Насте Стоянов
Вижте пояснителната страница за други личности с името Анастас Стоянов.
Анастас С. Стоянов, известен като Насте или Насто Стоянов, е български възрожденски деец от Македония.
| Насте Стоянов | |
|---|---|
| български възрожденец | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Константин Настев |
| Подпис |
 |
БиографияРедактиране
Насте Стоянов е роден в 1840 година в град Крушево, тогава в Османската империя. Занимава се с шивашки занаят (френктерзия). Установява се в Солун като 15-годишен и става водещ деец на българското възраждане в града. В 1866 година Насте Стоянов насърчава отварянето на първото българско училище в града от Славка Динкова. Негова била идеята да се създаде българска община в Солун – основана в 1868 година, да се служи на български език и да се открие български параклис. При откриването на българския параклис в Солун на 20 юли 1873 година Стоянов заедно с Димитър Паунчев, Петър Шумков и устабаши Георги Стоянов от Връбница става негов настоятел.[1]
В 1878 година Насте Стоянов и Никола Паунчев от името на Солунската българска община подписват Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[2]
В 1879 година по настояване на Насте Стоянов отново е открито закритото по време на Руско-турската война българско училище в Солун.[3]
В 1883 година Стоянов подпомага откриването на българската книжарница на Коне Самарджиев.[4] По негова инициативата през 1884 година във Вардарската махала на Солун се купува сграда, която се преустроява в българската църква „Свети Димитър“.[5] През 1892 година Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение заради печатаната и разпространявана от тях литература.[6] Според сведения от периодичния печат при отпътуването им са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище.[7] Умира на 7 януари 1915 г.[8]
Насте Стоянов е баща на дееца на Върховния комитет капитан Константин Настев (1880 – 1916).[9][10] Името „Насте Стоянов“ носи улица в Софийския квартал „Света Троица“.[11] Дъщеря му Евгения Стоянова се жени за учителя Младен Панчев.
ЛитератураРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 654 – 659.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 21.
- ↑ Македония. История и политическа съдба., том I, МНИ, София, 1994, стр. 295.
- ↑ Стоилов, А. П. Насте Стоянов. – Македонски преглед, 1924, No 1, стр. 60.
- ↑ Македония. История и политическа съдба., том I, МНИ, София, 1994, стр. 296.
- ↑ в. Черно море, Варна, бр. 40, 11 април 1892, с. 3.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, София, 1970, стр. 110.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 37.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 113.
- ↑ www.kartasofia.com