Гвинея

държава в Западна Африка
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гвинея.

Република Гвинея (на френски: République de Guinée) е държава в Западна Африка. Граничи на север със Сенегал, на север и североизток – с Мали, на изток – с Кот д'Ивоар, на юг – с Либерия, на югозапад – със Сиера Леоне, на северозапад – с Гвинея-Бисау. На запад има излаз на Атлантическия океан. Столицата на Гвинея е Конакри.

Република Гвинея
République de Guinée
      
Национален девиз
Travail, Justice, Solidarité
(Труд, справедливост, солидарност)
Национален химн
Liberté

Местоположение на Гвинея (синьо) — в Африканския съюз (светлосиньо)
Местоположение на Гвинея (синьо)
— в Африканския съюз (светлосиньо)
География и население
Площ 245 857 km²
(на 77-о място)
Климат субекваториален
Столица Конакри
Най-голям град Конакри
Официален език
Религия ислям (85%)
християнство (8%)
Демоним гвинеец
Население (2018) Повишение 12 414 293
(на 81-во място)
Население (2015) 11 780 162
Гъстота на нас. 51,7 души/km²
(на 164-то място)
Градско нас. 36,5%
(на 156-о място)
Управление
Форма унитарна президентска република
Президент Алфа Конде
Министър-председател Ибрахима Фофана
Организации ООН, Африкански съюз и др.
История
Независимост
– обявена
от Франция
2 октомври 1958
Икономика
БВП (ППС, 2020) $26,451 млрд.
БВП на човек (ППС) $2390
БВП (ном., 2020) $9,183 млрд.
БВП на човек (ном.) $818
ИЧР (2018) Повишение 0,466 (нисък)
(на 174-то място)
Джини (2012) 33,7 (среден)
Прод. на живота 61,2 години
(на 169-о място)
Детска смъртност 100,8/1000
(на 71-во място)
Грамотност 29,5%
(на 173-то място)
Валута Гвинейски франк (GNF)
Други данни
Часова зона GMT (UTC+0)
Авт. движение дясно
Код по ISO GN
Интернет домейн .gn
Телефонен код +224
ITU префикс 3XA-3XZ
Guinea - Location Map (2013) - GIN - UNOCHA.svg
Република Гвинея в Общомедия

ЕтимологияРедактиране

Произходът на топонима „Гвинея“ не е окончателно установен. Според Евгений Поспелов, съветско-руски географ, вероятна е хипотезата, че топонимът е изкривяване на берберската дума iguawen („тъпа“), тъй като берберските племена така нарекли южните си съседи, които не разбирали берберския език. От XIV век името се появява на европейските карти под формата на Ganua, Ginya, а от XV век – Гвинея.[1]

ИсторияРедактиране

Думата „гвинея“ е от берберски произход и означава общност на чернокожи суданци.

  • ХV век територията на Гвинея влиза в състава на държавите Гана и Мали;
  • ХVI в. – португалски мореплаватели описват крайбрежието;
  • 1725 г. – създава се военно-феодална държава от племето фулбе;
  • 1896 г. – френски войски завземат цялата територия на Гвинея;
  • 1904 г. – страната влиза в състава на Френска Западна Африка;
  • 2 октомври 1958 г. – провъзгласяване на независимостта на Гвинея след проведен референдум. Президент на страната става Ахмед Секу Туре. След неговата смърт през 1984 г. властта преминава в ръцете на Военния комитет за национално възраждане. Президент на страната става неговият ръководител – полковник Лансана Конте.

ГеографияРедактиране

 
Топографска карта на Гвинея

Повече от половината от страната е заета от ниски планини и плата. Атлантическото крайбрежие е силно вдлъбнато от речните устия и е заето от алувиално-морската низина с широчина 30 – 50 km. По-нататък платото Фута-Ялон се издига на стъпки, разделени на отделни масиви с височина до 1538 m (връх Тамж). Зад него, в източната част на страната, има издигната прослойна равнина, на юг от която се издига Северно-Гвинейската височина, преминаваща в сутеренно плато (≈800 м) и блокира високопланински връх (връх Нимба – най-високата точка на страната с височина 1752 m).

Най-важните минерали на Гвинея са бокситите, по запасите на които страната заема първо място в света. Добиват се също злато, диаманти, руди от черни и цветни метали, циркон, рутил, моназит.

Климатът е субекваториален с ясно изразено редуване на сухи и влажни сезони. Мокрото лято продължава от 3 – 5 месеца на североизток до 7 – 10 месеца в южната част на страната. Температурата на въздуха на брега (≈27 ° C) е по-висока, отколкото във вътрешността (≈24 ° C) на страната, с изключение на периодите на суша, когато вятърът от Харматан, който духа от Сахара, повишава температурата на въздуха до 38 ° C.

Гъстата и висоководна речна мрежа на Гвинея е представена от реки, които текат от плато към източната равнина и се вливат там в Нигер, а реки, които текат от същото плато директно в Атлантическия океан. Реките са плаващи само в малки, главно естуарни райони.

Горите заемат около 60% от територията на страната, но по-голямата част от тях са представени от вторични, рядко широколистни дървета. Коренните влажни вечнозелени гори оцеляват само по наветрените склонове на Северно-Гвинейското високопланинско пространство. Долините на реките са разпокъсани на речни долини. Мангровите места растат частично по крайбрежието.

Административно делениеРедактиране

Гвинея е разделена на 8 региона, като всеки от регионите се поделя на префектури. Префектурите са общо 34.

Държавно устройствоРедактиране

Гвинея е президентска република. Държавният и правителственият глава е президентът, избран с народен вот. Законодателен орган в Гвинея е еднокамарен парламент, съставен от 114 народни представители, избирани за срок от 5 години.

ПриродаРедактиране

Три големи реки в Западна Африка извират от Гвинея, от областта Фута Джалон-Нигер, Гамбия и Сенегал.

НаселениеРедактиране

Населението се състои от няколко етнически групи, като 3 са основните. В областта Фута Джалон преобладават фулбе, които са приблизително 40% от общото население на страната; в северната част живеят малинке – 30% от населението; други големи етнически групи са: киси, кпеле, сусу – 20%.

РелигияРедактиране

Религиозна структура на страната през 2010 г:[2]

ИкономикаРедактиране

Около 80% от приходите на Гвинея са от износ на боксит (близо една трета от световните запаси) и желязна руда. Диамантите и златото също осигуряват печалби на страната. Интерес към минералните богатства на страната проявяват канадски и китайски компании. Под линията на бедността обаче продължават да живеят 47% от населението, а средното дневно възнаграждение варира между $2 – 3. Гвинея полага усилия в привличането на чужди инвестиции и провежда активна борба с корупцията, но зле развитата инфраструктура продължава да е спънка за инвеститорите. Земеделието също заема голям дял в икономиката, като 76% от работната ръка е заето в тази област. Климатът и почвите благоприятстват отглеждането на различни видове култури, като основните са ориз, кафе, палмови ядки, ананаси, касава и други. Основни вносни суровини са петрол, метали и зърнени храни. Най-големите търговски партньори на Гвинея са Южна Корея, Русия, Украйна, Китай, САЩ и Испания.

ЗдравоопазванеРедактиране

Гвинея е реорганизирала своята здравна система от инициативата в Бамако от 1987 г. – формално рекламират базирани в общности методи на увеличаване на достъпността до лекарства и услугите за здравоопазването до населението частично покрай прилагане на потребителски такси.

Новата стратегия драматично увеличава достъпа през базирана в общност реформа в здравеопазването, като резултатът е бил по-ефективно и справедливо условие на услугите. Изчерпателният подход бил разширен във всички области на здравеопазването, с последващо подобрение на индикаторите за здравеопазване и подобрение на ефективността на здравоопазването и цената.

Общественото здравоопазване на Гвинея е дефинирано от Закон номер 9 на 19 юни 1997 г.

КултураРедактиране

Съпоставена с другите западни африкански страни, Гвинея е богата на музикални традиции. Джаз групата Бамбея става популярна през 1960-те след Гвинейската независимост. Живеещият във Ванкувър китарист Алфа Яя Дяло е родом от Гвинея и ползва традиционни ритми и мелодии в композициите си, с които печели две Джуно награди.

СпортРедактиране

Главният и водещ спорт в Гвинея е футболът и въпреки че националният отбор по футбол никога не е участвал в Световното първенство, изгледал е осем финала в Купа на африканските нации. Били са втори през 1976 г. и са достигнали до четвърт финалите през 2004 и 2006 г. Настоящият треньор на националния тим е Ноузарет.

Плуването е популярно край столицата.

ТранспортРедактиране

Железницата, която свързва Конакри с Бамако вече е изоставена. През 2006 г. всички пътуват в страната с автомобили. Има въздушна линия, но само международна. Повечето превозни средства в Гвинея са на около 20 години. Такситата в Гвинея са най-често с 4 врати. Собственикът на таксито може да го даде и под наем. Местните жители без превозни средства разчитат само на тези таксита или на автобуси, които ги возят из града и из провинцията. Използват се и коне и магарета, предназначени за теглене на каруци, обаче това се използва главно за транспортиране строителни материали.

ИзточнициРедактиране

  1. Поспелов, 2002, с. 115
  2. Table: Religious Composition by Country, in Percentages. // The Pew Research Center. Посетен на 29 януари 2015. (на английски)

Външни препраткиРедактиране

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.