Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.[1]

Примери за промяна на лексикалното значение:

  • учител, огнен, публикувам, братски.

Наставките могат да променят не само лексикалното, но и граматическото значение на думата. Например наставката –ва придава несвършен вид на глаголите:

  • река — реквам;
  • хукна — хуквам.

Наставката –н образува глаголи от свършен вид:

  • седна, легна, мина.

При глаголите се използват и други наставки: –ува, –ява (–ева), –ира, –изира и т.н.:

  • векувам, лагерувам, спортувам, танцувам;
  • заболявам, оздравявам, заклевам;
  • адресирам, лакирам, шокирам;
  • тиранизирам, характеризирам.

Наставките –ен, –ист, –ск, –ат, –ов и –ев произвеждат прилагателни имена:

  • народен, сънен, златен, сребърен, огнен, боен;
  • лъчист, златист, сребрист, обемист, породист;
  • съседски, детски, царски, селски, стопански;
  • крилат, чудноват, похват;
  • орехов, черешов, елхов, розов, гроздов;
  • царев, лицев, слънчев.

Наставките –ист и –ен могат обаче да произвеждат и съществителни имена:

  • багерист, журналист, икономист, машинист;
  • изгрев, посев.

Наставките –тел, –ар, –яр, –ач, –джия образуват съществителни имена за деятели:

  • предпазител, владетел, заместител, нападател;
  • лекар, стругар, златар, печатар;
  • огняр, ладияр, леяр;
  • носач, шивач, продавач;
  • бояджия, тютюнджия.

Обаче наставките –ар и –яр произвеждат съществителни имена не само за деятели:

  • сухар, буквар;
  • формуляр.

Формативите –не и –ние (съставени от наставка и окончание) служат за образуване на отглаголни съществителни:

  • горене, ходене, бягане, пълзене;
  • творение, утешение, приближение, съединение.

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

  1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 48.