Иван Несторов (актьор)

български актьор
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Несторов.

Иван Христов Несторов е български театрален актьор. Работи в драматичните театри в Силистра, Добрич и Младежкия театър в София.

Иван Несторов
Несторов пред къщата си в Павел баня 2020 г.
Несторов пред къщата си в Павел баня 2020 г.
РоденИван Христов Несторов
Активностот 1960 до 2014 г.
МестожителствоСофия, България
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е в село Тъжа община Павел Баня. Израства в град Павел баня и за първи път се докосва до театъра в казанлъшкото читалище „Искра“, където активно се развива художествена самодейност. Явява се на изпитите по актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Първоначално е приет в класа на Стефан Сърчаджиев, но тъй като се налага да отбие военната си служба, при завръщането си в Театралното висше училище попада в класа на професор Боян Дановски.

След дипломирането си е изпратен по разпределение в Драматичен театър „Сава Доброплодни“ Силистра, където професионалният му дебют е с ролята на Богдан в спектакъла „Всяка есенна вечер“ от Иван Пейчев. След това за малко играе Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, а от 1963 година става част от трупата на Народен театър за младежта, където работи цели 43 сезона. [1][2]

Първата му роля на софийска сцена е на Капитан Естанислао Браво в „Почивка в Арко Ирис“ от Димитър Димов, където успешно си партнира с актрисата Виолета Минкова. В Младежкия театър Несторов е имал възможността да работи с режисьори като Младен Киселов, който му поверява ролята на Тригорин в „Чайка“ от А. П. Чехов и Андрей Аврамов в постановката му „Случайната смърт на един анархист“ от Дарио Фо, където влиза в образа на Началник на полицията. Самият Несторов обаче, споделя че е имал възможността да си партнира с редица творци, но за него един „от най-търсещите и провокативни режисьори, с които е имал възможността да работи е Николай Люцканов“. Незабравима за него остава съвместната им работа над спектакъла „Завръщане в бъдещето“ от Кольо Георгиев, където актьорът влиза в кожата на Капитан Контев.

Въпреки че Иван Несторов вече не е част от постоянната трупа на Младежки театърНиколай Бинев“, актьорът не се отказва от сцената. За последно в родния театър се превъплъщава в образите на Дядото в мюзикъла „Копче за сън“ от Валери Петров, реж. Иван Урумов и на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Павлович Чехов на Стефан Мавродиев. Също така през 2011 излезе и премиерата на моноспектакъла му „Сибир“ от Феликс Митерер с режисьор Веселин Димов, на сцена на IV етаж в Народен театърИван Вазов“.

Несторов е семеен и има дъщеря Мила.

Театрални роли

редактиране
  • Гуидо („Херцогинята на Падуа“ – О. Уайлд)
  • АБ („Дамоклев меч“ – Н. Хикмет)
  • Васил („Усилие“ – Н. Русев)
  • Капитан Браво („Почивка в Арко Ирис“ – Д. Димов)
  • Васил („Изпити“ – Др. Асенов)
  • Капитан Контев („Завръщане към бъдещето“ – К. Георгиев)
  • Чарлз Форчайлд („Човекът си е човек“ – Б. Брехт)
  • Тригорин („Чайка“ – А. П. Чехов)
  • Петручио („Укротяване на опърничавата“ – У. Шекспир)
  • Дон Силвестър („Светът е малък“ – Ив. Радоев)
  • Граф Орсини („Амадеус“ – П. Шафър)
  • Майор („Параграф 22“ – Д. Хелър)
  • Мистър Бъмбъл („Оливър“ – Л. Барт)
  • Ангел („Магия’ 82“ – Б. Папазов)
  • Карски („Мръсни ръце“ – Ж.-П. Сартър)
  • Панталоне („Любовта към трите портокала“ – К. Гоци)
  • Фортинбрас („Аз, Фортинбрас“ – Я. Гловацки)
  • Мавродий („Разкош от мизерия“ – Р. Младенов)
  • Началник на полицията („Случайната смърт на един анархист“ – Д. Фо)
  • Грейбик („Амадеус“ – П. Шафър), Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
  • Дядото („Копче за сън“ – В. Петров)
  • Телегин („Вуйчо Ваньо“ – А. П. Чехов)
  • „Сибир“ от Феликс Митерер – моно спектакъл

Телевизионен театър

редактиране

Филмография

редактиране
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2018 Обичам те, Бойдин дядото
2014 На границата
(тв сериал)
6
2007 Приключенията на един Арлекин
(тв сериал)
4 (в серия: IV)
2006 Маймуни през зимата България/Германия доктора
2003 Ад
(„In Hell“)
САЩ Саймън Флетчър
2003 Аз съм Дейвид
(„I Am David“)
САЩ/Великобритания швейцарски полицай
2002 „Папа Джовани“
(„Papa Giovanni – Ioannes XXIII“)
Италия церемониалмайстор
2001 Печалбата чичо Мишо, бащата на Къри
1999, 2000, 2010 Клиника на третия етаж
(тв сериал)
35 (в 1 серия: XIV)
1999 Дунав мост
(тв сериал)
7 хирург
1996 Закъсняло пълнолуние България/Унгария Мони, приятелят от Америка
1992 Аритмия
1988-1989 Бащи и синове
(тв сериал)
5 следовател
1988 Вечери в Антимовския хан
(тв сериал)
2 бай Матаке
1988 Магия’82 5 Ангел
1988 Пролетна песен
1987 Петък вечер Хлебаров, съпругът на Екатерина
1987 Чичо кръстник
1987 Един ден на доктор Андронова професорът
1986 Делници и празници 4 нов.
1986 Кучето и влюбените гостът от града
1986 Три Марии и Иван
1986 Ешелоните
1986 Място под слънцето
1986 Делници и празници 5 нов. бояджията Ставри
(в V серия: „Бъдна нощ“)
1985 Забравете този случай инженер Христов
1984 Мечтание съм аз... (тв)
1984 Кутията на Пандора (тв) Колката
1981 Игра с огъня околийският началник
1981 Капитан Петко войвода
(тв сериал)
12 доктор Димитрис
(в IV серия: „Хайдушки данък“)
1982 Ударът Вергил Димов
1980 Приключенията на Авакум Захов
(тв сериал)
6 Матей Калудиев
(в 2 серии: I и II)
1979 Като белязани атоми кантонерът Пешо
1978 По дирята на безследно изчезналите
(тв сериал)
4
1977 Петимата от РМС 5 бащата на Малчика (в 1 серия: III)
1977-1982 Четвъртото измерение
(тв сериал)
6 Шишков
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата Фридман
1976 Самодивско хоро председателят на комисията
1976 Катина
1975 Присъствие
1974 Иван Кондарев 2
1974 Зарево над Драва 2
1973 Игрек 17 Боян
1972 Автостоп шампионът
1972 Кръгове на обичта Йордан
1971 Герловска история бай Петър Чобана
1970 Петимата от „Моби Дик“ диверсант
1970 Не се обръщай назад
1969-1971 На всеки километър
(тв сериал)
26 сътрудник на Форд Сидни
(в 2 серии: VI: „Осем без десет“ и XXIII)
1968 Свобода или смърт знаменосецът
1967 Завръщане
1966 Семейство Калинкови
(тв сериал)
12 Радослав, съпругът на Олга

Източници

редактиране
  1. Иван Несторов – Артист // cinefish.bg, 17.10.2016. Посетен на 29 октомври 2016.
  2. Постоянната величина Иван Несторов // Севелина Гьорова. duma.bg, 21.12.2006. Посетен на 29 октомври 2016.

Външни препратки

редактиране