Николай Гамалея
Николай Фьодорович Гамалея (на руски: Никола́й Фёдорович Гамале́я) е руски и съветски лекар и учен, пионер в изследването на микробиологията и ваксините.
Николай Гамалея | |
Роден |
5 февруари 1859 г. (стар стил)
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
Учил в | Одески национален университет Военно-медицинска академия „Сергей Киров“ |
Награди | Орден „Ленин“ Червено знаме на труда (СССР) |
Николай Гамалея в Общомедия |
Биография редактиране
Гамалея е роден на 17 февруари 1859 г. в Одеса, тогава част от Руската империя, в семейството на пенсиониран офицер, участвал в битката при Бородино.[1] Завършва Новоросийския университет в Одеса (сега Одески национален университет) през 1880 г. и Петербургската военномедицинска академия (сега Военномедицинска академия „С. М. Киров“) през 1883 г.[2] След това става уважаван болничен лекар в родната си Одеса.
Гамалея работи в лабораторията на Луи Пастьор във Франция през 1886 г. Следвайки модела на Пастьор след завръщането си, той се присъединява към Иля Мечников в организирането на бактериологична станция в Одеса за проучвания за ваксини срещу бяс, изследвания за борба с чумата и холерата по говедата, диагностика на храчки за туберкулоза и подготовка на ваксини срещу антракс.[3] Одеският бактериологичен институт става първата в Русия станция за бактериологично наблюдение.[4]
Въпреки лошите съоръжения и малкия персонал, учените успяват да разберат условията, при които ваксинацията срещу бяс е най-ефективна.[3] Предложението на Гамалея за използване на убити бацили в противохолерни ваксини по-късно е успешно приложено и в широк мащаб.[3] Подобни станции скоро са открити в Киев (1886), Екатеринослав (1897) и Чернигов (1897).[5]
След като защитава през 1892 г. дисертацията си по етиология на холерата (публикувана през 1893 г.), Гамалея работи като директор на Одеския бактериологичен институт в периода 1896 – 1908 г. Като съобщава за лизиране на бактерии Bacillus anthracis от трансмисивен „фермент“ през 1898 г., Гамалея става откривател на антителата, унищожаващи бактериите, известни като бактериолизини.[6]
Гамалея инициира кампания за обществено здраве по унищожаване на плъхове като част от борбата с чумата в Одеса и Южна Русия и идентифицира въшките като носители на тифа.[7] През 1910 – 1913 г. Гамалея редактира списанието „Хигиена и санитария“.[6][8]
По-късната работа на Гамалея, включително организирането на доставката и разпространението на ваксини срещу едра шарка за Червената армия, прави крачки към окончателното изкореняване на едрата шарка в СССР.[9]
Автор на повече от 300 академични публикации по бактериология, Гамалея е член на Академията на науките на СССР[10] и Академията на медицинските науки на СССР.[11] Той е и ръководител на Всесъюзното дружество на микробиолозите, епидемиолозите и инфекционистите.
Отличия и памет редактиране
Държавните отличия на Гамалея включват два ордена „Ленин“, орден „Червено знаме на труда“ и Държавната награда на СССР от 1943 г.
Федералният изследователски център по епидемиология и микробиология „Н. Ф. Гамалея“ в Москва носи неговото име.[13]
Източници редактиране
- ↑ Kuznet͡sov, I. V. Li͡u︡di russkoĭ nauki ...: Biologii͡a︡. Moscow, Izdatel'stvo "Nauka", 1963. с. 605. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
- ↑ Малахов, В. П. Одесса, 1900-1920: люди, события, факты. Optimum, 2004. ISBN 978-966-8072-85-7. с. 148. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
- ↑ а б в Zalkind, Semyon (2001). Ilya Mechnikov: His Life and Work. Honolulu, Hawaii: University Press of the Pacific. pp. 96-98. ISBN 978-0-89875-622-7.
- ↑ Hanitkevych, I︠A︡roslav. History of Ukrainian medicine in dates and names. Naukove tovarystvo im. Shevchenka, 2004. ISBN 978-966-7482-15-2. с. 233. Посетен на 10 March 2024. (на украински)
- ↑ Melikishvili, Alexander (2006). "Genesis of the Anti-Plague System: The Tsarist Period". Critical Reviews in Microbiology 32, pp. 19–31. ISSN 1040-841X.
- ↑ а б Melikishvili, Alexander (2008). "Annex: Biosketches of Scientists and Other Public Figures Who Played Important Roles in the Evolution of Tsarist Russia’s Anti-Plague System". In Sonia Ben Ouagrham-Gormley, Alexander Melikishvili, and Raymond A. Zilinskas, The Soviet Anti-Plague System, James Martin Center for Nonproliferation Studies. Retrieved 26 February 2011.
- ↑ Podolsky, Edward (1972). Red Miracle: The Story of Soviet Medicine. New York: Beechhurst Press. p. 222. ISBN 0-8369-2818-0.
- ↑ Hygiene and sanitation // Izdatelstvo Meditsina. Архивиран от оригинала на 2022-04-11. Посетен на 2024-03-27.
- ↑ Podolsky, Edward (1972). Red Miracle: The Story of Soviet Medicine. New York: Beechhurst Press. p. 224. ISBN 0-8369-2818-0.
- ↑ Архив Академии наук СССР. Изд-во АН СССР, 1977. с. 154. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
- ↑ Мелуа, Аркадий. Академия наук. Биографии. 1724–2017. Том 4. Великий князь Алексей Александрович – Гаусс. Litres, 15 May 2022. ISBN 978-5-04-366348-1. с. 548. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
- ↑ Вавилов, Сергей Иванович. Большая советская энциклопедия: Газель-Германий. Государственное научное издательство "Большая советская энциклопедия, ", 1949. с. 183. Посетен на 10 March 2024. (на руски)
- ↑ History // gamaleya.org. Посетен на 10 March 2024.
Допълнителна информация редактиране
- Bardell, D. An 1898 Report by Gamaleya for a Lytic Agent Specific for Bacillus Anthracis // Journal of the History of Medicine and Allied Sciences 37 (2). 1982. DOI:10.1093/jhmas/xxxvii.2.222. с. 222–5.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolay Gamaleya в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |