Ненко Хранов

български опълченец и народен представител

Ненко Хранов Маринов[1], по-известен като Ненко Хранов, е български опълченец и народен представител в следосвобожденска България.

Ненко Хранов
български опълченец
Портрет от албума „Спомен от Освободителната руско-турска война“

Роден
1850 г.
Починал

Националност  България
Семейство
Съпруга Народен представител в:
I ОНС   II ОНС   IV ОНС   III ВНС   V ОНС   X ОНС   

БиографияРедактиране

Ненко Хранов е роден през 1850 година в радомирското село Ракиловци. След Кримската война (1853 – 1856 г.) семейството му се преселва в Радомир.[2]

Взема участие в Сръбско-турската война от 1876 година в четата на Панайот Хитов, на Ильо войвода и Желю войвода.[2]

Включва се в доброволското българско опълчение в Руско-турската война, в състава на Шеста опълченска дружина[2] под командването на подполковник Николай Александрович Беляев.[3]

През Сръбско-българската война формира конна доброволческа чета, с която участва в Боя при Брезник. Награден е с орден „За храброст“ IV-та степен.[2]

След Освобождението се установява да живее в град Радомир, където е учител и адвокат. Става основател и дългогодишен председател на Радомирското поборническо–опълченско дружество.[2]

Ненко Хранов е народен представител в I, II, IV, V, и X Обикновено народно събрание, както и в III велико народно събрание.[2] В Радомирска околия Хранов е бил известен на местните хора като „цар Ненко“. Историята на неговото прозвище става известна благодарение на Венцеслава Крумова от Регионалния исторически музей – Перник: При свикването на Великото народно събрание, в него попадат и много неграмотни хора от околията. Хранов открито се изразява срещу това и решава да ги подиграе: изпраща на един от депутатите от село Калище орден и грамота, уж подписани от тогавашния български княз Александър. Заради тази подигравка срещу него е поведен съдебен процес, в който Хранов сам се защитава. По този повод местните го смятат за една от най-забележителните личности за времето си.[4]

Умира на 25 февруари 1936 г. в град Радомир.[2]

ИзточнициРедактиране

  1. Участници в Руско-българската бригада с неозначени батальони, Последен достъп: 26.02.2022.
  2. а б в г д е ж Пернишкият музей разказва за героя Ненко Хранов, в. „Днес и утре“, 06.11.2020. Последен достъп: 26.02.2022.
  3. Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Централно поборническо опълченско дружество „Шипка“, София, 1928, стр. 51
  4. Как цар Ненко от Радомир подиграл неграмотни депутати, 20.09.2020. Последен достъп: 26.09.2022.