Отваря главното меню

Никодим Константинидис (Цариград)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за серския и кизически митрополит. За воденския и бурсенски вижте Никодим Константинидис (Тенедос).

Никодим (на гръцки: Νικόδημος, Никодимос) е гръцки духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.[1]

Никодим
Νικόδημος
гръцки духовник
Никодим като кизически митрополит
Никодим като кизически митрополит

Роден
Починал

Образование Халкинска семинария

БиографияРедактиране

Роден е през март 1826 година в цариградския квартал Ставродроми със светската фамилия Константинидис (Κωνσταντινίδης). Баща му Константинос е от Мелник, а майка му Ангелики е от Калимасия на Хиос, родното място на патриарх Йоаким II Константинополски. Първоначално образование получава в квартала Вафиохори, където се местят родителите му след големия пожар унищожил част от Ставродроми.[2]

В продължение на 20 години Никодим е помощник на тогавашния кизически митрополит и по-късно, от октомври 1860 година, патриарх Йоаким ІІ. На 15 август 1846 година Никодим е ръкоположен за дякон на митрополит Гедеон Мраморноостровен.[2] В 1848 - 1850 година служи като дякон в Кизическата митрополия.[1] В 1850 година започва да следва в Халкинската семинария, която завършва в 1855 година.[2]

В 1856 година, след оставката на Дионисиос Клеопас, по покана на патриарх Кирил II Йерусалимски става директор на Богословското училище на Кръста в Йерусалим, където остава две години. В 1858 година заминава за Цариград, където на 21 септември е ръкоположен за викарен лампсакски епископ при Кизическата митрополия[3][1] и е изпратен като архиерейски наместник в Артаки, където остава две години.[2]

На 11 октомври 1860 година за кратко наследява митрополит Яков като глава на Серска епархия.[4][5]

На 24 май 1861 година е избран за митрополит на Кизическата епархия.[6] Веднага след избора му за митрополит обаче е избран и за член на Светия синод и отива за пръв път в епархията си чак на 13 декември 1862 година. За втори път е член на Синода при патриарх Григорий VI Константинополски. При патриарх Григорий е член на събора в 1870 година и председателства комисията занимаваща се с българския въпрос. На 19 октомври 1871 г. срещу него и Андреас Николаидис, главен секретар на османската дирекция за патриаршията, на Халки е извършен опит за убийство с неизвестни мотиви.[2]

На 4 август 1873 г. се завръща в Цариград, като синодален член и присъства на повторната интронизация на Йоаким II на 23 ноември 1873 година. Йоаким II го назначава за председател на Постоянния национален смесен съвет и председател на Управителния съвет на Великата народна школа. През 1876 г. той става председател на Управителния съвет на Централното църковно настоятелство, а в 1877 година председател на Силогоса за свещеническо обучение. Никодим е замесен и в спора между гръцките и руски монаси за контрол върху светогорския манастир „Свети Пантелеймон“, като подкрепя новоизбрания игумен архимандрит Макарий и дава манастира на руснаците, което предизвиква силна реакция от различни кръгове на гръцката православна общност в Цариград.[2]

След смъртта на Йоаким II и възкачването на трона на Йоаким III Константинополски (1878-1884), Никодим се оттегля в Артаки, където се установява и Йоаким ІІ. Двамата развиват просветното дело в епархията, макар и да се съпротивляват на движението за просветна реформа. През 1884 г. срещу него е извършен втори опит неуспешен за убийство,[2] докато надзирава строеж на църква в Перамос.[1]

При патриарх Йоаким IV Константинополски (1884-1886) Никодим отново е член на Светия синод и участва в редактирането на списанието на Патриаршията „Еклисиастики Алития“. Още преди оставката на Йоаким IV се връща в Артаки и остава там при целия патриархат на Дионисий V Константинополски. През януари 1894 година Никодим отново е член на Синода и поема председателството на Постоянния национален смесен съвет и на Управителния съвет на Великата народна школа. Остава член на Синода и след възкачването на престола на Антим VII Константинополски. Докато е в Цариград провинцията му ес управлява от викарния му епископ Никодим Абидоски и протосингела Евгений Папатомас.[2]

На 21 октомври 1894 година Светият синод приема оставката му като негов член, подадена по причини влошено здраве, след серия оплаквания от паството му.[2]

Умира на 11 януари 1900 година в Чананккале.[1]

ЛитератураРедактиране

  • Παπαδόπουλος, Γ.Ι., Η σύγχρονος ιεραρχία της Ορθοδόξου Ανατολικής Εκκλησίας 1 (Αθήναι 1895), σελ. 557.

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Ο Σεβασμιώτατος Μητροπολίτης Κυζίκου κυρός Νικόδημος. (1826-1900). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 19 юни 2018.
  2. а б в г д е ж з и Νικόδημος Κυζίκου. // Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Посетен на 14 август 2014.
  3. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 155. Посетен на 4 септември 2014.
  4. Μητροπολίτες. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 28 юни 2014.
  5. Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 185. Посетен на 4 септември 2014.
  6. Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 77. Посетен на 14 август 2014.
Панарет лампсакски епископ
(21 септември 1858 – 11 октомври 1860)
Амвросий
Яков серски митрополит
(11 октомври 1860 – 24 май 1861)
Мелетий
Яков кизически митрополит
(24 май 1861 – 11 януари 1900)
Константин