Отваря главното меню

Ру̀ец [1] е село в Североизточна България. То се намира в община Търговище, област Търговище.

Руец
Общи данни
Население 1128 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,933 km²
Надм. височина 245 m
Пощ. код 7744
Тел. код 06024
МПС код Т
ЕКАТТЕ 63241
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Търговище
д-р Дарин Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Руец
Байрамали Черкезов
(ДПС)
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на община Руец.

ИсторияРедактиране

ДревностРедактиране

Археологическите изследвания на Хенриета Тодорова върху материалната култура "Овчарово" се основават и на открититет в землището на Руец три поселения от древността. Първото от тях е селищна могила от халколита, наричана днес Калайджи дере. Тя е с диаметър 60 м и височина 6 – 7 м, като е разположена на 2,5 км югозападно от селото, на брега на приток на река Врана. Вторият обект е селище от ранния неолит, наричано Руец 1. То е разположено върху платото южно от селото и от чашата на язовир Руец. Третият обект е селище от ранния неолит, наричано днес Руец 2 и разположено южно от селото, върху платото над селищната могила Калайджи дере.[2]

АнтичностРедактиране

От всички регистрирани находки в Търговищко най-голям е броят на тези от периода на античността. В могилно погребение край Руец са открити находки, съдържащи тракийско въоръжение - бронзова ризница, шлем, меч, железни стрели [3].

Османски периодРедактиране

Настоящото село е основано през 16 век от т. нар. юруци, тоест пастири, както по това време в Османската империя са наричали мюсюлманите от нетурски произход. Първоначално се е намирало на около километър южно от настоящото село. В края на 19 и началото на 20 век населението бързо нараства поради заселването на много български родове, бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от Дряновския и Габровския Балкан. През 30-те години на 20 век е преименовано от първоначалното му име Юруклери на село Христо Ботев, което име носи няколко години, след което приема настоящото си име.

Около селото има редица доказателства за човешко присъствие от хилядолетия. Многобройни са тракийските могили, като някои от намерените в тях предмети са изложени в Националния исторически музей. В землището на селото има и три селищни могили, останки от манастир от второто българско царство, както и теке на ислямски светец. Първата история на селото е написана от Кънчо Стоянов, дългогодишен читалищен деятел и зам. кмет на селото.

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 345
 
1946 1 215
1956 1 155
1965 1 200
1975 1 160
1985 1 141
1992 1 010
2001 1 031
2011 717

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 717 100.00
Българи 175 24.40
Турци 518 72.24
Цигани
Други
Не се самоопределят 19 2.64
Не отговорили 2 0.27

ИзточнициРедактиране

  1. Енциклопедия България, т. 5, стр. 831, 1986 г., БАН
  2. Светлана Венелинова, РАЗВИТИЕ НА СЕЛИЩНАТА СИСТЕМА ПРЕЗ ПРАИСТОРИЧЕСКАТА ЕПОХА ПО ГОРНОТО И СРЕДНОТО ТЕЧЕНИЕ НА РЕКА ГОЛЯМА КАМЧИЯ
  3. Станимир Стойчев, Стефан Петров Иванов, ВЪРХОВЕ ЗА КОПИЯ ОТ ФОНДА НА ИМ ТЪРГОВИЩЕ IV–III в. пр.н.е.–V в. сл.н.е.
  4. „Справка за населението на село Руец, община Търговище, област Търговище, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 2 декември 2018. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Targovishte Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 декември 2018. (на английски)