Отваря главното меню

Място под слънцето (филм, 1986)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския филм „Място под слънцето“ на Румен Сурджийски. За други значения вижте Място под слънцето.

„Място под слънцето“ е български игрален филм (драма) от 1986 година на режисьора Румен Сурджийски, по сценарий на Цилия Лачева.[1] Оператор е Теодор Янев. Музиката във филма е композирана от Антони Дончев.[1] Художник е Цветана Янкова, а художник по костюмите е Епсимания Банова. Филмът е заснет в емблематичните (тогава) предприятия, от текстилната индустрия в България – вълнено-текстилния комбинат „Димитър Благоев“ в Казанлък и завод „8-ми Март“ в София. Днес, тези предприятия вече не функционират.[2][3]

Място под слънцето
Режисьори Румен Сурджийски
Продуценти СИФ – Втори творчески колектив
Сценаристи Цилия Лачева
В ролите Мария Каварджикова,
Елжана Попова,
Емилия Радева,
Доротея Тончева
Музика Антони Дончев
Оператор Теодор Янев
Премиера 16 февруари 1986
Времетраене 92 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

За филмаРедактиране

„Главен герой“ във филма е обикновеният работник и по-точно жените, работещи в текстилната индустрия, които живеят „без маска и без грим“. Авторката на сценария добре е познавала живота, характера на своите героини, техните болки и стремежи. В сценария всичко изглеждаше жизнено, правдоподобно, убедително – просто „плачеше“, както се казва, да бъде пренесено на екрана.

В този период от развитието на българското кино, се чувстваше остра липса на произведения, в които главен герой е обикновеният работник. Неговият свят също заслужаваше да бъде изследван, описван и претворяван.

Филмът е създаден според каноните на идейно-естетическите изисквания, които съществуваха тогава, но е един честен опит да се запълни тази липса.

— Румен Сурджийски

Актьорски съставРедактиране

РецензииРедактиране

Началото на 1986 г. ни донесе няколко силни филма, които не само ни обнадеждават, но и въоръжават с допълнителни аргументи срещу сивотата на миналогодишната продукция. Това са споменатите вече „19 метра вятър“ на Николай Вълчинов и Владимир Краев; „Да обичаш на инат“ на Николай Волев по Чавдар Шинов; „Вик за помощ“ на Боян Биолчев и Никола Рударов; „Скъпа моя, скъпи мой“ на Едуард Захариев и Пламен Масларов по Александър Томов; „Място под слънцето“ на Цилия Лачева и Румен Сурджийски. Тези филми ни връщат доверието в героите на екрана, карат ни да вярваме на техните вълнения, заразяват ни с преживяванията си, налагат ни да мислим върху проблемите им, и което е още по-важно, да взимаме страна по тях. Тук синхронът между патоса на литературата и екранната реализация е плътен, филмовото действие тече жизнено и пълнокръвно и в резултат отново имаме живи герои, реални конфликти, убедителни емоции.

— Тодор АБАЗОВ, Априлска литературна дискусия, 1986 г., стр. 181[4]

ЛитератураРедактиране

  • „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 9549048624, стр. 447 – 448
  • Априлска литературна дискусия, Том 2, Автор: Тодор АБАЗОВ, Издателство: „Съюз на Българските Писатели“, 1986 г., стр. 181

ИзточнициРедактиране

  1. а б „Енциклопедия Българско кино А-Я – личности, филми“, Автор: Александър Янакиев, Издателство „Титра“, 2000 г., ISBN 9549048624, стр. 447
  2. Фабрика с над 160-годишна история хлопва кепенци. // SOCBG.com, 14 август 2016.
  3. Завод „8 март“ ще бъде продаден чрез публичен търг. // money.bg, 11 февруари 2005.
  4. Априлска литературна дискусия, Том 2, Автор: Тодор АБАЗОВ, Издателство: „Съюз на Българските Писатели“, 1986 г., стр. 181

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за