъжности, както и крайно изпълнение на екзекуции от наказателните отряди.

През това време „особист“ (НКВД офицер на военното контраразузнаване) се превръща в ключова фигура на Червената армия. Има властта да осъжда на смърт и помилва живота на всеки войник и служител. През 1942 г. Сталин създава наказателния батальон, съставен от затворници, съветски военнопленници, опозорени войници и дезертьори.[36][37] Максималната присъда е три месеца. Съветският модел е заимстван от Вермахта и е приложен по особено суров начин. През 1941 г. директивата на Сталин нарежда самоубийството на всеки червен офицер и войник, вместо предаване на врага. Съветският закон разглежда всички заловени войници от Червената армия като съветски военнопленници и ги изпраща в наказателните батальони.[38]

 
победен флаг на Червената армия, поставен на германския Райхстаг през месец май 1945

По време на Великата отечествена война Червената армия набира 29 574 900 мъже, в допълнение към 4 826 907 на служба в началото на войната. От тази сума 34 401 807 загубата наброява 6 329 600 убити в акция, 555 400 смъртни случаи от болест и 4 559 000 изчезнали при сражения (повечето заловени). От тези 11 444 000 обаче 939 700 се завръщат в редиците на впоследствие освободените съветски територии и след това 1 836 000 са върнати от немски плен. Така общия сбор на загубите достига размер от 8 668 400.[39] Това е официалната статистика, но други дават като бройка почти 11 милиона мъже, включително 7,7 милиона убити или изчезнали в сражение и 2,6 милиона мъртви (от 5,2 милиона военнопленници), плюс 400 000 паравоенни и съветските партизански загуби. [40] По-голямата част от загубите са от етнически руснаци (5 756 000), следвана от етнически украинци (1 377 400).

Немските загуби на Източния фронт са 3 604 800 убити в сраженията, плюс 900 000 етнически германци и австрийци – посочени, като изчезнали в сраженията[41] и 3 576 300 мъже, обявени за заловени (общо 8 081 100). Загубите на германските пратеници на Източния фронт са приблизително 668 163 убити и 799 982 заловени (общо 1 468 145). От тези 9,549.245 СССР освобождава 3 572 600 от плен след войната, като по този начин общия сбор на загубите става около 5 976 645.[42] Що се отнася до военнопленници и двете страни залавят голям брой хора и много от тях умират в плен – една британска личност[43] посочва, че 3,6 от 6 милиона съветски военнопленници са загинали в немските лагери, а 300 000 от 3 милиона германски военнопленници умират в съветски ръце.[44]

Структура

редактиране
 
Неофициален флаг на Червената армия, тъй като съветските сухопътни сили никога не са имали официален[45]

В началото на своето съществуване Червената армия функционира като доброволна формация, без рангове или емблеми. Демократични избори избират служителите. Постановление от 29 май 1918 г., налага задължителната военна служба за мъже на възраст от 18 до 40 г.[46] За да обслужват огромен военен набор, болшевиките сформират регионални военни комисариати. От 2006 г. те отново съществуват в Русия със същата функция и име. Военните комисариати нямат право да се намесват в дейността на военните политически комисари.

В средата на 1920 г. Червената армия е разделена по териториален принцип. Във всеки регион са призовавани здрави мъже за ограничен период на действащ дълг в териториалните поделения. Те представляват около половината от армейската сила.[47] Първият повиквателен период е бил в продължение на три месеца, и един месец годишно след това. Редовите кадри създават стабилно ядро. До 1925 г. тази система набира 46 от 77 пехотни дивизии и една от единадесетте кавалерийски дивизии. Останалата част се състои от редовни служители и запасни лица, служещи две години. Териториалната система е окончателно премахната, а всички останали формации, превърнати в други отдели за кадри през 1937 – 38 г.[48]

Под кампанията на Сталин за механизация армията сформира своята първа механизирана бригада през 1930 г. в 1-ви механизиран отряд, състоящ се от танков полк, моторизиран пехотен полк, разузнаване и артилерийски батальон.[49] От това скромно начало руснаците продължават да създават първите опериращи бронирани формации в историята – 11-и и 45-и механизирани полка – през 1932 година. Това са тежки танкове със силна бойна мощ и защита, които могат да оцелеят по време на работа във вражеските области, без подкрепата на Отечествения фронт.

Впечатлен от немската кампания през 1940 г. срещу Франция Съветският комисариат на отбраната (Министерството на отбраната) разпорежда създаването на девети механизиран отряд на 6 юли 1940 г. Между февруари и март 1941 г. още двадесет ще бъдат поръчани, като всичките са по-големи от тези на Тукачевски. До 22 юни 1941 г. има само 1475 T-34 и КВ серия танка. Те са на разположение на Червената армия и са разпръснати по протежение на фронта, за да се осигури достатъчно огнева мощ.[50] Третият Механизиран отряд на Съветския съюз в Литва се формира от общо 460 танка, 109 от тях са нови КВ-1 и T-34. Този отряд ще се окаже един от малцината запомнили се със значителен брой нови танкове. Въпреки това 4-та армия е съставена от 520 танка, всички от които са остарели Т-26, за разлика от силата на 1,031 нови танка.

Бележки

редактиране
  1. ↑ 'Tasks of the Proletariat in our Revolution', Collected Works, Vol. 24, pp. 55 – 91 Посетен на 29 май 2010
  2. ↑ The Red Army Архив на оригинала от 2012-03-08 в Wayback Machine. by Erich Wollenberg, Посетен на 28 май 2010
  3. ↑ а б Decree issued by the Council of People's Commissars on January 15, 1918 Архив на оригинала от 2011-07-21 в Wayback Machine., Посетен на 28 май 2010
  4. ↑ John Erickson, The Soviet High Command 1918 – 41, pp.72 – 3
  5. ↑ ((ru)) Краснов
  6. ↑ S.S. Lototskiy, The Soviet Army, Moscow:Progress Publishers (1971), p.25, cited in Scott and Scott, The Armed Forces of the Soviet Union, Eastview Press, Boulder, Co. (1979) p.3. February 08 became „Soviet Army Day“, a national holiday in the USSR.
  7. ↑ а б Suvorov, Viktor, Inside Soviet Military Intelligence, New York: Macmillan (1984)
  8. ↑ Scott and Scott, 1979, p.8
  9. ↑ Read, Christopher, From Tsar to Soviets, Oxford University Press (1996), p.137: By 1920, 77 per cent the enlisted ranks were peasants,
  10. ↑ Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 978-0-631-15083-1 0631150838: Conscription-age (17 – 40) villagers hid from Red Army draft units; summary hostage executions brought the men out of hiding.
  11. ↑ Chamberlain, William Henry, The Russian Revolution: 1917 – 1921, New York: Macmillan Co. (1857), p.131
  12. ↑ John Erickson, The Soviet High Command—A Military–Political History 1918 – 41, MacMillan, London (1962), pp.31 – 34
  13. ↑ N. Efimov, Grazhdanskaya Voina 1918 – 21 (The Civil War 1918 – 21), Second Volume, Moscow, c.1928, p.95, cited in Erickson, 1962, p.33
  14. ↑ Williams, Beryl, The Russian Revolution 1917 – 1921, Blackwell Publishing Ltd. (1987), ISBN 978-0-631-15083-1 0631150838
  15. ↑ Overy, R.J., The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia, W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0-393-02030-4, 9780393020304, p.446: at the end of the civil war, one-third of Red Army officers were ex-Tsarist voenspetsy.
  16. ↑ Overy, R.J., The Dictators: Hitler's Germany and Stalin's Russia, W.W. Norton & Company (2004), ISBN 0-393-02030-4, 9780393020304, p.446:
  17. ↑ Brovkin, Vladimire, Workers' Unrest and the Bolsheviks' Response in 1919, Slavic Review, Vol. 49, No.3 (Autumn 1990), pp.350 – 73
  18. ↑ Erickson, 1962, pp.38 – 9
  19. ↑ Erickson, 1962, p.101
  20. ↑ Erickson, 1962, p.102 – 107
  21. ↑ Erickson, 1962, p.167
  22. ↑ Mary R. Habeck, Storm of Steel: The Development of Armor Doctrine in Germany and the Soviet Union, 1919 – 1939, Cornell University Press, 2003, ISBN 0-8014-4074-2.
  23. ↑ Hsiao-ting Lin, Modern China's Ethnic Frontiers: A Journey to the West, published 2010, p.58
  24. ↑ The names Soviet–Finnish War 1939 – 1940 (на руски: Советско-финская война 1939 – 1940) and Soviet–Finland War 1939 – 1940 (на руски: Советско-финляндская война 1939 – 1940) are often used in Russian historiography. See:
  25. ↑ League of Nations' expulsion of the U.S.S.R. // League of Nations, 14 декември 1939. Посетен на 24 юли 2009.
  26. ↑ Bullock (1993). p. 489.
  27. ↑ Glanz (1998). p. 58.
  28. ↑ а б Ries (1988)
  29. ↑ name="Edwards">Edwards (2006)
  30. ↑ name="Edwards"
  31. ↑ David Glantz, Stumbling Colossus, University Press of Kansas, 1998, p.15
  32. ↑ Appendix D of Stumbling Colossus, by David Glantz, shows the correlation of forces, pp.292 – 95); the Axis forces possessed a 1:1.7 superiority in personnel, despite the Red Army's 174 divisions against the Axis's 164 divisions, a 1.1:1 ratio.
  33. ↑ David Glantz, Colossus Reborn, 2005, p.61 – 62
  34. ↑ David Glantz, Colossus Reborn: The Red Army at War 1941 – 43, University Press of Kansas (2005), p.181
  35. ↑ Merridale, Catherine, Ivan's War: Life and Death in the Red Army, 1939 – 1945, New York: Macmillan (2006), ISBN 0-8050-7455-4, 9780805074550, p.157: Red Army soldiers who shot or injured themselves to avoid combat usually were summarily executed, to save the time and money of medical treatment and a court martial.
  36. ↑ Toppe, Alfred, Night Combat, Diane Publishing (1998), ISBN 0-7881-7080-5, 9780788170805, p.28: The Wehrmacht and the Soviet Army documented penal battalions tramplers clearing minefields; on 28 December 1942, Wehrmacht forces on the Kerch peninsula observed a Soviet penal battalion running through a minefield, detonating the mines and clearing a path for the Red Army.
  37. ↑ Tolstoy, Nikolai, Stalin's Secret War, New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 0-03-047266-0: Stalin's Directive 227, about the Nazi use of the death penalty and penal units as punishment, ordered Soviet penal battalions established.
  38. ↑ Tolstoy, Nikolai, Stalin's Secret War, New York: Holt, Rinehart & Winston (1981), ISBN 0-03-047266-0
  39. ↑ See Г. Ф. Кривошеев, Россия и СССР в войнах XX века: потери вооруженных сил. Статистическое исследование (G. F. Krivosheev, Russia and the USSR in the wars of the 20th century: losses of the Armed Forces. A Statistical Study, in Russian)
  40. ↑ Vadim Erlikman. Poteri narodonaseleniia v XX veke: spravochnik. Moscow 2004. ISBN 5-93165-107-1
  41. ↑ „It seems entirely plausible, while not provable, that one half of the missing were killed in action, the other half however in fact died in Soviet custody“, Rűdiger Overmans Deutsche militärische Verluste im Zweiten Weltkrieg. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1
  42. ↑ Рюдигер Overmans Deutsche militärische Verluste IM Zweiten Weltkrieg. Oldenbourg 2000. ISBN 3-486-56531-1
  43. ↑ Richard Overy Stalin's Russia, Hitlers Germany
  44. ↑ German-Russian Berlin-Karlhorst museum, архив на оригинала от 11 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091011120611/http://newsfromrussia.com/science/2003/06/13/48180.html, посетен на 5 февруари 2012 
  45. ↑ флажные мистификации // vexillographia.ru. Посетен на 11 септември 2010. (на руски)
  46. ↑ Scott and Scott, 1979, p.5
  47. ↑ Scott and Scott, 1979, p.12
  48. ↑ David Glantz, Colossus Reborn: The Red Army at War 1941 – 43, University Press of Kansas, 2005, p.717 note 5.
  49. ↑ Charles Sharp, Soviet Order of Battle World War II Volume I: „The Deadly Beginning“, Soviet Tank, Mechanized, Motorized Divisions and Tank Brigades of 1940 – 1942 (George Nafziger, 1995), 2 – 3
  50. ↑ House, Jonathan M. (1984). Toward Combined Arms Warfare: A Survey of 20th Century Tactics, Doctrine, and Organization. Fort Leavenworth, Kansas 66027 – 6900: U.S. Army Command and General Staff College, p. 96

Библиография

редактиране

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Червена_армия&oldid=12244066“.