Леуново
- Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Левуново.
Леуново или книжовно Левуново (на македонска литературна норма: Леуново; на албански: Leunova, Леунова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.
Леуново Леуново | |
— село — | |
Леуново от Маврови ханове | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Положки |
Община | Маврово и Ростуше |
Географска област | Мавровско поле |
Надм. височина | 1340 m |
Население | 6 души (2002) |
Пощенски код | 1256 |
Леуново в Общомедия |
География
редактиранеСелото е разположено в Мавровската котловина на източния бряг на Мавровското езеро.
История
редактиранеЦърквата „Успение Богородично“ е от 1840 година.[1] В църквата работят представители на дебърския резбарски род Филипови.[2]
В XIX век Леуново е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Леуново има 900 българи християни и 55 арнаути мохамедани.[3] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.[4]
В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 85 ученици, от които 20 ученички и 65 ученици с 1 учител.[5]
Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Леуново има 40 сръбски къщи.[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леуново има 720 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.[8] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 79 от 117 християнски къщи (от общо 133 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[9]
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Леуново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Леуново е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 135 къщи със 747 жители българи и албанци.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 6 души население – всички македонци.[12]
Националност | Всичко |
македонци | 6 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Леуново
- Димитър Зограф, иконописец от XVI век
- Ксенте Богоев (1919 – 2008), председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа република Македония
- Нестор Аврамов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, ранен[13]
- Никола Стрезов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина
- Петър Новакович Чардаклия (? – 1808), сръбски дипломат, участник в Първото сръбско въстание
- Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Тихомир Шарески (1921 – 2004), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Филип Глигоров Матов, македоно-одрински опълченец; 26-годишен; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 1.X.1912 г. – 7.VI.1913 г. убит.
- Яне Атанасов (1853 – 1908), български опълченец и революционер
Бележки
редактиране- ↑ Ристовски, Гоце. Македонија за почетници // Кукурику.mk. Посетен на 9 февруари 2015.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 247.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 213.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 92.
- ↑ Серафимовъ, Л. Тетовско и дѣйцитѣ по възражданието му. Пловдивъ, Печатница на Хр. Г. Дановъ, 1900. с. 25.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр. 26.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.