Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

национална библиотека на България
Вижте пояснителната страница за други значения на Св. св. Кирил и Методий.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната.

Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Националната библиотека през 2013 г.
Националната библиотека през 2013 г.
Информация
ДържаваБългария
Типнационална
МестоположениеСофия
Създаване17 юни 1879 г.
Фонд
Размер7 808 928 библиотечни единици (2011)
Друга информация
Уебсайтwww.nationallibrary.bg
Карта Местоположение в Оборище
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в Общомедия

Библиотеката е разположена в центъра на столицата, до централната сграда на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици[1]. Библиотеката издава списание „Библиотека“, специализирано за библиотечна теория и практика.

 
Първата сграда на библиотеката на улица „Георги Раковски“, 1910 г. унищожена от англо-американските бомбардировки на София в 1944 г.

По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. за библиотеката е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

Преименувания

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. След 10 ноември 1989 г. към името е добавено „св. св.“, посочвайки, че братята Кирил и Методий са обявени за светци.

На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

С § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В мотивите към законопроекта, внесен от Министерския съвет, не са посочени причини за смяна на името.

Директори

Колекции

редактиране

Библиотеката притежава богата колекция от енциклопедии, речници и справочници на различни езици и в различни области на знанието, както и национални, регионални и отраслови библиографии.

  • ползване на библиотечни материали на библиотеката
  • компютри, интернет, безжичен интернет
  • справочно-библиографски и информационни услуги
  • междубиблиотечно заемане
  • ксерокопиране и фотокопиране
  1. Съгласно Публичен годишен отчет на НБКМ, 2011 г. Архив на оригинала от 2016-04-26 в Wayback Machine.
  2. Пет минути София: Цариградският архив // Vesti.bg. 12 януари 2021. Посетен на 19 януари 2021. Третият по големина османски архив в света е тука в София

Литература

редактиране
  • Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Съст. Б. Цонев (Т. I). София, 1910
  • Йорданов, Велико. История на Народната библиотека в София: По случай 50-годишнината и 1879 – 1929/ Велико Йорданов. – София: Държ. печатница, 1930. – 360 с.: с ил.
  • Калайджиева, Константинка. Материали за историята на Народната библиотека: 1944 – 1978 / Константинка Калайджиева. – София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 2003. – 660 с.: с ил.
  • Симеонова, Ружа Андреева. Българската национална библиотека и нейните директори (1879 – 2009) / Ред., [увод] Боряна Христова. – София: ИК Христо Ботев, 2009 (Пловдив: Нова принт АД). – 184 с.: с ил.

Външни препратки

редактиране