Андон (Доне, Доно) Попщерев или Попстерьов или Попов[1] (изписване до 1945 година: Андонъ попъ Щеревъ), известен и като Дъмбенски и Рудински[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[3][4]

Андон Попщерев
български революционер

Роден
Починал
Андон Попщерев в Общомедия

БиографияРедактиране

Във ВМОРОРедактиране

 
Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[5].

Роден е в 1881 година в костурското село Дъмбени, тогава в Османската империя, днес Дендрохори, Гърция. Получава основно образование.

Влиза във ВМОРО в 1898 година и става четник на съселянина си Лазар Поптрайков. В 1899 година за заслуги е повишен в групов началник. Взима участие в сраженията на 31 май 1903 година при Локвата и Виняри около родното му село срещу многобройна турска войска и на 7 юни 1903 година в планината Бигла срещу 5000-на турска войска, въоръжена с оръдия и картечници.[4]

През Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 е войвода на чета. Води сражения при Билища, местността Вълкана над село Апоскеп, Невеска, Връбник, Загоричани, на Лисец и при село Кономлади.[6][4] В наказателна акция турска войска опожарява къщата в Дъмбени.[4]

След въстанието продължава революционната си дейност. На 15 май 1906 година води сражение с многобройна турска войска при местността Новият път край родното му село, където е тежко ранен. В местност Гюпските ниви води сражение с турска войска 5 часа. Между селата Желево и Търнава се сражава с гръцка чета. През 1907 година под войводството на Атанас Кършаков[4] със своята група взема участие при унищожаването на гръцката чета на капитан Милас, който е убит по време на сражението.[7]

През 1908 година след Младотурската революция, като преспански войвода се оттегля от района, в който действа, и през България заминава в Америка да търси нов живот.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година се завръща и е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава в Нестроевата рота на Петнадесета щипска дружина и в Костурската съединена чета. През Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Награден е с орден „За храброст“ IV степен. Пленен е на 7 юли 1913 година и лежи в затвора Беаз куле в Солун от 12 юли 1913 година до 28 март 1914 година.[8][7] След войната се установява в Енидже, Ксантийско.[7]

През Първата световна война отново влиза в редовете на Българската армия и служи, като войник в 37 пехотен пирински полк до края ѝ.[7]

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Доно Дъмбенски от с. Дъмбени, с първоначално образование, участувал в доста сражения през 1907 и 1908 г., един от новите, подобно на Трайко Желевски костурски корещански войводи, днес е изгнаник в с. Енидже (Ксантийско) в големи грижи и лишения.[9]

Във ВМРОРедактиране

След войната се включва във възстановяването на революционната организация и застава начело на Костурската околийска чета и през 1925 година отново прекосява Македония.[10][7] През пролетта на 1925 година преминава река Вардар заедно с четите на Петър Ангелов, Илия Которкин, Тале Андонов и Наум Йосифов с куриерска чета на Христо Андонов.[11] През месец октомври 1925 година заедно с леринската чета, води сражение в леринското село Попължани с многобройна гръцка войска.[7] През месец ноември същата година заедно с член на леринската чета извършва атентат в Лерин, като хвърлят бомби в гръцкия Военен клуб. За последен път навлиза в революционната си околия в 1929 година.[7]

По време на настъпилата криза във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година Попщерев е на страната на протогеровистите. На 3 януари 1932 година в град Станимака Андон Попщерев се прибира надвечер с двама другари от проведено събрание, когато двама политически опоненти го причакват в засада и в гръб стрелят по него. Няколко часа по-късно Доно Дъмбенски издъхва в дома си заобиколен от най-близките си хора. Убийците са Петър В. Гулев и Васил Ламбанов.

Андон Попщерев е погребан с високи почести от своите близки, роднини и другари от ВМРО в Станимака. Оставя съпруга Елена Попщрева и син Борис Попщерев.[4] На 1 ааприл 1943 година, живеещата във Варна Елена Попщерева подава молба за народна пенсия. Молбата а е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[7]

БележкиРедактиране

  1. Райков, Георги. Битие на българския народ в Македония при царуването на Турция до отстъпването ѝ от Македония и изтезание на българския народ от гърците и сърбите, в: „Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 28.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 38, 83.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 154.
  4. а б в г д е Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Том I. Дел I. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г.. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 9786191885718. с. 312.
  5. Билярски, Цочо. РЕВОЛЮЦИОНЕРЪТ С ПУШКА И ПЕРО В РЪКАТА - ХРИСТО СИЛЯНОВ - ИСТОРИК НА РЕВОЛЮЦИЯТА. sitebulgarizaedno.com.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 139 – 140.
  7. а б в г д е ж з и Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Том I. Дел I. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г.. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 9786191885718. с. 313.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
  9. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 53.
  10. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр.141
  11. Спомени на Георги Попхристов