Николай Бойков

български писател и преводач

Николай Павлов Бойков (НПБ, Николай П. Бойков) е български писател, публицист, литературен критик и преводач.[1]

Николай Бойков
български писател и преводач
Роден
26 януари 1968 г. (54 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Дебреценски университет
Работил вписател, преводач
Литература
Жанровестихотворение, разказ, роман
Известни творби„Писма до Петър“ (2006)
„Книгата на живота“ (2010)
[източник? (Поискан преди 73 дни)]

БиографияРедактиране

Роден е във Видин на 26 януари 1968 г.[2] Завършва Математическата гимназия във Видин през 1985 г. След това е приет да учи информатика в Софийския университет. След 2 семестъра в политехника в Унгария се прехвърля в специалност „Унгарска филология“ в Дебреценския университет „Лайош Кошут“ и се дипломира през 1994 г.

Преподавател е по унгарски език и литература в Софийския университет от 1998 до 2005 г.[3]

Съставител е на сборника „Прози“ на Миклош Месьой (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003)

Водещ редактор е на 6 броя на „Литературен вестник“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2019) на унгарски език, както и на детски античен брой (2002).

Бойков е открито хомосексуален.[4] Живее в София.

Избрана библиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • „Метафизики“, изд. „Свободно поетическо общество“, 2000 г.[5]
  • „Стихотворения с биография“, „Жанет 45“, 2003 г.[6]
  • „Ояснен в любов“, самиздат, 2005 г.
  • „101 посвещения“, Small stations press, 2019 г.

ПрозаРедактиране

  • „Писма до Петър“, „Жанет 45“, 2006.
  • „Книгата на живота“, „Сиела“, 2010.[7][8]

Избрани преводиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Стефка Павлова, „Николай Бойков: Няма истини, за които не бих писал“, bnr.bg, 02.10-2019 г.
  2. Александър Христов, „Николай Бойков“, kadar25.com, 02.12.2019 г.
  3. Николай Павлов БОЙКОВ, vidin-almanac.bg
  4. Николай Бойков, balkansbg.eu
  5. Пламен Панайотов, „A metafizikának nincs nelve“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 19, 16 май 2001 г.
  6. Мира Душкова, „За едно безкомпромисно стихотворение“, рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация в LiterNet, 25 април 2005 г., № 4 (65)
  7. Милена Кирова, „... не те чуват навярно...“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
  8. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.
  9. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.
  10. Кирил Василев, „Свидетелството на самоотречението“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.

Външни препраткиРедактиране