Мария Палеологина Тарханиотиса

византийска аристократка

Мария Палеологина, по съпруг – Тарханиотиса, известна и с монашеското име Марта, е византийска аристократка от средата на XIII век, по-голяма сестра на император Михаил VIII Палеолог.

Мария Палеологина Тарханиотиса
Μαρία Παλαιολογίνα Ταρχανειώτισσα
византийска аристократка
Семейство
Род Палеолози, Тарханиоти
Баща Андроник Комнин Палеолог
Майка Теодора Ангелина Палеологина
Братя/сестри Ирина Комнина Палеологина
Михаил VIII Палеолог
Йоан Палеолог
Константин Палеолог
Неизвестна по име Закария Палеологина
Съпруг Никифор Тарханиот (1237)[1]
Деца Йоан Тарханиот
Андроник Тарханиот
Михаил Тарханиот
Теодора Тарханиотиса

Мария е най-голямата дъщеря на великия доместик Андроник Палеолог и съпругата му Теодора Ангелина Палеологина.[2] Родена е около 1214 г.[3] Преди 1237 г. вече била омъжена за бъдещия велик доместик Никифор Тарханиот,[3] на когото родила четири деца:

  • Андроник Тарханиот (роден вероятно през 1238)[4]
  • Михаил Тарханиот (ок. 1249 – 1284)[4][5]
  • Йоан Тарханиот[4]
  • Теодора Тарханиотиса[6]

По всяка вериятност Мария била с около 10 години по-възрастна от брат си Михаил, бъдещия император Михаил VIII Палеолог.[7] След преждевременната смърт на майка им Теодора, починала малко след раждането на най-малкия си син, Мария поела грижите за все още невръстните си братя. Георги Пахимер съобщава, че малкият Михаил бил приет в дома на сестра си Мария, която се грижили за него и му била като майка.[8] Вериятно престоят на Михаил в дома на Тарханиот е бил кратък, като се има предвид, че в типика на манастира Свети Михаил в Авксентиева света гора (Оксия) Михаил Палеолог съобщава, че отрано бил приет в двореца, където отраснал под грижите на император Йоан III Дука Ватаци.[7]

В началото на 1258 г. Мария Палеологина била обвинена в магьосничество пред император Теодор II Ласкарис от зет си Василий Каваларий. Каваларий, когото императорът оженил за дъщерята на Мария, след като развалил по-ранния годеж на Теодора за Валанидиот, обвинил тъща си, че използвала заклинания, за да му попречи да изпълнява съпружеските си задължения в леглото.[9] Това се случило в последните месеци от живота на императора, чието прогресиращо заболяване го правело изключително чувствителен към всичко свързано с магиите. Уплашен, че и неговата болест може да се дължи на нейните заклинания, императорът заповядал да подложат Мария на изтезание, с което да изтръгнат уличаващия я във вещерство самопризнания.[10] Напъхали я гола в чувал с раздразнени и изгладнели котки, които хора отвън ръчкали с дълги пръчки.[11] Уплашените и разярени животни издрали лицето и тялото на Мария, причинявайки ѝ големи страдания, но въпреки това тя не признала вина и отрекла всички отправени ѝ обвинения.[11] Императорът обаче използвал случая с Мария като претекст за ареста на брат ѝ Михаил Палеолог, на когото нямал доверие и когото подозирал в подготовка на бунт. Михаил, който по това време се намирал в Солун, откъдето водел експедиция в Македония, бил арестуван и хвърлен в тъмница, но по-късно бил освободен от императора, който му напомнил за своето благоразположение и дори го назначил за защитник на императорското семейство.[12] Заради изтърпяното по вина на Каваларий Мария по-късно поискала от брат си, вече император, да разтрогне брака на дъщеря ѝ с Василий Каваларий, а императорът удовлетворил желанието ѝ: развел племенницата си и я омъжил за Валанидиот, когото издигнал в ранг велик стратопедарх.[13]

В края на 1259 г. Михаил Палеолог, вече съимператор и опекун на малолетния Йоан IV Дука Ласкарис, поверява на сестра си Мария грижите за малолетния Йоан IV, докато траели приготовленията за официалната коронация в Никея.[7]

Около 1265 – 1266 Мария и съпругът ѝ се замонашват, като Мария приема името Марта.[14] Заедно със съпруга си тя основава константинополския манастир Света Богородица Памакаристос.[3] Замонашването на Мария се случило малко преди второто отстраняване на патриарх Арсений Авториан от патриаршеската катедра, което предизвикало разкол между привържениците му и тези на новия патриарх. Георги Пахимер съобщава, че Мария била пламенен привърженик на отстранения патриарх и подобно на сестра си Евлогия се оказала в опозиция на брат си по отношение на политиката му спрямо арсенитите. Така например Мария-Марта приела арсенитския монах Йоакинт под свое покровителство и дори тайно го снабдявала с храна.[15]

След смъртта на Никифор Тарханиот Мария-Марта основава в Константинопол женския манастир „Кира Марта“[16], където прекарва последните години от живота си. Умира след 1267 г.[17]

БележкиРедактиране

  1. Българоезична Уикипедия.
  2. Akropolites, с. 300, History, §36; Cassidy 2004, с. 126.
  3. а б в Cassidy 2004, с. 126.
  4. а б в Cassidy 2004, с. 53, 126, 238.
  5. Laurent 1939, с. 300.
  6. Cassidy 2004, с. 53, 126.
  7. а б в Cassidy 2004, с. 280.
  8. Cassidy 2004, с. 63, 280.
  9. Cassidy 2004, с. 13 – 14; Angelov 2019, с. 161, 171.
  10. Cassidy 2004, с. 14; Angelov 2019, с. 161, 171.
  11. а б Cassidy 2004, с. 14; Angelov 2019, с. 171.
  12. Cassidy 2004, с. Angelov.
  13. Cassidy 2004, с. 53.
  14. Laurent 1939, с. 304; Cassidy 2004, с. 126.
  15. Talbot 1983, с. 614.
  16. Laurent 1939, с. 305.
  17. Cassidy 2004, с. 126, 127.

ИзточнициРедактиране