Кот д'Ивоар

държава в Западна Африка

Република Кот д'Ивоар (на френски: République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка, на северния бряг на Гвинейския залив, Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро, разположен на 250 km северозападно от предишната столица, Абиджан.[1]

Република Кот д'Ивоар
République de Côte d'Ivoire
      
Девиз: Union – Discipline – Travail
(„Единство – дисциплина – труд“)
Химн: L'Abidjanaise
Местоположение на Кот д'Ивоар
Местоположение на Кот д'Ивоар
СтолицаЯмусукро
Най-голям градАбиджан
Официален език
Религияхристиянство (44,1%)
ислям (37,5%)
Демонимивоарец
Климаттропичен саванен
Управление
Формаунитарна президентска конституционна република
 • ПрезидентАласан Уатара
 • Вицепрезидентвакантно
ОрганизацииООН, АС и др.
История
Независимост
– обявена
от Франция
7 август 1960 г.
География
Площ
 • Общо322 463 km2 (68-о)
 • Води (%)1,4
Население
 • 2020Повишение 26 378 274 (53-то )
 • оценка, 200921 075 000
 • Гъстота75,3 души/km² (139-о)
 • Градско нас.51,7% (127-о)
Икономика
БВП (ППС)≈ 2020
 • Общо163,594 млрд. щ.д.
 • На човек6201 щ.д.
БВП (ном.)≈ 2020
 • Общо58,792 млрд. щ.д.
 • На човек2286 щ.д.
ИЧР (2018)Повишение 0,516
нисък · 165-о
Джини (2008)41,5
среден
Прод. на живота57,4 години (181-во)
Детска смъртност80,9/1000 (42-ро)
Грамотност48,7% (161-во)
ВалутаCFA франк (XOF)
Други данни
Часова зонаUTC (UTC+0)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOCI
Интернет домейн.ci
Телефонен код+225
ITU префиксTUA-TUZ
Република Кот д'Ивоар в Общомедия

ГеографияРедактиране

 
Карта на Кот д'Ивоар с най-големите градове

Географско положение, граници, бреговеРедактиране

Кот д'Ивоар е държава в Западна Африка, разположена покрай северния бряг на Гвинейския залив на Атлантическия океан. На запад граничи с Либерия (дължина на границата 716 km) и Гвинея (610 km), на север – с Мали (370 km) и Буркина Фасо (584 km), а на изток – с Гана (668 km).[1] Общата дължина на сухоземните, в т.ч. речни граници е 2948 km. На юг се мие от водите на Гвинейския залив на Атлантическия океан с дължина на бреговата ивица 515 km. Бреговата линия е слабо разчленена. На запад бреговете са стръмни и скалисти, а на изток – плоски и пясъчни, с блата и лагуни. Страната има почти квадратна форма с дължина от север на юг около 650 km и ширина от запад на изток до 550 km.[2] Крайните точки на Кот д'Ивоар са:

  • на север – 10°44′ с.ш., на границата с Мали, на левия бряг на река Богое (десен приток на Нигер);
  • на юг – 4°22′ с.ш., на брега на Атлантическия океан, в непосредствена близост до границата с Либерия;
  • на запад – 8°30′ з.д., на границата с Либерия, на левия бряг на река Сес;
  • на изток – 2°30′ з.д., на границата с Гана.

Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаемиРедактиране

С, изключение на платообразните Гвинейските възвишения на север, почти цялата територия на Кот д'Ивоар е заета от хълмиста равнина с надморска височина до 500 m. На запад в пределите на страната навлизат крайните източни разклонения на Леоно-Либерийските планини с най-високата си точка връх Нимба, 1752 m, издигащ се на границата с Либерия и Гвинея.[2]

Територията на страната е изградена от докамбрийските скали на Африканската платформа, съставени от гранити на запад и север, кристалинни и слабометаморфозирани шисти на изток., които почти навсякъде излизат на повърхността. От откритите полезни изкопаеми най-голямо значение за страната имат находищата на диаманти и манганова руда. Разработват се още находища на злато, боксити, желязна руда, калай и колумбит.[2]

Климат и водиРедактиране

Климатът на юг е екваториален, постоянно влажен, с два максимума на валежите (май и юни, септември и октомври), а на останалата територия – субекваториален с ясно изразен сух сезон, по време на който духа горещият, сух и прашен североизточен вятър харматан. На юг най-топлите месеци са от декември до април със средни температури 27 – 28°С, а най хладните – от юли до септември със средни температури 23 – 24°С. На север съответно 30°С през април и 25°С през август и септември. Годишната сума на валежите в приморската равнина са от 1300 до 2300 mm, а на север, на платото – от 1100 до 1800 mm.[2]

Речната мрежа на страната е гъста, но реките са относително къси за мащабите на Африка и с резки колебания на оттока. С изключение на крайния северозапад където текат реките Санкарани, Бауле, Богое и Канкелаба от басейна на река Негер, всички останали реки се вливат директно в Атлантическия океан. Тук най-големите реки са: Кавали (515 km, по границата с Либерия), Сасандра (650 km), Бандама (1050 km, с лявата съставяща я Бяла Бандама) и Комое (813 km, извираща от Буркина Фасо). На реките Сасандра и Бандама са изградени два големи язовира „Буйо“ и „Бандама“.[2][1]

Почви, растителност, животински святРедактиране

Преобладаващата растителност на юг са вечнозелените екваториални гори, развити върху червено-жълти латеритни почви. На север се простира лесосавана и галерийни гори по долините на реките, а още по на север, до границите с Мали и Буркина Фасо – високотревиста савана, развита върху червени латеритни почви. Животинският свят на Кот д'Ивоар е богат и разнообразен. Тук обитават маймуни, слонове, хипопотами, леопарди, хиени, чакали, антилопи, биволи и много видове влечуги (крокодили, костенурки, змии, гущери).[2][1]

ИсторияРедактиране

Поради гъстите тропически гори страната е била слабо заселена в миналото. Предимно в северната и североизточната част на страната са съществували търговски центрове с обществена йерархия през XIV век.[1] С откриването на морски път до Индия и нос Добра Надежда, в Гвинейския залив започва развитие на търговията през XV век. Местните племена продават на европейците злато, слонова кост, пера от щраус и роби.

Първите европейци, които се появяват по крайбрежието на страната, са португалските търговци. Те обаче са изтласкани от французите, които построяват през 1843г. военноморското укрепление „Гранд Басам“ и през 1893 г. страната е обявена официално за френска колония под името Кот д'Ивоар. През 1895 Кот д'Ивоар става част от Френска Западна Африка.[1]

На 7 август 1960 страната получава пълната си независимост. В последвалите години страната води прозападна политика.

През 1986 парламентът приема решение, с което се забранява името на страната да се превежда на чужди езици. Въпреки това много държави продължават да ползват собствената традиционно установила се форма на името на африканската република.

ИкономикаРедактиране

Над 40% от БВП на страната е от производството на какао, кафе, памук и тропическа дървесина. Други стоки от икономическо значение са банани, палмово масло и ананас. Повечето от горите в Кот д'Ивоар са част от дърводобивната индустрия. Това е причина за обезлесяването на страната.

Страната е на първо място по производство на какао в света. Близо 40% от международния износ на какао идва от Кот д'Ивоар. 1999 г. е тежка година за какаовото производство на страната. Под натиска на вълненията на фермерите производители на какао, военния преврат, ниското потребление и високите добиви, цените на какаото заплашват да се понижат рязко. За да предотвратят това, фермерите в Кот д'Ивоар изгарят между 50 000 и 100 000 тона какао, както и унищожават тропически какаови дръвчета. На 12 август 1999 г. страната либерализира пазара си на какао.

Около 70% от населението работи в добивния сектор.[1] Основен поминък са земеделието и животновъдството. От добива на полезни изкопаеми е основна дейност петролната промишлност. Други полезни изкопаеми от икономическо значение са диамантите и желязна руда.

НаселениеРедактиране

Населението на Кот д'Ивоар през 2008 г. е 21 075 000 души. 2% от населението е над 65 години, а 47% са до 15 години.[1] Естественият прираст на населението е 1,62%.[1] Гъстотата на населението е 52 д/км². Съществува проблем с урбанизацията в страната. Емигранти в страната са основно от съседните държави, Франция, Ливан и Сирия.

Етническият състав на населението на Кот д'Ивоар е сложен. Буалийците заемат около 23% от населението. След тях, бетейците и круйците са 18%, а народът сенуфо в северната част на страната са 15%. Други племенни групи заемат до още 25%.[1] Неафриканските жители са между 130 и 330 хиляди.

Официален език е френският. Говорят се над 60 местни племенни езици.

39% от населението са мюсюмани, 30% са християни, 19% от които римокатолици. 12% изповядват традиционни племенни вярвания, а 17% са нерелигиозни.[1]

Административно делениеРедактиране

 
Регионите на Кот д'Ивоар

Кот д'Ивоар е разделен на 19 региона:

  1. Аниеби
  2. Бафинг
  3. Ба-Сасандра
  4. Денгеле
  5. Диз-юит Монтан
  6. Фромажер
  7. О-Сасандра
  8. Лак
  9. Лагюн
  10. Марауе
  1. Моайен-Кавайи
  2. Моайен-Комое
  3. Н'зи-Комое
  4. Саван
  5. Сюд-Бандама
  6. Южно Комое
  7. Вале дю Бандама
  8. Вородугу
  9. Занзан

Регионите са разделени на департаменти, като общият им брой е 58.

Най-големи градовеРедактиране

ТранспортРедактиране

Страната има една от най-поддържаните транспортни мрежи в Африка.[1] Около половината от железопътнния траспорт е държавна собственост. През 2002 г. Кот д'Ивоар има около 50 400 километра пътища, 5000 от които асфалтирани или павирани. Бившата столица на страната, Абиджан, е най-голямото пристанище в Западна Африка.[1] През 2001 г. в страната има 21 летища.

СпортРедактиране

В началото на 21 век развитието на футбола преживява бум. През 2006 г. националният отбор на страната печели 2-ро място във футболния турнир за купата на африканските нации и се класира за първи път в своята история за финалите на Световното първенство по футбол в Германия. На това световно първенство постига и първата си победа на подобен форум, като побеждава Сърбия и Черна гора с резултат 3 – 2.

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н Gall, Timothy L.. Worldmark Encyclopedia Of The Nations. Т. 2 (Africa). САЩ, Thomson-Gale, 2004. ISBN 0-7876-7337-4. с. 149 – 161.
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Берег Слоновой Кости, раздел (Природа) т. 3, стр. 212 – 213
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.