Наставка

Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.

Примери за промяна на лексикалното значение:

• учител, огнен, публикувам, братски.

Наставките могат да променят не само лексикалното, но и граматическото значение на думата. Например наставката –ва придава несвършен вид на глаголите:

• река — реквам;
• хукна — хуквам.

Наставката –н образува глаголи от свършен вид:

• седна, легна, мина.

При глаголите се използват и други наставки: –ува, –ява (–ева), –ира, –изира и т.н.:

• векувам, лагерувам, спортувам, танцувам;
• заболявам, оздравявам, заклевам;
• адресирам, лакирам, шокирам;
• тиранизирам, характеризирам.

Наставките –ен, –ист, –ск, –ат, –ов и –ев произвеждат прилагателни имена:

• народен, сънен, златен, сребърен, огнен, боен;
• лъчист, златист, сребрист, обемист, породист;
• съседски, детски, царски, селски, стопански;
• крилат, чудноват, похват;
• орехов, черешов, елхов, розов, гроздов;
• царев, лицев, слънчев.

Наставките –ист и –ен могат обаче да произвеждат и съществителни имена:

• багерист, журналист, икономист, машинист;
• изгрев, посев.

Наставките –тел, –ар, –яр, –ач, –джия образуват съществителни имена за деятели:

• предпазител, владетел, заместител, нападател;
• лекар, стругар, златар, печатар;
• огняр, ладияр, леяр;
• носач, шивач, продавач;
• бояджия, тютюнджия.

Обаче наставките –ар и –яр произвеждат съществителни имена не само за деятели:

• сухар, буквар;
• формуляр.

Формативите –не и –ние (съставени от наставка и окончание) служат за образуване на отглаголни съществителни:

• горене, ходене, бягане, пълзене;
• творение, утешение, приближение, съединение.

Вижте също

• Руско влияние върху българския език