Наум (Наумче) Йосифов Митрев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.

Наум Йосифов
български революционер
Роден
1888 г.
Починал
неизв.
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
МайкаКръста Йосифова
Братя/сестриИлия Йосифов
Владимир Йосифов
Наум Йосифов в Общомедия

Биография редактиране

 
Георги Ацев, Наум Йосифов и Петър Георгиев.

Наум Йосифов е роден през 1888 година в Охрид[1], тогава в Османската империя. Син е на Баба Кръста Йосифова, чиято къща е основна квартира на ВМОРО в града, и която е многократно задържана от турските и сръбските власти.[2] Брат е на Илия Йосифов и Владимир Йосифов, също участници в революционното движение.[3] В 1902 година влиза във ВМОРО. В края на годината е арестуван и измъчван. Амнистиран е през пролетта на 1903 година. Изпълнява куриерски задачи. През Илинденско-Преображенското въстание е четник. След въстанието през есента заминава на гурбет в Румъния. В края на 1904 година пристига в София и се присъединява към четата на Иван Наумов Алябака, с която заминава за Велешко.

 
Удостоверение от Наум Йосифов на Васил Ставрев Додов от битолското село Гявято за това, че е бил революционен деец, 8 март 1943 година, Охрид

След възстановянето на революционната организация през 1910 година е войвода на Гяваткол.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в трета отделна партизанска рота и Сборна партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4]

През Междусъюзническата война и по време на Охридско-Дебърското въстание се бори против сръбската армия в Охридско.

След 1923 година е войвода в Охридско. През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Илия Которкин, Андон Попщерев, Тале Андонов и Петър Ангелов с куриерска чета на Христо Андонов.[5] На 18 юли 1925 година четата на Наум Йосифов дава голямо сражение на сръбската жандармерия, която отстъпва с няколко жертви. Това сражение кара сръбския военен комендант в Охрид Лазаревич да иска бързо десет хилядна войска от Битоля и Скопие, „за да не се получи това, което стана в 1913“.[6]

След убийството на Александър Протогеров през 1928 година, Йосифов с мнозинството охридчани е на страната на протогеровистите, но през 1930 година с декларация минава на страната на Иван Михайлов.[7]

През 1946 година Наум Йосифов е арестуван от сърбокомунистическите власти в Охрид и е осъден на смърт. По-късно присъдата е променена на доживотен затвор.[8][9]

Бележки редактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 193-194.
  2. Силяновъ, Дим. † Кръста Йосифова // Македония III (743). 3 април 1929. с. 4.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 22.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  5. Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. Националноосвободителната борба в Македония, 1919-1941 г., МНИ, София
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 314.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
  9. „Първите политически процеси“