Наум Геровски
Наум Фотев Геровски или Геров е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Наум Геровски | |
| български революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
Биография редактиране
Геровски е роден в 1879 година в преспанското село Герман, тогава в Османската империя, днес Агиос Германос, Гърция. Влиза във ВМОРО. През юли 1901 година е осъден на шест години и е затворен в Битоля, но през март 1903 година е амнистиран. След освобождаването си става нелегален, определен е за районен началник в Преспанско заедно с Никола Кокарев и Велян Илиев[1] и по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година е войвода на чета в Преспа, с която на 27 август участва в сражението при село Рудари. След краха на въстанието емигрира в САЩ, но се завръща в 1904 година[2][3] или в 1905 година и продължава да се занимава с революционна дейност. На няколко пъти гръцки андарти се опитват да го убият през зимата, докато районната чета зимува в България. Така през есента на 1905 година една андартска чета, засилена с гъркомани от съседните села и власи от съседното влашко село Писодер, една вечер влиза в Герман и напада къщата на Наум Геров.[4] Геров успява да изпрати жена си Мария, сестра на войводата Петър Христов Германчето, с малките деца Геро, Богоя и Гюрга в съседната къща и със 17-годишния си син Симеон въоръжени излизат в нивите и започват да стрелят, създавайки впечатление, че идва войска и така карат андартите да отстъпят.[5] В 1906 година Наум Геров със своята селска чета участва в нападението над гъромансото село Раково, като помоща сила на сдружените чети на войводите Дзоле Стойчев и Петър Христов. При това нападение са ранени двама души от германската милиция - Стефо Митков и Никола Стоянов, които са заловени и осъдени по на 15 години затвор, но след Хуриета в 1908 година са амнистирани. На сватбата на Симеон Геров на Димитровден идват войводите Петър Христов и Черчиз Топули.[6] По-късно умира от естествена смърт.
Баща е на югославския партизанин, член на АСНОМ и политик от Социалистическа република Македония Богоя Фотев.
Бележки редактиране
- ↑ ПРОТОКОЛ НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОНГРЕС СВИКАН ВО ВТОРИ МАК. ОДРИНСКИ РЕВОЛЮЦИОНЕН ОКРЪГ, в: Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо. ВАСИЛ ЧЕКАЛАРОВ - ДНЕВНИК 1901-1903 г., ИК „Синева“ София, 2001, стр.277.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 34.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 96.
- ↑ Крстевски, Александар. Богоја Наумов Фотев (1900 - 1993). Скопје, Архив на Македонија, 1998. с. 31.
- ↑ Крстевски, Александар. Богоја Наумов Фотев (1900 - 1993). Скопје, Архив на Македонија, 1998. с. 32.
- ↑ Крстевски, Александар. Богоја Наумов Фотев (1900 - 1993). Скопје, Архив на Македонија, 1998. с. 26.