Връбница (община Булкиза)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Връбница.
Връбница или Върбница или Върмица или Вормица (на албански: Vërnicë или Vërnica, Върница) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
| Връбница Vërnicë/Vërnica | |
|---|---|
| — село — | |
  Връбница | |
| Страна |  Албания |
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 826 m |
| Население | 548 души (2007) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
Църквата в селото е „Свети Георги“ е от 1823 година.[1] В нея има запазена икона на Света Богородица от видния дебърски майстор Дичо Зограф, датирана 1853 година.[2] Във Връбница е имало и друга църква „Свети Йоан Предтеча“ от 1846 година.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Върбница (Verbnitza) е посочено като село с 30 домакинства с 97 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Върбница живеят 300 души българи християни.[5]
По данни на Екзархията в края на XIX век във Върбица има 37 православни къщи със 196 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Върбница (Varbnitza) има 256 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Връбница „чисто българско село“.[7] Според статистика на вестника в 1911 година в Върница има 32 български екзархийски къщи.[8] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година във Върбица има 37 български къщи със 196 жители, като фунцкионират църква и училище.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Връбница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В АлбанияРедактиране
След Балканската война селото попада в новосъздадената държава Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Връбница е село с 37 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[11]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Връбница е отбелязано като село с 42 къщи, всички от които православни българи - единственото запазено изцяло православно село в Голо бърдо.[12]
В 1939 година Кузман Стрезов от името на 40 български къщи във Върбица подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[13]
В 1940 година Миленко Филипович пише че в Връбница или Върмица (Врбница, Врмица) е чисто „сръбско православно“ село с около 50-60 къщи. Родовете в селото са Стойчевци, Мирчевци, Стефановци. Имат църква и училище, сега албанско.[14]
В 1973 година Марковата къща е обявена за паметник на културата.[15]
До 2015 година селото е част от община Требища.
ЛичностиРедактиране
- Родени във Връбница
Блаже Лазаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[16]- Устабаши Георги (Герге) Стоянов, настоятел на българския параклис в Солун в 1873 година[17][18]
- Косто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[19]
Павли Никола (1937 – 2018), активист на македонското малцинство в Албания- Стоян Богов, майстор от шивашкия еснаф в Солун, член на Солунската българска община[20]
- Починали във Връбница
- Елез Кочи (1856 – 1916), албански политик и революционер
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Црква од Голо Брдо на сајтот на Православната Христијанска Мрежа во Северна Америка. // Канал 5, 21 септември 2014. Посетен на 16 септември 2017.
- ↑ Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑ Gjurgjaj, Nikolla. Kisha e Shën Gjergjit, “Crkva Sv. Gjorgjia” në fshatin Vrnicë, zona e Gollobordës. // Tirana Diplomat, 08.03.2023. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 152-153. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 39.
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Bulqizës. // Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Архивиран от оригинала на 8 юни 2016. Посетен на 16 април 2023 г. (на албански)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 400.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 191.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 190.