Уикипедия

Овчарово – гората

(пренасочване от Неолитно селище Овчарово-гората)

Овчарово – гората е раннонеолитно селище в Североизточна България, разположено на 8 километра югоизточно от град Търговище, между селата Овчарово и Руец, и на около километър западно от известната селищна могила Овчарово. Неолитното селище е разположено на левия бряг на същата река, до която е разположена и селищна могила Овчарово.

Овчарово – гората
Местоположение
43.183° с. ш. 26.65° и. д.
Овчарово – гората
Местоположение в България
Страна България
СелоОвчарово
Археология
Периодранен неолит

История на разкопките редактиране

Разкопките на раннонеолитното селище започват през 1974 г. като спасителни разкопки при строежа на водопровод, който преминава през обекта. Разкопките се ръководят до 1979 г. от Илка Ангелова от музея в Търговище, която публикува първите данни[1]. 27 години след приключване на теренните работи обработката на резултатите бе възложена на немско–българския археолог Райко Краус от научния консултант на разкопките, Хенриета Тодорова.[2] Овчарово – гората се вписва в един регион с висока концентрация на селища от ранния неолит до халколита по северния склон на Преславската планина, който става известен, благодарение на интензивните археологически проучвания. Селището е разположено на една издадена льосова тераса, която се издига над долината и се снишава от най-високата точка от северозапад при ок. 290 м на югоизток с ок. 10 м. На северозапад от обекта се разпростира една гориста местност, която дава и второто име на обекта „Гората“.

= Селищна структура редактиране

В селището са установени общо четири строителни хоризонта[3], които според Краус могат да се сведат до максимум две фази на обитаване[4]. Жилищните сгради се състоят от постройки, вкопани от 0,5 до максимум 1 м в земята, чиито стени са изградени от колове и плет. Открити са фрагменти от мазилка с отпечатъци от плет. В къщите са намерени и площадки за огнища направени от изпечена глина които неколкократно са обмазвани с глинена замазк. Една частично разкопана продълговата структура в южната част на селището се интерпретира като укрепителен вал[5].

Находки редактиране

Типологическият спектър на керамичните съдове от Овчарово – гората може да се причисли към развития български Ранен Неолит[6]. Формите показват значителното съответствие с материалите от хоризонта Караново II в Тракия. На север от р. Дунав материалите от Овчарово-гората могат да бъдат паралелизирани с хоризонта Кърча III в Олтения[7]. От селището са известни най-малко 129 антропоморфни и около 40 зооморфни фигурки[8], както и многобройни триъгълни паници с крачета – т. нар. „култови масички“[9]. Kолекцията от каменни брадви[10], кремъчни артефакти[11] и костни инструменти[12] от Овчарово-гората предлага за пръв път представителен поглед върху спектъра на оръдия на едно раннонеолитно селище в Северна България.

Икономика на селището редактиране

Според резултатите от зооложките проучвания на Гюнтер Нобис и Норберт Бенеке, жителите на Овчарово – гората извличат животинският компонент на прехраната си, респективно суровини, главно от две дейности – животновъдство и лов на диви животни. Преобладаващата част в отпадъците от документираната месна храна произхожда от домашните животни. Акцентът сред тях лежи в отглеждането на говеда. Овцете и козите са на второ място по значение като източник на месо, а свинете заемат една подчинена роля. Освен отглеждането на животни, ловната дейност също е засвидетелствана чрез находките от селището. В сравнение с отглеждането на животни, ловът има слабо значение за осигуряването на прехраната. Засвидетелстваните видове диви животни дават представа и за облика на тогавашната околна среда в района на Овчарово – гората. Най-често ловуваният дивеч е благородният елен. По отношение на неговата среда на обитаване благородният елен се отличава с една широка екологична валентност. Той обитава предимно гористи местности с поляни с храсти и билки. Други видове животни, като див кон, диво магаре и заек, обитават обширни открити пространства. И трите вида, заради биологията си, са степни обитатели. По този начин може да се предположи, че ландшафтът в околността на селището е представлявал съвкупност от различни видове растителни биотопи.[13]

Данни от археоботанически изследвания от Елена Маринова от съседни раннонеолитни селища позволяват да се направи реконструкция на земеделието и ползването на околната растителност през неолита за региона на Овчарово – гората. Те показват комбинация от трите основни културни житни вида (еднозърненка, двузърненка и ечемик), които са познати и от Ранния Неолит на Тесалия и Анатолия. Количествено преобладаващата житна култура в пробите от Североизточна България е плевестият ечемик, което показва съществена разлика спрямо южните части на страната, където основните житни култури още от най-ранните фази на неолита са плевестите пшеници – еднозърненка и двузърненка. Останалите основни елементи на неолитния инвентар от културни растения също са представени още в най-ранните фази на неолита в региона. Това са разнообразни бобови култури (леща, грах и секирче), както и лен.[14]

Хронология редактиране

Въз основа на общо осемнайсет C–14 дати заселването на Овчарово – гората започва ок. 5700 и приключва най-късно 5400 calBC. Повечето дати не надвишават границата от 5500 calBC, което позволява да се приеме един времеви отрязък на съществуване на селището между 200 и максимум 300 години. В рамките на този период не могат да бъдат направени разграничения. Серията дати от Овчарово-гората се вписва добре в абсолютната хронология на неолита в Северна България, която, погледната като цяло, предлага една завършена картина на културното развитие през 6 хил. пр. Хр.[15]

Публикации редактиране

Обектът е споменат за първи път през 1983 г. от Хенриета Тодорова в монографията за халколитната селищна могила край Овчарово[16]. Там тя очертава т. нар. „култура Овчарово“ като североизточнобългарски вариант на развития ранен Неолит. През 1986 г. излиза една статия на Гюнтер Нобис за животинските кости от селището[17], която е публикувана дословно две години по-късно в Studia Praehistorica[18]. През 1988 г. е публикувана една съвместна статия на Нгуен Ван Бин и Илка Ангелова за артефактите от кремък[19]. През 1988 г. и 1992 г. Ангелова публикува предварителни отчети за разкопките в Овчарово – гората, първо на български[20], а после и на руски език[21]. На тези предварителни публикации се позовават по-късно редица други автори във връзка с ранния неолит на Източните Балкани. За преработването на разкопките бяха публикувани различни предварителни доклади[22]. Крайните резултати от разкопките са публикувани от Райко Краус през 2014 г.[23]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Ангелова И., (1988) Предварителни резултати от разкопките на неолитното селище „Овчарово-гората“, Terra Antiqua Balcanica 3, 1988, 31 – 36; (1982) Предварительные результаты раскопок неолитического поселения Овчарово-гората, Studia Praehistorica 11 – 12, 1992, 41 – 50.
  2. ↑ Raiko Krauß, Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29 (Bonn 2014).
  3. ↑ И. Ангелова, Предварительные резултаты раскопок неолитического поселения Овчарово-гората.Studia Praehistorica 11 – 12, 1992, 41 – 50.
  4. ↑ R. Krauß, Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29 (Bonn 2014) 23 – 43.
  5. ↑ Krauß 2014, 40 – 43
  6. ↑ Новокаменната епоха в България
  7. ↑ Krauß 2014, 51 – 119
  8. ↑ Krauß 2014, 161 – 171
  9. ↑ Krauß 2014, 139 – 147
  10. ↑ Florian Klimscha in: Krauß 2014, 174 – 195
  11. ↑ Nguyen Van Binh in: Krauß 2014, 201 – 249
  12. ↑ Petar Zidarov in: Krauß 2014, 250 – 264
  13. ↑ Norbert Benecke in: Krauß 2014, 271 – 273
  14. ↑ Elena Marinova in: Krauß 2014, 274 – 279
  15. ↑ Krauß 2014, 280 – 294
  16. ↑ Х. Тодорова/В. Василев/З. Янушевич/М. Ковачева/П. Вълев, Овчарово (София 1983).
  17. ↑ G. Nobis, Zur Fauna der frühneolithischen Siedlung Ovčarovo gorata, Bez. Târgovište (NO-Bulgarien), Bonner zoologische Beiträge 37 H. 1, 1986, 1 – 22.
  18. ↑ G. Nobis, Zur Fauna der frühneolithischen Siedlung Ovčarovo-gorata bei Târgovište (NO-Bulgarien), Studia Praehistorica 9, 1988, 37 – 53.
  19. ↑ И. Ангелова/Н.Ван Бин, Кремневы артефакты из неолитического поселения Овчарово-гората, Studia Praehistorica 9, 1988, 16 – 33.
  20. ↑ И. Ангелова, Предварителни резултати от разкопките на неолитното селище „Овчарово-гората“. In: C. Jordanov (Hrsg.), Terra Antiqua Balcanica III (Sofia 1988) 31 – 36.
  21. ↑ И. Ангелова, Предварительные резултаты раскопок неолитического поселения Овчарово-гората. Studia Praehistorica 11 – 12, 1992, 41 – 50.
  22. ↑ R. Krauß, Ovčarovo-gorata, Kreis Tărgovište (Bulgarien). Jahresbericht 2005 des Deutschen Archäologischen Instituts. Archäologischer Anzeiger 2006, H 2, 334 – 337. R. Krauß, Ovčarovo-gorata, Kreis Tărgovište (Bulgarien). Jahresbericht 2006 des Deutschen Archäologischen Instituts (Berlin 2007) 227 – 229. R. Krauß, Ovčarovo-gorata, Kreis Tărgovište (Bulgarien). Jahresbericht 2007 des Deutschen Archäologischen Instituts (Berlin 2008) 323 – 325.
  23. ↑ R. Krauß, Ovčarovo-Gorata. Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien. Archäologie in Eurasien 29 (Bonn 2014).

Литература редактиране

  • Райко Краус, Ovcharovo-Gorata: Eine frühneolithische Siedlung in Nordostbulgarien, Archäologie in Eurasien 29, Deutsches Archäologisches Institut, EurasienAbteilung. Rudolf Habelt Verlag, Bonn 2014, 350 pages,
  • „Повече от 100 археологически открития в България“. изд. Фют, 2009.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Овчарово_–_гората&oldid=11898514“.