Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.[1]

Примери за промяна на лексикалното значение:

  • учител, огнен, публикувам, братски.

Наставките могат да променят не само лексикалното, но и граматическото значение на думата. Например наставката -ва придава несвършен вид на глаголите:

  • рекареквам;
  • хукнахуквам.

Наставката образува глаголи от свършен вид:

  • седна, легна, тропна, викна.

При глаголите се използват и други наставки: -ува, -ява (-ева), -ира, -изира и т.н.:

  • векувам, лагерувам, спортувам, танцувам;
  • заболявам, оздравявам, заклевам;
  • адресирам, лакирам, шокирам;
  • тиранизирам, характеризирам.

Наставките -ен, -ист, -ск, -ат, -ит, -ов и -ев произвеждат прилагателни имена:

  • народен, сънен, златен, сребърен, огнен, боен;
  • лъчист, златист, сребрист, обемист, породист;
  • съседски, детски, царски, селски, стопански;
  • крилат, рогат, ръбат, чепат; хвърковат, чудноват, ъгловат;
  • четвъртит, честит, сърдит; лековит, страховит, шеговит;
  • орехов, черешов, елхов, розов, гроздов;
  • царев, лицев, слънчев.

Наставките -ист, -ев, -ат и -ит могат обаче да произвеждат и съществителни имена:

  • багерист, журналист, икономист, машинист;
  • изгрев, посев, припев;
  • диктат, комбинат, фалшификат, инспекторат;
  • бандит, бронхит, графит.

Наставките -тел, -ар, -яр, -ач, -яч, -джи, -чи образуват съществителни имена за деятели:

  • предпазител, владетел, заместител, нападател;
  • лекар, стругар, златар, печатар;
  • огняр, коняр, леяр, иманяр;
  • носач, шивач, купувач, продавач;
  • крояч, мияч, сеяч, сваляч, бияч;
  • балканджия, калайджия, ловджия, файтонджия;
  • зарзаватчия, занаятчия, майтапчия, чифликчия.

Обаче наставките -ар и -яр произвеждат съществителни имена не само за деятели:

  • сухар, буквар;
  • формуляр.

Формативите -не и -ние (съставени от наставка и окончание) образуват отглаголни съществителни:

  • горене, ходене, бягане, пълзене;
  • творение, утешение, приближение, съединение.

Съществителни имена се образуват и с други наставки. Неизчерпателен списък:

  • сватба, дружба, кражба; вършитба, коситба, женитба
(макар че имат връзка с глаголи, тези думи не се смятат за отглаголни съществителни;
те са винаги от женски род, тоест имат окончание );
  • учителка, лекарка, приятелка, служителка, спасителка и мн.др.
(тези съществителни служат специално за назоваване на жени);
  • девойка, ръкойка, французойка (само от женски род);
  • игрище, сметище, гледище, горнище , долнище и мн.др. (само от среден род);
  • мъжище, женище и др. увеличителни имена (те са от среден род);
  • цветенце, кученце, козленце и др. умалителни имена (и те са от среден род);
  • ръчица, мушица, сълзица и др. умалителни имена (те са от женски род);
  • хубавица, шевица, царица и др. (и те са от женски род, но не са умалителни);
  • старец, борец, певец, творец и мн.др. (те са от мъжки род);
  • техник, физик, химик, практик и мн.др. (те са от мъжки род);
  • материализъм, хуманизъм, организъм и мн.др. (те са от мъжки род);
  • единство, братство, ръководство и мн.др. (те са от среден род);
  • сухота, тегота, чистота, яснота; нищета (те са от женски род).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране
  1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 48.