Нзерекоре

Нзерекоре (на френски: Nzérékoré или N'Zérékoré) е най-големият град в Горска Гвинея (Guinée forestière), регион в Гвинея. Нзерекоре е столица на едноименния административен регион и център на едноименната префектура. Освен префектурата Нзерекоре, административният район обхваща и префектурите Масента, Гекеду, Бейла, Лола и Йому. Нзерекоре е вторият по население град в Гвинея след Конакри и малко преди Гекеду и Канкан.

Нзерекоре Nzérékoré
Гледка към Нзерекоре
Нзерекоре 7.75, -8.816667
Страна	Гвинея
Регион	Нзерекоре
Надм. височина	560 m
Население	280 256 души (2012)
Нзерекоре в Общомедия

През 1911 г. градът е център на брожения срещу френската колониална власт.

География

Местоположение и площ

Нзерекоре се разпростира на площ от 47,3 km². Намира се на 39 km от префектурата Нзерекоре-Лола, на 62 km от префектурата Нзерекоре-Йому, на 125 km от Нзерекоре-Бейла и на 135 km от Нзерекоре-Масента.

Релеф

Релефът е хълмист и със средна надморска височина от 480 m. Платото се характеризира с гнайсови и кварцови възвишения. В Нзерекоре се намират три възвишения: Гьотьо (450 m), Хононье и Куелейе (350 m).

Климат

Климатът е субекваториално-планински. Съществуват две годишни времена: сух период (декември-февруари) и дъждовен период (март-ноември).

Хидрография

Главният водоем на Нзерекоре е река Тиле. В града съществуват около 23 езерца (marigots), типични за тази част на Африка.

Историческа справка

Населението на града нараства рязко след Втората световна война, тъй като в този период градът се превръща в административен и търговски център на Горска Гвинея. В Нзерекоре са изградени дъскорезница и завод за шперплат, които подпомагат местната икономика. В близост до града са намерени богати залежи на желязна руда.

Градът се намира в близост до границите с Кот д'Ивоар и Либерия. През 90-те години на XX в. и в началото на новото хилядолетие градът е разтърсен от Първата и Втората гражданска война в Либерия. Много бежанци от Либерия се настаняват в Нзерекоре. Бежанци прииждат и от Кот д'Ивоар. Населението достига почти 300 000 души.

Население

През 2008 г. населението на Нзерекоре е било 224 791 души, а през 1996 г. е било само 107 329. Средното годишно увеличение на населението в периода между двете преброявания е от 6,35 %.

История

Градът бива заселен през XVI и XVII в.: Тогава започва преселването на етническите групи Герзе и Мано. Около 1700 г. тези етнически групи са повлияни от преселилия се от север народ Кониаке, а един век по-късно Герзе вече се заселват окончателно в региона.

Етнически състав

Населението на Нзерекоре се състои от различни етнически групи: Герзе и Мано (автохтонно население), Кониаке, както и голяма общност от Фулбе. Други представени етнически групи са Тома, Киси и Сусу. В Нзерекоре живеят и граждани на съседните африкански държави, като сред тях има и политически бежанци от Сиера Леоне и Либерия.

Административно деление

Градът е разделен на 34 квартала и 100 сектора.

Пътна инфраструктура

Нзерекоре разполага с 95 km пътища, от които 25 km са асфалтирани.

Икономика

Земеделие

В Нзерекоре се отглеждат разнообразни земеделски култури: ориз, царевица, маниока, сладък картоф, таро, култури за износ като кафе, какао, кола и палмово масло, както и марули, домати, бамя, краставици и патладжани.

Скотовъдство

В Нзерекоре се развива овцевъдство, свиневъдство и козевъдство, а говеждото месо се набавя от съседните префектури.

Малки и средни предприятия

В Нзерекоре съществуват множество малки и средни предприятия, най-вече в сферата на шивачеството, фризьорството, дърводелството, монтьорството, бояджийството, пекарството, клането на животни и тапицерството. В града се намират и три пазара: Централният пазар, пазарът Мохому и пазарът Дорота. Пазарният ден в Нзерекоре е сряда.

Известни личности

• капитан Муса Дадис Камара, самопровъзгласил се през 2008 г. президент на Гвинея, родом из едно от близките до Нзерекоре села.

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nzérékoré в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​