Неаполитански залив
Неаполитанският залив (на италиански: Golfo di Napoli) (среща се и като Неаполски залив) е морски залив на Тиренско море, покрай западните брегове на Италия, провинция Неапол, регион Кампания. Вдава се в сушата на 22 km, ширина на входа между нос Мисено на север и нос Пунта Кампанела на юг 30 km. Максимална дълбочина 451 m. От юг заливът е ограничен от планинския полуостров Соренто, а на източния му бряг се издига вулкана Везувий. На запад от залива (извън неговата акватория) са разположени островите Иския и Прочида, а южно – остров Капри. Крайбрежието му е защитено от северните ветрове от ниска планинска верига, има мек средиземноморски климат и е гъсто заселено, като по бреговете му живеят около 4,4 милиона души. Най-големите градове са: Поцуоли, Неапол, Портичи, Торе дел Греко, Торе Анунциата, Кастеламаре ди Стабия и др., в т.ч. и древните градове Помпей и Херкулан.[1]
| Неаполитански залив Golfo di Napoli | |
 Карта на Неаполитанския залив | |
  Местоположение в Италия | |
| Местоположение | Тиренско море |
|---|---|
| Дължина | 22 km |
| Ширина | 30 km |
| Дълбочина | 451 m |
| Неаполитански залив в Общомедия | |
Източници
редактиране- Wagner, Horst-Günter, Innovative Wandlungen der Agrarstruktur am Golf von Neapel. In: Erdkunde Band 44 (1990), S. 181 – 194.