Вижте пояснителната страница за други значения на Никифорово.

Никифорово (произнасяно и Ничворово, Никьорово,[1] на македонска литературна норма: Никифорово; на албански: Nikiforova, Никифорова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.

Никифорово
Никифорово
— село —
Никифорово от Маврови ханове
Никифорово от Маврови ханове
41.6758° с. ш. 20.7758° и. д.
Никифорово
Страна Северна Македония
РегионПоложки
ОбщинаМаврово и Ростуше
Географска областМавровско поле
Надм. височина1260 m
Население10 души (2002)
Пощенски код1256
Никифорово в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Мавровската котловина (Вруполе) на източния бряг на Мавровското езеро.

 
Никифорово. Сръбска пощенска картичка от 20 – 30-те години на XX век
 
Църквата „Свети Пантелеймон“, XIX век

В XIX век Никифорово е българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

С. Ничворово или Никифорово. — Ничворовска църква се казва св. Пантелеймонъ и е нова. Преди нѣколко години, до когато тази цьрква не бѣше освятена, на праздника вел. м. Пантелеймонъ ничворовци коляха при църква си курбанъ, а подиръ освятяванието и́, при нея пакъ се коли всѣка година курбанъ, но не вече въ храмовий день, а прѣзъ кой да е лѣтенъ праздникъ, когато селенитѣ сѫ посвободни. За курбанъ на ничворовци служатъ 2 или 3 овна, които тѣ взематъ отъ онзи овчаръ, комуто продадѫтъ пашата въ планината си. Месото на закланитѣ овни се сварява и испича и изяда отъ селенитѣ при цьрквата. Хлѣбъ и вино си носи всѣки самъ.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Никифорово има 450 българи християни.[3] Цялото население на селото е двуезично, като знае български и албански, но домашният език е български.[4]

Цялото население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Ничифорово има 60 сръбски патриаршистки къщи.[5] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Никфорово има 60 сръбски къщи.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никифорово има 464 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[7]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 77 къщи в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[8]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Никифорово е село в Леуновска община в Горноположкия срез и има 62 къщи с 343 жители българи.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 души население – всички македонци.[10]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Никифорово
  1. Милков, Христо. Още един документ за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. // Военноисторически сборник 60 (4). 1991. с. 108.
  2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 67.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
  8. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007 
  11. Српски биографски речник, том 4, с. 72., архив на оригинала от 15 март 2012, https://web.archive.org/web/20120315164646/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom04.pdf, посетен на 14 септември 2011