Николай Демерик
Николай Николаевич Демерик или Демерин (на руски: Николай Николаевич Демерик / Демерин) е руски дипломат, таен съветник,[1] служил на Балканите и в Близкия изток в края на XIX – началото на XX век[1].
| Николай Демерик Николай Демерик | |
| руски дипломат | |
 |
Биография
редактиранеКато студент е в посолството в Цариград през 1881 г.[1] Секретар и драгоманин е в консулството в Бейрут (1885)[1] и в консулството в Солун (1888)[1].
Той е руски вицеконсул в Битоля (1890)[1], консул в Ниш (1895), консул в Ханя (1896)[1], генерален консул в Яш (1900)[1], генерален консул в Ерзурум (1901)[1], генерален консул в Бейрут (1902)[1].
През 1904 година е назначен за цивилен агент на Русия в Македония при генералния инспектор Хюсеин Хилми паша във връзка с началото на приложението на Мюрцщегската реформена програма[2][1].
Австро-унгарският дипломат Алфред Рапопорт характеризира Демерик като благосклонен човек с дълбоко чувство за справедливост. Българският дипломат Атанас Шопов казва за него:
| „ | Човѣкъ уменъ, съ голѣма опитность, олицетворение на руска доброта и прямодушие и искреность. Той не е способенъ да бѫде несправедливъ, не е способенъ да направи никому лошо. По хитрость и лукавство стоятъ по-горе отъ него, както Хилми паша, тъй и г. Мюлеръ.[3] | “ |
От 1905 до 1910 година Демерик е руски генерален консул в Солун[4]. През 1910 година е назначен за посланик при сенатите на свободните ханзейски градове Хамбург, Любек, Бремен и в Олденбург. Напуска поста след началото на Първата световна война в 1914 г.[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л м Николай Николаевич Демерин (Демерик) // Дипломаты Российской империи. Посетен на 27 януари 2015.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 84
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 73.
- ↑ История Генконсульства России в Салониках // Генконсульство России в Салониках. Посетен на 27 януари 2015.
| Николай Скрябин | → | битолски руски вицеконсул (1889 – 1894) |
→ | Александър Ростковски |
| Александър Гирс | → | солунски руски генерален консул (1905 – 1910) |
→ | Александър Беляев |