Никифор Тарханиот

византийски аристократ и пълководец

Никифор Тарханиот (на средногръцки: Νικηφόρος Ταρχανειώτης) е византийский аристократ и полководец от XIII век, велик доместик на Никейската империя при император Йоан III Дука Ватаций и Теодор II Ласкарис.

Никифор Тарханиот
византийски аристократ и пълководец
Роден
Починал
Семейство
Съпруга Мария-Марта Палеологина
Деца Михаил Тарханиот
Андроник Тарханиот

Никифор е издънка на фамилията на Тарханиотите – аристократичен клан, който е част от военната аристокрация на Византия от края на X век.[1][2] За първи път за Никифор се споменава при управлението на никейския император Йоан III Ватаций, който през 1237 г. го назначил на длъжността столник (ὁ ἐπὶ τῆς τραπέζης, отговорник за трапезата) и му поверил наскоро завюваната и стратегически важна крепост Цурулум в Тракия. На този пост Никифор успешно защитава Цурулум от съвместния българо-латински опит за превземането на крепостта през същата година.[3] През 1241 г. Никифор Тарханиот придружава императора в кампанията му, която води до превземането на Солун.[4] Определян като талантлив пълководец от Георги Акрополит, през 1252 г. Никифор е назначен за велик доместик на армията на мястото на своя тъст Андроник Палеолог, починал през същата година. Така начело на армията Никифор Тарханиот участва и в последната кампания на Йоан III Ватаций срещу Епирското деспотство през 1253 – 1254.[5]

Никифор Тарханиот остава велик доместик и през първата половина от управлението на император Теодор II Ласкарис, след което постът преминава в ръцете на новите фаворити на императора – братята Музалони, Андроник и Георги.[6] Роднина на Палеолозите по сватовство, през 1259 г. Никифор Тарханиот подкрепя възцаряването на своя шурей Михаил VIII Палеолог, който се отплаща за подкрепата, като връща Никифор на поста велик доместик през 1260 г. и удостоява синовете му с високи длъжности.[7]

Съдейки по факта, че съпругата му се замонашва през 1266 г., изследователите приемат факта, че най-вероятно към това време Никифор вече е бил покойник.

СемействоРедактиране

Никифор Тарханиот е бил женен два пъти. Първата му съпруга е била дъщеря на протостратор Андроник Дука Априн, от която Никифор имал една дъщеря – монахиня в Константинопол през 1366 -1303, споменавана с името Ностонгониса Тарханиотиса.[8][9] Вторият брак на Тарханиот, сключен приблизително около 1237 г.[10], е с Мария Палеологина, по-голяма сестрата на Михаил VIII, от която Никифор има четири деца:

  • Теодора (или Теодосия) Тарханиотиса, съпруга на Василий Каваларий, с когото впоследствие била разделена и после омъжена за великия стратопедарх Валанидиот;[11]
  • Михаил Тарханиот, велик примикюр, протостратор и велик доместик на войската, отличил се във войните срещу турците и Анжуйците;[12][13]
  • Андроник Тарханиот, велик конетабъл и управител на Адрианопол;[14][15].
  • Йоан Тарханиот, генерал[16][13] и водач на арсенитите[17], заточен през 1283 от император Андроник II Палеолог[18].

След смъртта на Никифор съпругата му се замонашила под името Марта и основала константинополския манастир Кира-Марта.[8]

БележкиРедактиране

  1. Kazhdan, 1991, p. 2011
  2. Macrides, 2007, p. 170
  3. Macrides, 2007, pp. 200 – 201
  4. Macrides, 2007, pp. 215 – 216
  5. Macrides, 2007, pp. 244, 249 – 252
  6. Macrides, 2007, pp. 253, 298
  7. Kazhdan, 1991, p. 2012
  8. а б Nicol, 1962, pp. 13, no. 57
  9. Поляковская, 1998, с. 157, 158
  10. Поляковская, 1998, с. 154
  11. Nicol, 1962, pp. 13 – 14
  12. Bartusis, 1997, pp. 63, 68
  13. а б Поляковская, 1998, с. 155
  14. Bartusis, 1997, p. 60
  15. Поляковская, 1998, с. 156
  16. Nicol, 1993, pp. 124 – 125
  17. Поляковская, 1998, с. 156 – 157
  18. Nicol, 1962, pp. 13

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikephoros Tarchaneiotes“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.