Теодора Тарханиотиса
Теодора Тарханиотиса (на гръцки: Θεοδώρα Ταρχανειώτισσα, починала през 1283 г.) е византийска аристократка и монахиня от втората половина на XIII век, племенница на византийския император Михаил VIII Палеолог.
| Теодора Тарханиотиса Θεοδώρα Ταρχανειώτισσα | |
| византийска аристократка от XIII век | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1283 г.
|
| Семейство | |
| Род | Тарханиоти |
| Баща | Никифор Тарханиот |
| Майка | Мария-Марта Палеологина |
| Братя/сестри | Андроник Тарханиот Михаил Тарханиот Йоан Тарханиот Ностонгониса Тарханиотиса |
| Съпруг | Василий Каваларий (1258 – 1259)[1] Валанидиот (1259 – 1266)[2] |
| Други роднини | Михаил VIII Палеолог (вуйчо) Андроник II Палеолог (първи братовчед) |
Теодора Тарханиотиса е дъщеря на Никифор Тарханиот, велик доместик на Никейската империя, от втората му съпруга Мария Палеологина – по-голяма сестра на бъдещия император Михаил VIII Палеолог.[3] Тъй като родителите ѝ се оженили около 1237 г.[4], а през 1258 г. Теодора вече била омъжена, следва да се предположи, че тя е родена в края на 30-те или първата половина на 40-те години на XIII век. От брака на родителите си има трима братя – Андроник, Михаил и Йоан, а от предходния брак на баща си – една полусестра, известна като Ностонгониса Тарханиотиса.[5]
Първоначално Теодора била сгодена за дворцовия сановник Валанидиот, бивш паж ма император Теодора II Ласкарис. В началото на 1258 г. обаче, след като годежът с Валанидиот вече бил официално оповестен, император Теодор II Ласкарис заповядал Теодора да бъде омъжена за Василий Каваларий.[6] Разтрогването на годежа с Валанидиот било голям удар за семейството на Теодора, което не могло да приеме натрапения от императора зет. Новият съпруг не бил по сърце и на Теодора, а бракът им останал неконсумиран поради сексуалната немощ на Каваларий, за което той обвинил тъща си пред императора, че му направила черна магия.[7] Чувствителният на тази тема император заповядал майката на Теодора да бъде разпитана и дори я подложил на мъчение, за да признае вина, а малко след това последвал и арест на брат ѝ Михаил Палеолог.[8] Поради тази причина, след като властта преминала в ръцете на Михаил VIII Палеолог през 1259 г., един от първите му актове бил да разведе племенницата си с Каваларий и да я омъжи за предишния ѝ годеник Валанидиот. Освен това новият съпруг на Теодора бил назначен от вуйчо ѝ за велик стратопедарх.[9]
Валанидиот починал през 1266 г., след което Теодора се замонашила и приела името Теодосия. Като монахиня, заедно с майка си Марта и еднокръвната си сестра Ностонгониса Теододосия от самото начало е в челните редици на арсенитското движение[10] – арсенитите, подкрепящи низвергнатия от Михаил VIII константинополски патриарх Арсений Авториан, формирали ядрото на религиозно-политическата опозиция срещу император Михаил VIII Палеолог. Теодосия Тарханиотиса остава арсенитка до края на живота си през 1283 г. Малко преди това, когато през същата година сред арсенитите настъпил разкол, тя и сестра ѝ подкрепили крайното крило на движението, оглавявано от брат ѝ Йоан Тарханиот.
Родословие редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
- ↑ Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit.
- ↑ Cassidy 2004, с. 53, 126.
- ↑ Поляковская 1998, с. 1154; Melichar 2017, с. 110.
- ↑ Шамгулова 2003, с. 369, 367.
- ↑ Angelov 2019, с. 161; Melichar 2017, с. 110.
- ↑ Cassidy 2004, с. 13 – 14; Angelov 2019, с. 161, 177; Melichar 2017, с. 110.
- ↑ Cassidy 2004, с. 14; Angelov 2019, с. 161, 171.
- ↑ Nicol 1962, с. 13 – 14; Cassidy 2004, с. 53; Melichar 2017, с. 110.
- ↑ Melichar 2017, с. 110.
Цитирана литература редактиране
- ((ru)) Шамгунова, Т. А. (2003). Родственные и межклановые связи поздневизантийской аристократии. – Античная древность и средние века (Вып. 34). Екатеринбург, 355 – 379, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2901/2/adsv-34-22.pdf
- ((ru)) Поляковская, М. А. (1998). Место семейного клана в структуре поздневизантийского общества: Тарханиоты. – Античная древность и средние века (АДСВ) (Вып. 29). Екатеринбург, 153 – 164, ISSN 2310-757X, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/2688/1/adsv-29-12.pdf
- ((en)) Angelov, Dimiter (2019). The Byzantine Hellene : the life of Emperor Theodore Laskaris and Byzantium in the thirteenth century. Cambridge: Cambridge University Press, doi:10.1017/9781108690874, online-ISBN 9781108690874, https://ia601205.us.archive.org/13/items/Book_2346/Dimiter%20Angelov%20-%20The%20Byzantine%20Hellene_%20The%20Life%20of%20Emperor%20Theodore%20Laskaris%20and%20Byzantium%20in%20the%20Thirteenth%20Century-Cambridge%20University%20Press%20%282019%29.pdf
- ((en)) Cassidy, Nathan John (2004). A Translation and Historical Commentary of Book One and Book Two of the Historia of Geōrgios Pachymerēs (Thesis presented for the degree of Doctor of Philosophy of the University of Western Australia.), https://api.research-repository.uwa.edu.au/ws/portalfiles/portal/3219936/Cassidy_Nathan_John_2004.pdf
- ((en)) Melichar, Petra (2017). Adolescent Behavior in Byzantine Sources? Some Observations on Young Byzantine Women Pursuing their Goals, In: Despoina Ariantzi (ed). Coming of Age in Byzantium: Adolescence and Society. De Gruyter, pp. 105-116, https://www.academia.edu/66118654/Adolescent_Behavior_in_Byzantine_Sources_Some_Observations_on_Young_Byzantine_Women_Pursuing_their_Goals
- ((en)) Nicol, Donald MacGillivray (1962). The Greeks and the Union of the Churches the Report of Ogerius, Protonotarius of Michael VIII Palaiologos, in 1280. – Proceedings of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Culture, History, Literature, vol. 63 (1962 – 1964). Royal Irish Academy, 1 – 16, https://www.jstor.org/stable/25505111, посетен на 26 януари 2020
- ((de)) Trapp, Erich; Beyer, Hans-Veit; Walther, Rainer et al. (2001) [1976–1996]. No. 27510 <Ταρχανειώτισσα> Θεοδώρα (Tarchaneiotissa Theodora). – Prosopographisches Lexikon der Palaiologenzeit, CD-ROM Version. Wien: Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, ISBN 3-7001-3003-1, https://archive.org/details/ErichTrappProsopographischesLexikonDerPALAIOLOGENZEIT/mode/2up