Калище
- Вижте пояснителната страница за други значения на Калище.
Калище е село в Западна България. То се намира в община Ковачевци, област Перник.
| Калище | |
  Калище  Калище | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 351 души[1] (15 март 2024 г.) 12,3 души/km² |
| Землище | 28,604 km² |
| Надм. височина | 606 m |
| Пощ. код | 2431 |
| Тел. код | 07742 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 35434 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Ковачевци Васил Станимиров (БСП – Обединена левица; 2011) |
| Калище в Общомедия | |
Етимология
редактиранеСпоред легендата млад турчин искал да вземе българска мома за харема си и избрал мома от селото. Тя го наръгала с нож и баща му се заканил да превърне цялото село само в пепел и калище.
Според друга легенда преди много години селото се е казвало Калинка. През 17 век настанала чумна епидемия и хората започнали да измират. За да оцелеят здравите, селото взема решение да се премести на ново място, близо до старото. Без покъщнина, оставяйки близките си болни в старото село, хората се заселили на новото място и започнали всичко отначало. Заразените останали в старото село и техните близки всеки ден им оставяли храна до параклиса на гробището. За да изплашат чумата, хората кръстили новото село с грозното име Калище.
География
редактиранеСело Калище се намира в планински район на 1 километър от язовир „Пчелина“.
Отстои на 9 км южно от Ковачевци. Съседни на Калище са селата: Поцърненци, Егълница, Блатешница, Жабляно и Лобош.
Селото е от пръснат тип селища, множеството му махали са разположени из най-южните възвишения на планината Черна гора и по северните предпланински хълмове на Конявска планина. Средището му се намира недалеч от едноименната спирка на жп линията София – Кюстендил. Средната надморска височина на селото е 585 м.
История
редактиранеРайонът на днешното село Калище е бил населен още през древността. Доказателство за това са разкритото антично селище в местността „Хайдушки лак“ и некрополът от същия период в Джалева махала. Ценен културно-исторически паметник, намерен в землището на селото, е Калищката стела, открита през 1963 година, съхранявана в Историческия музей, Перник.
През Средновековието село Калище е документирано за първи път в османските данъчни документи на Кюстендилски санджак. То се среща в списъците на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., където под същото име – Калища – е вписано към нахия Сирищник, прераснала по-късно в кааза, а от първата половина на XVIII в. до Освобождението то е неизменна част от кааза Радомир. Материално свидетелство от средновековния период е запазената до наши дни гробищна църква „Св. Атанасий“. Макар и намираща се в много лошо състояние и да се нуждае от възстановяване[2], в нея има оцелял стенопис от 17 век, има и стари предмети, например два кръста. В днешната махала над футболното игрище има стар кръст от 15 век.
През XVIII – началото на XIX в. откъслечна информация за селото има в помениците на Рилския манастир, в които се споменават имената на свещениците, предвождали групи поклонници към обителта. Сведенията за Калища зачестяват особено след средата на XIX в., когато започва да се среща и в църковните списъци на Кюстендилската епархия.
През Възраждането, макар и с малко закъснение, жителите на Калища не остават чужди на общонационалния духовен подем. През 1878 г. те построяват новата и просторна църква „Св. Атанасий“, носеща името на стария селски храм.
Забележителности
редактиране
В селото има фолклорна група, известна под името „Калищенските баби“, а също така и състав за стари градски песни.
Интерес представлява гробищната църква „Св. Атанас“.
Паметници
редактиране- Паметник на опълченците (Калище)
- Ценен културно-исторически паметник е каменната статуя на тракийски вожд от с. Калище, която се съхранява в Историческия музей, Перник.
Редовни събития
редактиране
Личности
редактиране- Родени в Калище
Асен Стоичков (1899 – ?), български офицер, полковник- Григор Динев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[3]
- Иван Гърков (1841 – 1946), български опълченец
- Методи Андонов (1932 – 1974), театрален и филмов режисьор
- Тодор Стаменов, български революционер и опълченец
- Яни Алексов, 30-годишен, македоно-одрински опълченец, жител на София, Лазарет на МОО, носител на бронзов медал[4]
- Васил Бинев (р. 1957), актьор
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Св. Атанасий“ - с. Калище // Посетен на 14 ноември 2020.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.