Връбница (община Булкиза)
Вижте пояснителната страница за други значения на Връбница.
Връбница или Върбница или Върмица или Вормица (на албански: Vërnicë или Vërnica, Върница) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.
|
Връбница Vërnicë/Vërnica |
|
|---|---|
| — село — | |
  Връбница |
|
| Страна |
 Албания |
| Област | Дебър |
| Община | Булкиза |
| Географска област | Голо бърдо |
| Надм. височина | 826 m |
| Население | 548 души (2007) |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в историкогеографската област Голо бърдо и е населено основно с хора с българско или македонско национално съзнание.
ИсторияРедактиране
Църквата в селото е „Свети Георги“ е от 1823 година.[1] В нея има запазена икона на Света Богородица от видния дебърски майстор Дичо Зограф, датирана 1853 година.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Върбница (Verbnitza) е посочено като село с 30 домакинства с 97 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) във Върбница живеят 300 души българи християни.[4]
По данни на Екзархията в края на XIX век във Върбица има 37 православни къщи със 196 души жители българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Върбница (Varbnitza) има 256 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]
Вестник „Дебърски глас“ в 1909 година нарича Връбница „чисто българско село“.[6] Според статистика на вестника в 1911 година в Върница има 32 български екзархийски къщи.[7] Според Георги Трайчев през 1911/1912 година във Върбица има 37 български къщи със 196 жители, като фунцкионират църква и училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Връбница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След войната селото попада в Албания.
В рапорт на Павел Христов, главен български учител в Албания, и Григор Ошавков от 28 януари 1914 година се посочва, че Връбница е село с 37 български къщи. В селото е запазено българското училище, функциониращо до 1912 година.[10]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Връбница е отбелязано като село с 42 къщи, всички от които православни българи - единственото запазено изцяло православно село в Голо бърдо.[11]
В 1939 година Кузман Стрезов от името на 40 български къщи във Върбица подписва Молбата на македонски българи до царица Йоанна, с която се иска нейната намеса за защита на българщината в Албания – по това време италиански протекторат.[12]
До 2015 година селото е част от община Требища.
ЛичностиРедактиране
- Родени във Връбница
Блаже Лазаров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[13]- Устабаши Георги (Герге) Стоянов, настоятел на българския параклис в Солун в 1873 година[14]
- Косто Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, зидар, основно образование, 3 рота на 1 дебърска дружина[15]
Павли Никола (1937 – 2018), активист на македонското малцинство в Албания
- Починали във Връбница
- Елез Кочи (1856 – 1916), албански политик и революционер
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Црква од Голо Брдо на сајтот на Православната Христијанска Мрежа во Северна Америка. // Вечер, 21 септември 2014. Посетен на 16 септември 2017.
- ↑ Иконописното творештво на Дичо Зограф во Скопје и Скопскиот регион. // Премин Портал. Посетен на 23 март 2015.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.172-173.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 261.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.152-153.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.213.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836.
- ↑ s:Рапорт на Търпо Поповски и Павел Христов до Тодор Павлов от 28 януари 1914 г.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
- ↑ Елдъров, Св. Българите в Албания 1913-1939. Изследване и документи, София, 2000, стр. 324-326.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.400.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 646.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.30.